Ethics in Board-games, in Particular "Monopoly" | Bulgarian | an Essay

писано през ??/01/2024

Въведение

Играта е забава или развлечение[1]. По-точно може да се каже, че играта е “съвкупност от действия за развлечение, подчинени на определени правила”[2]. А що се отнася до забавата или развлечението, те се свеждат то приятно прекарване на времето, увеселение[2], или пък някакво приятно занимание[3]. Тези, на свой ред, могат да се сведат до веселба, означаваща радост, усмихнатост, доволност[4]. И като за финал, доволността е приятно чувство, дори удоволствие[5].

Следователно, играта е нещо, което доставя удоволствие, и то съгласно някакви правила. Този вид игра, който ще се разглежда в тази работа, е настолната игра - която е игра, включваща местенето на предмети върху дъска[6]. За целите на това изследване фокусът ще бъде насочен към една конкретна настолна игра, която може да се използва като адекватен екземпляр за много други настолни игри, и поради която причина резултатите от това изследване могат да се приложат върху настолните игри, или по-скоро специфичния вид настолни игри, споделящи определящи характеристики с конкретната игра, която е обект на това изследване, изобщо.

Тази игра е “Монопол”. След като това беше експлицирано, трябва да се посочи и целта на това изследване - а тя е да се разгледат настолните игри, конкретно “Монопол”, през призмата на етическите теории, които се изучават в хода на дисциплината “Основни Концепции в Историята на Етиката”. Това е целта на тази работа, тъй като етическите теории предполагат някакъв правилен начин на действие[7], в конкретни ситуации и спрямо другите хора (поне тези, в които ДРУГИЯТ е налице).

Имайки предвид това, че играенето на една игра също е действие, и то действие спрямо поне един друг човек, то тогава трябва този вид действие да се подложи на анализ и да се прецени, дали той е правилен или грешен. За целта ще бъде разгледано действието, което се извършва по време на играене на “Монопол”, и ще бъде съпоставено с етически теории, за да може да се определи дали, изобщо, тази настолна игра е етически издържана, дали действието, което се извършва, докато се играе “Монопол” е правилно и дори морално, и според коя етическа теория е така.

Важно е да се отбележи, че действието, извършвано по време на играене на играта “Монопол” няма да се разглежда като изобщо играенето на “Монопол”, а конкретно като играенето на играта спрямо правилата, които са приложени във всеки един брой на съответната игра. Иначе, измененията, които могат да се направят от играчите, не могат да се разгледат в това изследване, а и те констатират различни версии на “Монопол” - докато за целта на тази работа трябва да се анализира една версия.

“Монопол”

За да може да бъде съпоставено едно нещо с друго, първо трябва и двете да бъдат представени и известни на съпоставящите ги. За целта ще трябва да се представи играта “Монопол”.

В гореспоменатата настолна игра взимат участие от двама до осмина, или дори повече[8], играчи. Всеки започва партията с някаква сума “пари” (които нямат стойност или функция извън условията на играта “Монопол”), с които пари може да купува “недвижими имоти” и да плаща наеми. Целта на всеки играч в играта, съгласно правилата, е да си подсигури монопол - което означава да доведе всеки друг играч, освен себе си, до състояние на фалит, в което състояние бива доведен играч, когато няма пари, с които да плати задълженията си, в който момент този играч не може да продължи да играе играта[9].

За целите на това изследване, това са правилата на играта, които са важни и които трябва да са известни. “Монопол” е такова действие, което полага всички участници в състояние на конкуренция - тъй като всеки играе за себе си и само един играч може да спечели - но, освен това, възлага и огромна роля на късмета, на шанса, при определянето на това кой ще спечели и кой ще загуби[10].

Самото присъствие на конкуренция индикира наличието на няколко проблема, които са важни за това изследване. Конкуренцията, надпреварата, съзтезанието е нещо, което повишава стреса у тези, които я преживяват, и то този стрес е главно обвързан с негативни усещания и емоции - дали защото състезаващите се боят от това да се окажат низши[11], дали защото е налице усещането, че няма да могат а се справят със задачата, която трябва да изпълнят, за да спечелят състезанието[12], или поради ред други причини[13]. А ефектът от наличието на стрес е неблагоприятен за този, подложен на него[14].

