Ontologization of Luck | Bulgarian | an Essay

първоначално писано през, и публикувано около година след, 2022;
За този труд ми бе съобщено, че имам писателска дарба

Въведениенце

Какво е късмета? Отговорът на този въпрос би трябвало да бъде много простичък. Късметът - това са нещата, които се случват на човека… Но не е баш така. Нещата, които се случват на човека, са си просто неща, които се случват. Естествено, когато един човек е късметлия, нещо му се е случило, но има някаква особеност в начина, по който това нещо му се е случило.

И обратното - когато човек не е късметлия, сиреч няма късмет, той пак е жертва на случващите се неща, обаче случката е такава, която не може да се опише като късметлийска. Тук се появява една странност в късмета, който все още не е описан.

Има късмет, но има и липса на късмет, въпреки че когато човек няма късмет, той (късметът) пак взима участие в протичането на събитията, в случването на случките. Има, обаче, и едно разделение на късмета на две величини, определяни от неговото качество - добър и лош късмет. Тези две величини привидно се припокриват с наличието на късмет, в случая на добрия късмет, и с отсъствието на късмет, в случая на лошия късмет, обаче не е така.

Изобщо, появяват се тънкости, които трябва да се одебелят, за да може да се разбере за какво става дума. Но, преди да можем да се заемем с тях, трябва да се върнем обратно към късмета и какво е то това нещо, късмета.

Що е то?

Нека се фокусираме върху това, което бе споменато малко по-рано. Късмета е обвързан със случващите се неща. Случките, изобщо, са определени от късмета. Но защо е така? И дали случките са определени ОТ късмета, или от нещо друго?

Първо, ще вземем думата “случка” и ще потърсим някакви неща, относно нея, които са обвързани с късмета. Освен дефиницията, давана в речника, можем да намерим една друга думичка, която е много сходна, но пък и много по-тясно свързана с късмета. Тя ще се появи малко по-късно, защото е важно да подходим с последователност.

Та, случка:

“...Дребно събитие, нещо станало, обикн. без да му се надяваме…” [1]

За нашите цели не е важно това, че събитието е дребно, а че е събитие. Нещо е станало, обикновено без да му се е надявал човек. В случая може да се каже, че това надяване е някакво очакване - с други думи, това събитие не е било очаквано. Не се е знаело, че то ще се състои.

Това, което следва да се извлече от значението на “случка”-та е, че привидно не е свързана с късмета. Навярно може да се потърси в същия този речник кое е това нещо, късмета, но целта на това занятие е различна.

И така, имаме някаква неочакваност, някакво незнание, предхождащо някакво събитие. Това е много полезно, но не чак толкова полезно. Нека се насочим към “случ”, пак в речника, тъй като там ще има други такива думички, чиито значения ще можем да използваме.

Баш на върха на същата страница се появява думичката “случайно”, и тя потвърждава тази приказка, чието приказване е започнало в тази част от текста, който четете. И тя е:

“... 1. Неочаквано, непредвидено… …2. Неволно, без умисъл…” [2]

Случайното е това, което създава случката. Без случайността не би могла да се проведе една случка, защото тя иначе би била събитие. Не би се случило нещото, а то би станало, тъй като случката, случването, изисква неочакваност, непредвиденост, неволност, липса на умисъл… Или някакво незнание.

Защото какво е очакването, ако не някакво знание относно бъдещето? Точно тук можем бавно да започнем да се движим към късмета, но първо бива да задълбаем малко по-дълбоко. Очакването е предположение, в повечето случаи. То не е някакво конкретно знание, дължащо се на сетивно наблюдение, а е съвкупност от дедукции, които са базирани на знание, което знание би могло да е конкретно.

Примерно, един човек, влизащ в нечии дом и виждащ гумени ботуши и “токчета”, се сдобива със знанието, че в този дом жиее, или живеят, домакин, или домакини, който, или които, носи, или носят, гумени ботуши и токчета. Неговият ум, тогава, ще започне да работи, да прави заключения, базирани на това, което този човек знае.

Има една такава представа, която повелява, че токчета се носят от жени, а не от мъже. Следователно, в този дом домакинът е жена. Обаче има и едни гумени ботуши. Тези ботуши се обвързват с работа, и то не някаква лека работа, а по-тежка - било то газене в реки и риболовуване, било то моряшка или крайбрежна занимавка, все може да се обвържат с такива по-тежки дейности.

