The Transfigured Form (Marx) and the Misleading Apparent (Heidegger) | Bulgarian | an Essay
писано през 2024
Въведение
Тази работа има за цел да разгледа, през призмата на два конкретни автора, две концепции. Тези концепции са именно “Превърнатата Форма”, която първо ще се представи така, както е описана в “Кръговостта във философската логика на континенталната традиция” на Александър Гънгов, което представяне силно се уповава на “Капиталът” на Карл Маркс, и по-конкретно том първи на “Капиталът”, и “Измамната Привидност”, която също ще се опише в най-общите си особености, спрямо книгата на Гънгов, като там тя се анализира през призмата на Мартин Хайдегер, като главен източник е текстът: “Метафизически начала на логиката от изходната точка на Лайбниц”.
Щом бъдат направени тези две разглеждания, и има достатъчно материал, който да послужи за някаква съпоставка, тези две концепции ще бъдат сравнени, тъй като и едната, и другата загатват за прикриване, или поне размиване, на някаква истина, или на състоянието на нещата.
Превърната Форма
Както беше споменато, ще се започне с “Превърнатата Форма”. В най-малък брой думи, това е работната заплата, или по-точно работната заплата е превърната форма на труда.
Но това не е достатъчно, а и само по себе си е някак неразбираемо, поради която причина се изисква много повече обясняване. Първо, за да се говори за превърнатата форма, трябва да се представи това, което се превръща, което пък ще позволи на условията изобщо за неговото превръщане да станат ясни.
Тъй като Маркс се занимава с диалектическа логика[1], би следвало това изложение да се започне с разглеждане именно на основните, най-важни неща за нея, а това е отношението между “Всеобщо”, “Особено” и “Единично”... Отнесено към икономиката, защото Маркс е обвързан с нея. Но тук има не просто Всеобщо, Особено и Единично - има и Абстрактни, и Конкретни..
Начина, по който ще се подходи към разясняването им, за да може да се избистри превърната форма, ще разчита на таблица (Фигура 1).
Както може да се види в съответната таблица, налице е една кръговост - Абстрактното Единично се превръща в Абстрактно Всеобщо, но и едновременно с това в Конкретно Всеобщо, а по същия начин и Абстрактното Особено се превръща и в Абстрактно Всеобщо и в Конкретно Всеобщо. Това е така, защото стоката - която е съответното Абстрактно Всеобщо - се изравнява с парите, замества се от тях или, изобщо, е пари. Тук трябва да се напомни отношението “П-С-ПП” (Пари-Стока-ПариПрим)[2], което е ключово за отношението между “Всеобщо”, “Особено” и “Единично”.
Но, освен че това отношение(“П-С-ПП”) показва диалектическо развитие, то загатва и за другата, по-важна част от изследването. За да се увеличат парите, за да нарастне капитала, трябва да има някаква стойност, която да се увеличи, тъй като не могат да се дадат едни пари, да се направят от тях още пари, и някак си да станат същите пари.
Парите имат стойност. Или по-скоро стойността на стоката, и на труда, се измерва с пари. Тук отново има елемент на кръговост, тъй като парите в отношението “П-С-ПП” са хем идеални пари, хем реални, но важното е, че стойността, която се измерва с тези пари, е това, което нараства в съответното отношение.
А превърнатата форма е обвързана с начина, по който стойността се увеличава - което, както бе споменато, е работната заплата. Тъй като, консултирайки се с таблицата (Фигура 1), може да се види, че става дума за обществени отношения със стоково-паричен характер, то тогава трябва да се има предвид ситуацията в която се оказва този, който продава труда си.
В предишната схема, която е била бартерната икономика, парите са имали функция по-скоро на идеални пари, сиреч самите те са символизирали стойност, но не били разменяеми, нямали стойност. Докато когато се започне употребата на реални пари, които започват да се използват за размяна, тогава вече свършва бартерната икономика, и парите, освен че измерват стойността, я и придобиват.
Но щом парите вече имат стойност става проблематично. Отново се появява една кръговост, едно отношение между стойността на парите и стойността на парите - като едната стойност е идеалната им стойност, стойността, измерваща стойност, а другата е тази, която се разменя, бидейки тяхната стойност. Отношението е на оригинал и производно, но точно тук се появява превръщането, което води до превърнатата форма.
Оригиналът - бидейки измерителната стойност на парите - се заменя от производното, бидейки разменната стойност на парите. То става по-важно, сякаш по-първично, и дори “разкарва”, премахва оригинала. И тук, най-накрая, се появява работната заплата, както и превърнатостта на формата ѝ.
Работната заплата заплаща труда на работника. Да, но не. Работната заплата е сума пари, чиято стойност е по-ниска от стойността на труда, който е вложен от работника. Останалата част от стойността на работническия труд, която не е заплатена, която не е включена в заплатата на работника, е принадената стойност(труд). И ето тук се явява точно превърнатата форма, превръщането на оригинала и производното му.
Трудът, и стойността му, са оригинала, а производното са работната заплата (нейната стойност) и принадената стойност. И, естествено, прозиводното измества, прикрива, почти унищожава оригинала, като в резултат остава само то. По именно този начин се постига увеличение на парите при отношението “П-С-ПП”, тъй като компонентът Пари е по-малък, по стойност, от компонента Стока, пак по стойност, което позволява на компонентът Пари Прим да е изобщо налице.