Най-важното, обаче, е че играта, както се спомена по-горе, е развлечение или забава. Една от главните функции на развлечението е да намалява ефекта на стреса[15]... Но тук се появява проблемът - играта на “Монопол” води до натрупване на стрес, или най-малкото до неприятно преживяване, за всеки, който не е печелещият играч - тъй като съответната игра пресъздава някои от най-неприятните моменти от човешкия живот, а именно нуждата да се плаща наем и неспособността да бъдат събрани парите, чрез които да се плати този наем, или пък нуждата от това да се тегли заем, за да се плати наем, който пък заем също се оказва неплатяем[16].

Това създава една противоречивост в играта “Монопол” - тя успява да изпълни онтологичната си длъжност, а бъде забава или развлечение, но само за един от играчите (печелещия), докато за тези, които не печелят, тя се оказва неприятна симулация на реалността, от която е крайно вероятно[17] те да се опитват да избягат чрез нея. Имайки това предвид, нека се въведат и етическите теории.

Хедонизъм

Ще се започне с Хедонизма, и по-точно Хедонизма, както се явява при Епикур, в неговото писмо до Менойкей. Важни неща, които бива да се посочат, са фактите, че всяко добро и зло са свързани с усещанията[18], и че насладата, удоволствието е вроденото благо на човека[19].

Друг особено ключов момент е твърдението, или по-скоро наставлението, че от някои наслади човек бива да се въздържа, за да си спести неприятностите, които ще ги последват.

Макар и това да са най-важните елементи от Хедонизма на Епикур, описан в писмото до Менойкей, би било добре да се направи една по-цялостна картина на Хедонизма, за да може по-точно да се опише проблемът, който се явява, когато се проверява съпоставимостта му с “Монопол”.

Хедонизмът е етическо учение. Етиката, етическото учение, е списък с правила, които трябва да се спазват, за да се живее добър живот. Освен че са налице тези правила са налице и обосновки на тези правила. А в Хедонизма обосновките са, че някои от човешките желания са естествени, други - празни, безмислени. Сред тези естествени има и необходими, и други, които не са необходими. От тези необходими има три вида - тези за щастието, тези за спокойствие на тялото и тези за живота изобщо.

Добрият живот е свързан с изпълняването на тези желания. Освен това, той е свързан и със свобода от страдания и тревоги - поради които причини Епикур съветва да се има предвид, че бъдещето нито изцяло принадлежи на човек, нито изцяло не му принадлежи - за да не е налице очакването за непременното му настъпване, но и за да не е налице загубата на надежда, че няма да настъпи.

Най-важно за свободата от страдания и тревоги е състоянието на смъртта - и се казва, че тя няма отношение към човека, защото смъртта е отсъствие на усещане, а и че няма нищо страшно в това да не се живее (тъй като няма зло в нея, понеже всяко зло е усещане).

С всичко това казано, важността на това да се избегне страданието и тревогата е особено голяма. Освен това, имайки предвид съвета да не се отдава човек на удоволствие, което ще бъде последвано от по-голяма неприятност, резултатът е лесен.

Играта на “Монопол” може да предостави удоволствие и наслада в ранните си фази, когато още не е ясно кой печели (за да могат да се обособят и губещите). Но, в момента, в който се открои някои, който ще бъде победител, играта трябва да се прекрати от всеки друг играч, тъй като да губиш не е забавно[20].

Изглежда, като че ли “Монопол” не успява да се придържа към правилата, посочени от Епикур. Тя е, следователно, етически неиздържана - от гледна точка на Хедонизма.

Хобс и договорната теория

Макар и Хобс да е по-тясно обвързан с други страни на монетата, която е философията, Левиатан съдържа и етическа теория. Тази етическа теория, обаче, подобно на Епикуровата, има нужда от някаква обосновка.

Накратко, Хобс твърди, че хората извън общество съществуват в естествено състояние, което състояние е война на всеки срещу всеки. В това естествено състояние има някакво условно равенство между хората, от гледна точка на това какви свободи имат, и в него единственото, което е от значение, е индивида. Единственият мотиватор е личния интерес, който се насочва към самосъхранението[21].