Естествено, възможно е и да се обвържат с дъждовен климат, или наводнения, но когато до тях са положени токчета, явно предпоставките са различни. И пак, уповавайки се на това, което уж е известно нему, този човек ще си каже, че тези ботуши са мъжки, и че домакинът в тази къща е мъж. А щом има един женски домакин и един мъжки, значи има два домакина.

Тогава, човекът ще предположи, че има два домакина, мъж и жена, и ще започне да очаква това, тъй като се е сдобил с това знание по някакви свои си пътища. Дали това знание ще е правилно, няма как да определи самият той, но все го има.

Случайността изисква да го няма това знание. За жалост, този вид знание не може да бъде напълно премахнат, тъй като все ще има някаква възможност за някакво нещо, което е известно на човека, комуто се случва случката.

Нека дадем още един, може би два примера. Тръгва един човек по пътя, отива някъде. Той, този човек, може и да познава пътя - може и да е ходил по този път хиляди пъти - но този човек няма как да знае какво ще стане, докато той си ходи по съответния път. Най-малкото, може да бъде подминат от друг човек. Естествено, това може и да му е известно, но ако бъде подминат не от човек, а от куче без човек, то тогава това предвидимо ли е?

Превръща се в случка, в случайност, защото няма как да бъде очаквано подминаването от куче без човек. Зависи от условията, обаче. Може пък по този път да си живеят кучета и да подминават хората ей-така. Дори и да има страшно много предпоставки за очакване, винаги има и предпоставки за неочакваното. Би ли очаквал този човек да бъде подминат от котка на този кучешки път? Или пък да бъде подминат от някакво много странно куче? Или пък да види как са дошли някакви хора от приют за кучета и са тръгнали да събират кучетата?

Има възможност. Може и да стане така, може и да не стане така. Случайността се случва на хората, и тя винаги е случка, защото изисква неочакваност. Събитията стават, защото те са очаквани.

Но, ако добавим неочакваност към някое събитие… Тогава какво ще стане?

Пореден пример - втори от предварително загатнатите: Човек празнува рождения си ден. Този човек получава подарък от своите приятели - този подарък е някакъв билет за “Стая за Бягство”, или “Искейп Рум”, или “Escape Room”. На билета си пише коя е тази Искейп Стая, и даже къде е и кога ще може да отиде да бяга от нея, но не пише чак толкова много.

Приятелите му го молят да не търси в интернет твърде усърдно, защото иначе ще си развали забавлението от това да прави каквото се прави в Искейп Стая. И този човек не търси много, обаче поне се информира какво представлява Искейп Стаята. Някакво място, стая, където отиваш да правиш някакви неща - да решаваш пъзелчета, които ти дават подсказки, чрез които подсказки можеш да избягаш от стаята.

Тук има хем знание за това какво представлява събитието, хем незнание, провокиращо задаването на въпроси като: “Какво точно ще стане?”; “Каква ще е обстановката?” и други подобни.

Случка ли е отиването на Искейп Стая, или не е? Случка е това, което става в Искейп Стаята, а самото отиване е събитие.

Но това не е ли някакво набутване в някаква задънена улица, от която не бихме могли да излезем? Напротив, това е точно посоката, в която трябва да се насочим, защото - не забравяйте - ние си търсим обяснение на това какво е късметът!

Важното е, че се задълбахме в случайността, макар и някак странично. Не беше загатнато това, което може би се е очаквало, но това е почти умишлено. Начина, по който се разглеждаше случайността, поне до момента, бе такъв, който акцентираше върху човешкия фактор, върху ума и върху знанието.

Но забележете - на човек му се случват неща. Този човек може и да се случи някому, но важното е, че не е умишлено. Този човек, случвайки се, не знае, че ще се случи, и поради това свое незнание няма и контрол над случващото се.

Тук ли се появява късметът? Би било много удачно, но не е просто късметът. Да, късметът е част от това, което се появява тук, но привидно не е единственото. Въпреки това, ще се фокусираме върху него, но първо трябва да се поясни.

На въпроса: “Защо нещата стават така?”, възможни отговори са: “Защото Бог така е решил.”; “Защото така са се наредили звездите.”; “Защото такава е съдбата.”; “Защото ти е такъв късмета.” и най-вече: “Не знам.”

