Hegel's Notion of History | Bulgarian | an Essay

първоначално писано и публикувано в периода 2022-2024;

Разглеждането на понятието “История” при Хегел не е нещо, което може да се извърши в рамките на няколко страници, или едно есе, или може би дори една книга. Но това би било едно цялостно и изчерпателно разглеждане, а за целта на това начинание, с което съм се заел аз, навярно не е необходима такава тоталност.

Това е един процес - процесът на усъвършенстване, на развитие на Духа, целящ достигането на Абсолютния Дух, в който момент се стига и до края на историята. Историята, бидейки такава, е тясно свързана с Духа, а това изисква някакво пояснение. Духът не е някакъв единичен, индивидуален призрак или дух в смисъла на привидение, или пък човешка душа, а е нещо още по-абстрактно от това.

Духът, бидейки вечно развиващ се, е продуктът, така да се каже, на историята, която пък история е продуктът на народите, които народи са развили се до такава степен, та да имат култура. Едновременно с това, обаче, духът е задвижващия механизъм на народите, проявявайки се хем във ‘велики’ хора, които са успели да го снемат (или да го осъзнаят него, както и да се самоосъзнаят), водещи народите, бидейки техни говорители и представители, хем изобщо народите, когато са се самоосъзнали като такива, биват водени от духа.

В “Историята” на Хегел се явява индивида, но по един много бегъл начин. Той е важен само до толкова, до колкото той е представител на своя народ и дали той е процедиращ осъзнато или не. Индивидът, следователно, би могъл да се опише като статистическа единица в контекста на Хегеловата “История”.

А за самата история трябва да се посочи, че тя е смислен процес, или поне има такъв привиден характер. Тя е задвижена, и задвижваща се, както бе споменато, с цел, а освен че я има тази цел има и една осъзнатост, което добавя едно усещане за мистика, като че ли историята, или духът, е някакво съзнателно същество. Това би могло да се обвърже с факта, че народите, осъзнатото човечество, са тези, които задвижват историята, и историята е започнала тогава, когато някой народ е добил самосъзнание, който момент е значителен и исторически.

А значителните исторически моменти са тези, които водят към този край на Историята, към достигането на нейната цел. Това, пък, се обвързва със значението на Историята - тези исторически моменти са значителни, защото те са умишлено предизвикани… Може би не точно умишлено предизвикани, но самата история има замисъл, когато се прави подвластна на тези моменти, или пък ги издига до нивото на значителни исторически моменти.

Имайки това предвид, изглжда, като че ли Историята е някак тотална и всеобхватна - поне в отношението си към човечеството. Но, едновременно с това, изглежда, като че ли историята е много далечна от отделния човек, от индивида. Тя хем е невероятно важна за него, определяща неговите условия и възможности и изобщо целия му живот, хем е много абстрактна за него, до такава степен, че без да бъде познавана тя един човек може да просъществува.

Това навява на мисълта, че би било удачно да се потърси друго разглеждане на историята, което да помогне с разчепкването на този проблем. В произведенията на Дилтай може да се наблюдава история, която история се рагръща по сходен начин с тази на Хегел, но има малко разлика. При Дилтай има една по-голяма и изявена връзка между индивида и Историята - човек е част от историята, и то не някой специфичен човек, а изобщо индивида. Едновременно с това, човек оформя историята, но и едновременно с това бива оформен, дори създаден от нея.

При Хегеловата история, това не е така. Поне не точно така. Истина е, че човекът, сам по себе си, не е оформител на историята, но историята се проявява в него като представител на култура, като културата е това, което е част от историята. И макар и човекът да не е непосредствен оформител на историята, цялата култура на този човек, и всичките нейни последователи, ако така биха могли да бъдат наречени, са един оформител на историята. И, тъй като културата оформя човека, то тогава това, предложено от Дилтай, би могло да се приложи и при Хегел, макар и по малко по-заобиколен начин.

Но най-важното в историята според Хегел е, че в нея има замисъл. Дали този замисъл ѝ е придаден от народите (културите), които я задвижват към нейното развитие, или пък самата тя, бидейки развиващо се нещо, се самозамисля, не е от чак толкова голямо значение.