Ако това бе всичко, “Монопол” би бил несъвместим с тази етическа теория, тъй като той изисква наличието на общество, или поне общност, от играчи на играта. Но, едновременно с това, “Монопол” пресъздава условията на естествено състояние по учудващо сполучлив начин - условното равенство, оскъдността на ресурси[22], войната на всеки срещу всеки…

За щастие, това не е цялата теория на Хобс. Той посочва създаването на общество, чрез един обществен договор, чрез което общество се прекратява войната на всеки срещу всеки, както и се премахват много от проблемите, обвързани с нея. В естествено състояние животът на човек е кратък и гаден, изпълнен със страх и недоверие. В състояние на обществен живот не е така.

Голямото дело, което се извършва след като се състави един обществен договор, е, освен че някои свободи се ограничават в замяна на права, че бива да се излъчи един суверен, който да следи дали се спазва този договор - този суверен може да е монарх или някакъв събор, и тук вече се появява интересният момент. Този суверен има и правото да променя закона, и да прави нов закон, и това всичко е правилно, тъй като това, което суверенът - излъчен, избран чрез договора, и запазващ обществото - решава, че е закон, то е закон.

Според Хобс моралните (етическите) задължения на хората са да спазват закона, да се подчиняват на авторитета на суверена, защото по подразбиране живота в условия на обществен договор е добър живот, тъй като базата за сравнение е живота в естествено състояние. Може да се разглежда като консеквенциализъм, като моралната стойност на действието се определя от неговото следствие.

А какво е следствието от изиграването на “Монопол”? Един печели, други губят. И морално добро ли е това? Може би не, тъй като е твърде сходно с естественото състояние. Но, едновременно с това, може би е морално добро, тъй като условията изобщо за възможността му са налице, благодарение на обществения договор, и спазването му позволява живеенето на добър живот.

Дали пък играта на “Монопол” не може да се разгледа като морално добра, защото опосредства по някакъв начин конфликтите? Или пък може да се разглежда като добра, стига да не са нарушени правилата, защото тогава тя би била поучителна - тъй като животът в общество е добър дотолкова, доколкото законите се спазват.

И макар и да има проблеми, като че ли се влиза в една безалтернативност (подобно на Капиталистическия Реализъм описан от Марк Фишър), изглежда, сякаш “Монопол” може да се съгласува с договорната теория на Хобс и дори да се каже, че е етически издържана в нейно отношение.

Нравственото Чувство

Що се отнася до теориите за нравственото чувство, а именно тези, развивани от Ф. Хътчесън и Д. Хюм, ситуацията става малко по-сложна, тъй като моралното чувство не е някакво учение, а е точно това - някакво чувство. Поради тази причина, дали едно нещо е етически издържано или не, не би могло да се каже с твърде голяма точност, но със сигурност може да се направи опит.

Първо, в основата на тези две етически теории, ако така могат да бъдат наречени, се разполага едно друго чувство - моралното, нравственото чувство[23][24][25]. То е съпроводено от съчувствието, или по-скоро способността на хората да изпитват съчувствие към другите, а освен него се и постулира, че хората са по природа добри. За целта на това изследване, фокус ще се положи върху теорията на Дейвид Хюм.

Имайки предвид, че става дума за чувство, моралните дистинкции се оказват емпирични, а не просто рационални, за разлика от, примерно, гореспоменатата договорна теория. Всъщност, разумът изобщо не може да влияе на правенето на морални решения - тъй като той е по-скоро инструмент, чрез който човек въобще може да действа. Но важното е, че разумът, рационалното, не са налице тук по онзи позволяващ обективност начин. Всяко съждение, и всяко действие, се предприема под някакъв афект. За да се справи с този проблем, който пречи на възможността за правене на обективно съждение, Хюм въвежда безпристрастния наблюдател, през чиято призма хората трябва да преценяват действията си (и на другите) като дорби или зли.

А начина, по който това преценяване се извършва, е чрез одобрение и неодобрение, които на свой ред произлизат от навика… Който е продукт на опита (и емоциите). Чрез навика човек изобщо може да има някаква база, на която да отсъди дали едно действие е добро или зло, но това пък прави това кое е добро и кое е зло зависимо от опита, образованието и културата на един човек, а не толкова до това дали самите тезе действия са добри или зли.

Тук точно се намесва съчувствието, което, в комбинация с естествената склонност на хората към доброта (естествена благосклонност), позволява за един псевдо-обективен критерии за добротата или злостта на едно действие - ако то носи удоволствие на повече хора от тези, на които носи неудоволствие, то тогава това действие е добро[26]… Което някак насочва към теорията за утилитаризма.