Та, какво е късметът? Механизм чрез който хората да си обясняват нещата, които не разбират. Защо зарът пада на еди-коя си страна, от възможните шест? Защото така е станало, такъв ти е бил късметът. Всъщност, зарът пада на точно тази страна, на която е паднал, защото е бил хвърлен по такъв един начин, с толкова сила, и е паднал върху специфична повърхност, която има такива особени свойства…[3] Но никой не ги знае тези неща, за това зарът така е паднал, защото такъв е бил късмета на хвърлящия.

Следователно, късметът е тясно свързан със случайността. Всъщност, късметът не би могъл да съществува без случайността. Нека, тогава, най-накрая погледнем в речника:

“...1. Щастие, доброчестина… …2. Това, което е предопределила на човек съдбата; дял, участ…” [4]

Въх, каква дефиниция! Та, всъщност сме успели да стигнем до тази дефиниция. Това, което е предопределила на човек съдбата, е точно един от отговорите, които бяха предложени на въпроса: “Защо нещата стават така?”

Обаче преди него се намесва окачествяването на нещата. Късметът е щастие? Това по-късно. Важното тук е да се отдадем на ликуване, тъй като късметът е товно това, което бе замислено от нас. Тъй като не е известно нещо на човек, то тогава хората извършват една инвеститура, давайки го това нещо на съдбата, вдигат си ръцете и продължават да си живеят.

Та, късметът, комуто се дължи случайността, олицетворен до такава степен, че може да е някакво божество, е, всъщност, човешкото незнание, човешката неспособност да предскаже какво ще стане.

А конкретното небитие на късмета, тогава, ще да е незнанието.

Има го или го няма?

Добре, стигнахме до някъде, обаче не сме извървели целия път. Късметът се оказва по-сложен, отколкото се предполагаше, макар и да е, едновременно с това, и то по много парадоксален начин, много простичък. Късмета - това е просто незнанието на хората в съотношение със случайността.

Но дори и да е такъв късметът, пак става трудно, защото бива да се направи разширение, тъй като имахме и друга дефиниция на думата “късмет”. А тази дефиниция беше много далечна, привидно, от това, което открихме относно него.

И така, късметът, споед нея, е щастие или доброчестина[4]. Тази втората възможност е много интересна, но нека се вторачим в първата - в щастието. Когато един човек има късмет, то тогава той е щастлив, или по-скоро има щастие. Следователно, наличието на късмет е еквивалентно с наличието на щастие.

Какво, тогава, е щастието? Накратко, щастието състояние на човек, в което състояние този човек е не само доволен от живота, а е изпълнен с позитивни емоции относно своето съществуване, както и хубави очаквания за бъдещето. Щастието може да се опише и по друг начин, пък даже може и да изисква детайлно разглеждане от своя страна, но ще се използва това описание.

Можем да го срваним с това, намерено в речника:

“...1. Състояние, чувство на душевно доволство, пълна удовлетвореност от успех, сполука в живота; чест, доброчестие, благополучие… …2. Благоприятен случай…”[5]

За втори път се появява думата “доброчестие” (като първата поява беше във формата “доброчестина”), което подсказва, че трябва да се провери какво е нейното значение, тъй като тя изглежда, като че ли е най-добрата връзка между късмета и щастието - така де, щастието е доброчестие, късмета е доброчестина - каквото и да е доброчестието, това ще да е нещо много полезно за нас… И то е:

“...Щастие, благополучие.”[6]

Виж ти, какво завъртане. Значи няма да третираме значението на късмета като щастие, тъй като щастието е доброчестие, а доброчестието е щастие. Това са някакви особени увъртания. Начина, по който ще третираме значението на “доброчестие”, ще бъде “благополучие”. Защо?

Защото за целта на нашето занимание, това е най-важното нещо, пък и трябва да обвържем двете значения на късмета едно с друго. Та, щастието е доброчестие, тъй като и щастието, и доброчестието са дефинирани чрез думата “благополучие”. Щастието е душевно доволство - значи който е щастлив е доволен от нещо, като това нещо не би могло да е друго, освен развитието на събитията или случките, които са се провели или са станали. Щастието е дефинирано и чрез фразата: “сполука в живота”, а второто му значение е “благоприятен случай”.

Това трябва да ни подсказва нещо. Това нещо е същността на късмета, но трябва да извършим малко повече ровичкане.