Измамна Привидност
След като бе разгадана Превърнатата Форма, бива да се започне работа и по Измамната Привидност. Преди това, обаче, трябва да се заяви, че Хайдегер се занимава не с диалектическа логика, а с херменевтично/онтологична феноменология, която се отнася към логиката[3]. Друго важно нещо е, че Хайдегер се занимава не с икономика, а феноменология.
Най-важно, обаче, е фактът, че истината не е тази на битието, а е тази на съждението[4]. Това се дължи на нескритостта на битието - което е, всъщност, истината, доколкото тя може да се вкара в Dasein, или по-скоро се открива в него. Тази истина, обаче, не се открива чрез рационално мислене, или чрез отделяне от битието и достигане на, примерно, света на идеите, а чрез простото битие (на Dasein) в света[5].
Проблемът, бидейки възприятието, че истината, до която се достига, или която се определя чрез формално логически маневри, включващи “копула”, “субект” и “предикат”, трябва да се адресира, защото води до едно удвояване на реалността, като тези две проявления на реалността са равнопоставени, а не трябва да е точно така.
Двете реалности, или проявления на реалността, се различават чрез херменевтичното “като” и чрез апофантичното “като”. Херменевтичното “като” е точно битието на Dasein като битие-в-света - тази негова разположеност в света предполага свързаност с, и близост до, нещата (както и на самото него с/до тях).
Това херменевтично “като” е първично, обуславящо апофантичното “като”. Апофантичното “като”, пък, определя цялостното познание а и битието на реалността, както и логическото функциониране и структурата на съждението.
И ето тук се появява измамната привидност - или по-скоро тя вече се е появила. Това е възприятието, че апофантичното “като”, че съждението, с всчики негови особености (отрицание, истина, копула), е влиятелно за битието. Самата истина се води за умствено умение, а не е просто начина, по който се разкрива битието, неговата нескритост.
Всъщност не е така. Създава се такова възприятие, такова заблуждение, наричано и “Картезианска Грешка”, но понятието, и съждението, нямат влияние за Dasein, тъй като то е предпонятийно, предлогическо и дори предпредикатно.
Най-определящото тук е, че измамната привидност се проявява по познат, вече, начин - апофантичното “като” забулва херменевтичното “като”, и го скрива така, че да изглежда, сякаш го няма… Въпреки, че апофантичното “като” е възможно само заради наличието на херменевтичното “като”, тъй като то е производно на него.
И така се разпада претенцията, че истината е на битието - истината не е на битието, а на съждението, тъй като уповавайки се на апофантичното “като” се губят много от важните тънкости на битието - тъй като това, което се случва при правене на такова съждение, е че се обръща движението от абстрактно към конкретно, и това, което става, е че от конкретното се отива към абстрактното. В съждението има предикат, субект и копула, но те са лишени от контекста си, те са крайно абстрактни, а по този начин най-лесно се провалят опитите за разбулване на скритостта на битието.
Заключение
Най-накрая се стигна и до момента, в който ще се направи съпоставката. За зоркия читател, това надали е нужно, тъй като още по време на изследването на Измамната Привидност се проявиха едни сходни черти между Превърнатата Форма и нея, но бива да се подходи последователно.
Оказва се, че Измамната Привидност е някакъв вид Превърната Форма, тъй като и двете се характеризират от наличието на поне два елемента, от които един е оригинал, или първичен, и от който оригинал има един (или много) производни, които го забулват и прикриват, с цел да изглеждат, като че ли самите те са оригинали или първични, без да са обусловени от същинския оригинал, който, обаче, и в двата случая остава налице, макар и прикрито, за да може изобщо да съществува производното.
И докато предпоставките, както и начините, по които се стига до конкретните им прояви, бих бил склонен да твърдя, че и двете - и Измамната Привидност, и Превърнатата Форма (на Маркс) са Превърнати Форми, макар и едната да се отнася към логиката, а другата - към икономиката.
Естествено, има малки разлики, като например наблягането, акцента на двете концепции - тъй като важното при Маркс е именно превърнатостта, транссубтанциализацията, докато при Хайдегер важното е привидността, тази претенция (и заблуда) за очевидност, яснотта и отчетливост… И все пак, сходствата са налице, а и са големи.
Библиография:
[1] - Гънгов, Александър; “Кръговостта във философската логика на континенталната традиция”; Университетско издателство “Св. Климент Охридски”; 2023; 86
[2] - Marx, Karl; “Capital: A Critique of Political Economy”; Random House; 1906; 164
[3] - Гънгов, Александър; Лекционен курс “Философска Логика 2”; Софийски Университет “Свети Климент Охридски”; 2023-2024
[4] - Гънгов, Александър; “Кръговостта във философската логика на континенталната традиция”; Университетско издателство “Св. Климент Охридски”; 2023; 215
[5] - Heidegger, Martin; “The Metaphysical Foundations of Logic”; Indiana University Press; Heim, Michael; 1984; 21
Приложение
Фигура 1