Но, имайки това предвид, играенето на “Монопол”, както вече бе отсъдено, има повече потенциал да донесе неудоволствие на по-голям брой хора, отколкото да донесе удоволствие на още по-голям брой хора, поради която причина би следвало да се каже, че това действие, спрямо теорията за нравственото чувство, не е добро, а по-скоро зло - макар и да не може да се каже дали играенето ѝ е съобразено с етическа теория, поради причината, че нравственото чувство е по-скоро морална философия, тъй като няма строго определена структура[27].

Кант

Имануел Кант има две важни неща, които може а допринесе към това изследване. Това са категорическият императив - в този случай формулиран като: “Действай спрямо само такава максима, каквато би желал да бъде универсален закон.” - и задължението другите хора да се третират като цели, а не като средства, чрез които да се постигат някакви цели[28].

Първо, максимата - това е субективно правило, което се прилага от всеки индивид, спрямо което се действа в дадена ситуация; важно е да се посочи, че тази дефиниция, както може да се извлече от работата на Кант (и по-конкретно “Критика на Практическия Разум”) не е стандартната дефиниция на думата[29].

Следователно, една максима се изготвя за всяко едно действие на всеки индивид - като тя е част от предхождащото действието разумно разсъждение относно това как и дали изобщо да се извърши действието - от което може да се стигне до заключението, че за играенето на играта “Монопол” човек ще трябва да формулира максима, спрямо която да оперира.

В случая на “Монопол”, тази максима навярно съвпада с правилата на играта - тъй като те трябва да са еднакви за всички играещи я, за да може да бъде играна тя въобще. Следователно, би могло да се каже че, ако се стигне до играене на “Монопол”, то категорическия императив се съблюдава.

Освен това, важен елемент в етическата теория на Кант е фактът, че тя не е консеквенциалистска, което означава, че интенцията е това, което определя действието като морално добро или зло, а не последствието от съответното действие. От това може да се извлече, че ако интенцията при началото на игра на “Монопол” е такава, която се съобразява с категорическия императив, то тогава играенето на “Монопол” би било етически издържано.

Тук се явява моментът на субективност в цялата тази схема. Подобно на Нравственото чувство, това какво е морално добро и какво е морално зло, не е статично или абсолютно. Стига да се действа спрямо императива, и стига всяко действие, което се предприема от човек (спрямо дадена максима), и този човек да иска то(максимата, спрямо която се предприема действието) да се третира като универсален закон, то тогава това действие е морално допустимо, морално добро. Става недопустимо само когато е в противоречие с тази максима - когато извършителя на действието не е склонен максимата, спрямо която се извършва действието, да се третира като универсален закон.

Ключът за разрешаването на проблемите, които могат да се появят в следствие от това заключение, се крие пак в императива, и по-точно в онова гореспоменато задължение другите да се третират като цели, а не като средства за постигане на цели. Но именно този ключ - това третиране на другите като цели, а не като средства - се явява като най-големия проблем за “Монопол” - тъй като в нея за единия играч всички други са средства, чрез които той трябва да спечели.

Макар и привидно съвместима с етическата теория на Кант, “Монопол” се оказва, че нарушава това задължение, изискващо другите да се третират като цели, поради която причина не е съобразена със съответната теория.

Утилитаризъм

Стигна се до утилитаризма, който беше засегнат в частта на това изследване, съсредоточена върху Нравственото Чувство. Накратко може да се каже, че утилитаризма е такава етическа теория, която твърди, че това, което трябва да се прави, е най-полезното действие. Полезността на едно действие се измерва с това колко щастие или удоволствие то доставя, за сметка на това колко страдание то причинява[30].

Фокусът ще бъде върху работата на Джон Стюарт Мил и Джереми Бентам, тъй като макар и двамата да са допринесли за оформянето на утилитаризма, в техните теории има разлики, които са достатъчно състоятелни, за да гарантират отделно разглеждане.

Общите неща между двете теории включват вече споменатото съсредоточаване върху щастието, причинено от едно действие, но освен него бива да се спомене, че утилитаризма се стреми към една максимизация на щастието, която изисква съобразяването на деиствието не само с извършителя, а и на потърпевшите, както и всички други, по някакъв начин замесени в него. Друг важен елемент е видът на тази теория - тя е консеквенциалистка, та резултатът от действията е това, на което се прави морална оценка.

С тези моменти изброени, ще се започне с Бентам, чиято версия на утилитаризма е концентрирана върху действието - условно ще бъде наречен действен утилитаризъм - в който се набляга на едно непрекъснато преценяване на това каква ще е ползата от всяко едно действие[31]. Това преценяване зависи от един вид хедонистично изчисление, което определя колко щастие и удоволствие ще последват от това действие - за извършителя и за потърпевшите - както и колко болка и страдание ще произлязат от него.

Това пресмятане, което се прави, остава субективно - този, който извършва сметката, е този, който преценява какво точно може да е съотношението между полза и вреда, стига да е по ниско от 1:1 (едно към едно). Моментът с измерването на тези две стойности е много специфичен, и има много фактори - като продължителност, интензивност, чистота и т.н. - които водят до една трудност в правенето на съждение относно това дали едно действие е морално правилно или не.

Налагането му върху една игра на “Монопол” създава привидна невъзможност за определянето на това дали действието - да се играе “Монопол” - е удачно съгласувано с етическата теория на Бентам, тъй като всеки от участниците има различно мерило. Възможно е един губещ да е преценил, че щастието, което е извлечено от игрането на играта до момента на загубата, както и щастието, извлечено от печелещия играч, са по-големи от страданието, причинено от загубата. Едновременно с това е възможно за печелещия играч да сметне, че макар и да е извлякъл голямо удоволствие от победата, страданието и неудобството, причинени на другите играчи, да са по-големи от него, и така това действие да се окаже морално неправилно.

Мил, привидно, се заема с това да адресира точно този проблем, и неговия вид утилитаризм ще бъде наречен правен утилитаризъм. Докато в действения утилитаризъм всяко едно действие се преценява, в правния утилитаризъм се набляга върху следването на правила - и вместо да се преценява и пресмята всяко едно действие, просто да се оперира спрямо тези правила, като съответните правила имат за цел да доставят възможно най-голямо щастие за възможно най-много хора[32].

Освен това, Мил въвежда и по-сериозна класификация на удоволствията - разграничавайки висши (интелектуални, на разума) от низши (чувствени, на усещанията). Това разграничение има за цел да въведе по-голямо удобство в извършването на пресмятанията, когато на човек се наложи изобщо да извършва такива пресмятания, а и въвежда нов вид измерение при удоволствието - освен количествено, както има при Бентам, и качествено.

Има и други тънкости в етическата теория на Мил, по които тя се различава от тази на Бентам, но те не са влиятелни за това изследване. Обаче, имайки предвид нововъведените особености в утилитаризма (от Мил), то тогава играенето на “Монопол”, като действие (морално правилно или не, съобразено с етическа теория или не) също се повлиява по някакъв начин.

Дали играенето на “Монопол” изобщо се влияе от правилата за действие, които утилитаризмът на Мил използва, или пак излиза от тази рамка и трябва да бъде определян от участниците? Ако да, то тогава се стига до същото заключение, до което се стигна и в резултат от утилитаризма на Бентам. Но, имайки предвид че и тази фома на утилитаризма е консеквенциалистка, може да се направи една малка дистинкция.

Играенето на “Монопол”, доколкото преди то да се започне бива предхождано от пресмятане дали то ще донесе повече щастие или нещастие, е издържано спрямо етическата теория за утилитаризма, тъй като спазва направлението - което направление е да се прави такова пресмятане и да се цели най-голямо щастие. Ако се стигне до играене на “Монопол”, то тогава сметката е била направена, но правилността на тази сметка не е от значение за етическата издържаност на действието. Що се отнася до неговата морална стойност, тя се появява в последствие, и тя няма отношение към придържането към етическата теория. Следователно, спрямо утилитаризма, би могло да се направи твърдението, че “Монопол” се съобразява с тази етическа теория.

Джон Ролс

Последната етическа теория, с която ще се занимая в това изследване, е тази на Джон Ролс. В нея се говори главно за справедливостта, и как тя да се подсигури - а справедливостта се разглежда и като нещо, което допринася за добър живот, следователно е налице етическа теория.

Предлага се едно определение на справедливостта, достигнато чрез рационално действие, което определение зависи от булото на Мая, като накрая се стига до консенсус[33]. Това определение на справедливостта се прави от хора, които не познават своите характеристики и социални условия, след което тези хора решават какво е справедливостта. Тъй като те не знаят на какви позиции са, се смята, че ще измислят такава справедливост, която да е добра за всички, независимо от това в каква ситуация са.

Ролс постулира, че едно такова събрание ще стигне до откритието на два принципа на справедливостта - първия, на равенството, и втория, на различието. Принципа на равенството дава право на всички хора да се възползват от едни и същи основни свободи като другите хора. Принципа на различието заявява, че различия в равенството на хората може да има само ако те облагоденстват най-нуждаещите се (най-неравностойните), или тези, които имат най-малки предимства, като хора с увреждания, маргинализирани групи, хора с по-слабо образование, хора в ниския финансов клас. Освен това, тези различия в равенството, ако изобщо ще ги има, трябва да са обвързани с такива позиции, които да са еднакво достъпни за всички - за да има равенство (на възможностите).

Имайки това предвид, обществото, ако ще да е справедливо, изисква равенство, или ако има неравенство, то да облагоденства тези, които най-много се нуждаят от него. Следователно, всяко действие на хората трябва да е съобразено с тези принципи на справедливостта, тъй като правата, които имат, са им гарантирани от тях.

Що се отнася до играта “Монопол”, тя създава неравенства, макар и фиктивни, които неравенства облагоденстват тези, които най-малко се нуждаят от тях. Би могло да се каже, че играенето на “Монопол” е действие, което само по себе си не влиза в противоречие с принципите на справедливостта - имайки предвид, че всички играчи започват с еднакви възможности - но едновременно с това, играта на “Монопол”, концептуално, а и телеологично, влиза в противоречие с тези принципи.

Неравенството, което се създава в процеса на играене на “Монопол”, е симулация, но все пак е налице. Следователно, доколкото “Монопол” не влияе на обществото, и неравенствата в него са фиктивни, играенето му е съобразено с етическата теория на Ролс. Но, в рамките на самия “Монопол”, няма съответствие с етическата теория на Ролс.

Заключение

След като бяха разгледани, за жалост повърхностно поради ограничения в обема, половин дузина етически теории, изглежда, като че ли играта “Монопол” има проблем със съобразяването със съответните етически теории, като имаше изключения, които обаче не бяха изключения поради едни и същи причини.

Случая с договорната теория, и по-конкретно тази на Хобс, е най-голямото изключение - поради причината, че играта “Монопол” може да се извършва в перфектно съответствие с етическата теория на англичанина от XVII век.

При всяка друга теория, обаче, или има изрична несъвместимост, или има тънкости, които не позволяват на действието да се играе “Монопол” да бъде напълно съответстващо, и съгласувано, със съответната теория. Дали това се дължи на някакъв недъг в рамките на тези етически теории, и фактът че, привидно, няма отношение към “играта” като действие, или проблемът се таи в самата игра (Монопол)?

Би могло да се направи политически заредено изказване, което да обвини “Монопол” в неспособност да съответства с етически теории, тъй като тегли огромно вдъхновение от “Капитализма”, а той е заклеймен като нечестен[34], предизвикващ страдание[35] или особено негативен[36].

Друга причина, поради която би могъл да се наблюдава такъв смесен или отрицателен резултат, е състезателността на “Монопол”. Една от ключовите особености на почти всички етически теории е, че предписват достигането на добрия живот в условия на човешко общество, а това човешко общество изисква сътрудничество, не конкуренция. Както беше споменато при договорната теория, конкуренцията е налице в естественото състояние, извън обществото, което я прави особена и дори излишна в много от разгледаните случаи.

Изходната точка от това изследване се оказва наличието на необходимост от още повече работа в тази сфера.

Библиография:

[1] - Андрейчин, Л., Георгиев, Л., Илчев, Ст., Костов, Н., Леков, Ив., Стойков, Ст., Тодоров, Цв., “БЪЛГАРСКИ ТЪЛКОВЕН речник” четвърто издание, Попов, Димитър, Наука и изкуство, 2007, 284
[2] - пак там, 234
[3] - пак там, 805
[4] - пак там, 92
[5] - пак там, 180
[6] - define board game, Google, Google LLC, 22 January 2024, https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=define+board+game
[7] - MacDonald, Chris, Marcoux, Alexei, “Ethical Theory: Overview”, Concise Encyclopedia of Business Ethics, accessed 22 January 2024, https://conciseencyclopedia.org/entries/ethical-theory/
[8] - “МОНОПОЛ: Настолна бизнес игра”, Parker, Hasbro, 2005, 2
[9] - пак там, 8
[10] - пак там, 3
[11] - P.,Gilbert, K., McEwan, R., Bellew, A., Mills, C., Gale, “The dark side of competition: How competitive behaviour and striving to avoid inferiority are linked to depression, anxiety, stress and self-harm”, Psychol Psychother 2009, PubMed, 2008, accessed 25 January 2024, https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/19040794/
[12] - Neil, Rich, Hanton, Sheldon, D. Mellalieu, Stephen, Fletcher, David, “Competition stress and emotions in sports performers: The role of further appraisals”, “Psychology of Sports and Exercise”, Volume 12, Issue 4, July 2011, 460-470, Science Direct, 2011, accessed 25 January 2024, https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S1469029211000197
[13] - Zhong, Songfa, Shalev, Idan, Koh, David, Ebstein, Richard, Chew, Soo, “COMPETITIVENESS AND STRESS”, International Economic Review 59, 2018, ResearchGate, accessed 25 January 2024, https://www.researchgate.net/publication/323448757_COMPETITIVENESS_AND_STRESS
[14] - Pastorino, E., Doyle-Portillo, S., “What is Psychology?”, 2nd Ed., Belmont, CA: Thompson Higher Education, 2009
[15] - Kerr L., Joshua, Datillo, John, O’Sullivan, Deirdre, “Use of recreation activities as positive coping with chronic stress and mental health outcomes associated with unemployment of people with disabilities”, PubMed, 2012, accessed 25 January 2024, https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/22927601/
[16] - Knisley, Michael, “Debt Stress”, Debt.org, 2024, accessed 25 January 2024, https://www.debt.org/advice/emotional-effects/
[17] - Olya, Gabrielle, “Jaw-Dropping Stats About the State of Debt in America”, yahoo!finance, 2024, accessed 25 January 2024, https://finance.yahoo.com/news/jaw-dropping-stats-state-credit-130022967.html?guccounter=1
[18] - Епикур, “Епикур изпраща привет на своя приятел Менойкей”, “Антология по Етика”, Николова, Вероника, Янакиев, Калин, Нешев, Кирил, Видева, Недялка, Наука и Изкуство, 1987, 65
[19] - пак там, 66
[20] - Schmierbach, Mike, Chung, Mun-Young, Wu, Mu, Kim, Keunyeong, “No One Likes to Lose”, “Journal of Media Psychology”, 26, 2014
[21] - Hobbes, Thomas, C.A.Gaskin, J., “Leviathan”, Oxford University Press, 1998
[22] - M. Johnson Bagby, Laurie, “Hobbes’s ‘Leviathan’: A Reader’s Guide”, Bloomberg Publishing Plc., 2007
[23] - Hutcheson, Francis, “An Inquiry into the Original of Our Ideas of Beauty and Virtue”, Liberty Fund inc., 2004
[24] - Hume, David, “A Treatise of Human Nature”, Clarendon Press, 1960
[25] - Haakonssen, Knud, “The Cambridge History of Eighteenth-Century Philosophy”, Cambridge University Press, 2006
[26] - пак там, 56
[27] - Deigh, John, “An Introduction to Ethics”, Cambridge University Press, 2010
[28] - Kant, Immanuel, “The Metaphysics of Morals”, Cambridge University Press, Gregor, Mary, 1991
[29] - Oxford Dictionary of Philosophy, “Maxim”, Oxford University Press, 2008
[30] - Duignan, Brian, “Utilitarianism”, Encyclopaedia Britannica, 2000
[31] - Bentham, Jeremy, “An Introduction to the Principles of Morals and Legislation”, Batoche Books, 2000
[32] - Mill, John Stuart, “Utilitarianism”, University of Chicago Press, 1906
[33] - Rawls, John, “A Theory of Justice”, Belknap Press, 1999
[34] - Ghodsee, Kristen, Orenstein, Mitchell A., “Taking Stock of Shock: Social Consequences of the 1989 Revolutions”, Oxford University Press, 2021
[35] - Galeano, Eduardo, “Open Veins of Latin America: Five Centuries of the Pillage of a Continent”, Monthly Review Press, Belfrage, Cedric, 1997
[36] - Harvey, David, “A Brief History of Neoliberalism”, Oxford University Press, 2005