Ще започнем със сполуката в живота. Тази фраза означава успех в живота. Успех в живота - това пък е съвкупност от събития или случки, които са имали позитивен (хубав) ефект върху качеството (било то външно измерено или вътрешно измерено) на съществуването на един човек.

Успех в живота, или сполука в живота, би било наречено извършването на покупка на дом. Човек, който успее да купи свой собствен дом, е пожънал успех в своя живот, тъй като около 30% от населението на земята не притежава собствен дом (по груби сметки)[7]. Човек, който сключи брак, е пожънал успех в своя живот. Има много мерила за успеха на нечии живот.

Но човек, който е успял в своя живот е успял, само защото съвкупността от хубави неща, които са се случили на този човек, е по-хубава отколкото съвкупността от лоши неща, които са му се случили, е лоша. Естествено, в тази купчина неща взимат участие и неща, които са станали, а не само тези, които са се случили, но целокупният Българин обича да казва, че нещата се случват, дори и да е удачно да каже, че стават[независимо изследване извършено от автора чрез гледане на Новини по БНТ1].

Следователно, качеството на живота зависи от качеството на случките. А, както бе установено, късметът е обвързан със случайността, заради която изобщо има случки. Това дали човек е успял в своя живот, дали е сполучил в своя живот, зависи, по някакъв все още неопределен начин, от късмета.

Между другото, думата “сполучил” е ужасно сходна с думата “случил”, само че има едно “-по-” добавено в средата на началото ѝ. Както е известно, “по” се прибавя към началото на думите, за да загатне някакво превъзходство, някакво висше качество. Значи този, който е сполучил, е по-добре от този, който се е случил (макар и това да е почти безсмислено). По друг начин казано: Сполука > Слука

Но нека се насочим към случката. Случката се случва някому, и нещо става. Това, което става, е че този, комуто се е случила случката, получава нещо от нея. Това, което се получава не е задължително да е някакво физическо нещо, може да е и психическо. Полученото - полуката, така да се каже - може да е хубаво, може и да е добро.

И това, което е обвързано с щастието, с късмета, е благополучието. Благото - това е доброто, това е хубавото. Следователно, благополучието е просто окачествяването на една полученото от една случка като хубаво (добро, благо), или изобщо окачествяването на случка като хубава (добра, блага).

Дори благоприятният случай също е просто някакво благополучие. Хубава случка, хубав, добър случай. С тези открития може да бъде отправено обвинението към късмета, че той, всъщност, не е просто обвързан с незнанието на хората относно случайността, а по-скоро обвързан с резултата от случайността, и то не кой да е резултат, а положителния.

За това хората си пожелават късмет, но никой никога не би могъл да знае дали някой има късмет или не, или пък дали ще има късмет или не. Единственото, което може да бъде известно, е дали някои е имал късмет.

Късметът е странен. Той може да съществува само и единствено в миналото, защото в настоящето или в бъдещето той е точно такъв, какъвто е и докато го няма. Значи късметът, или по-скоро неговото конкретно небитие, не е незнанието, макар и това да е обвързано с него, а е по-скоро определението на някаква вече протекла случка като хубава.

Така, поне, излиза. Човек има късмет, когато случката - онова неизвестно нещо, чиято същина не може да бъде предсказана - се окаже благоприятна за него. Човек няма късмет, когато същата тази случка се окаже неблагоприятна за него.

Човек отива в казино и печели пари - има късмет. Човек отива в казино и губи пари - няма късмет. Изглежда просто, но ако го извием малко, дали ще си остане така?

Човек отива на някакъв карнавал и стреля по въртящо се колело, за да спечели награда. Нацелва еди-какво си поле на колелото и печели някаква награда. Късмет ли е, че е нацелил това поле? Той във всеки случай щеше да спечели нещо, защото все ще уцели колелото, на което има полета - и цялата му повърхност е съставена от полета, поне тази му повърхност, която е обърната към стрелящия.

Но късмет ли е това, че е спечелил нещо, или не е? Все пак на това колело има някакво поле, което, ако бъде нацелено, би означавало много голяма печалба. Та късмет ли е това, че човекът е получил нещо хубаво от това колело, или не е?

Друг проблем е, че ако този човек имаше много добра координация между очите и ръцете си, и можеше да реагира за по малко от 1 десета от секундата, той би могъл да нацели точно това поле, което желае да нацели. Същото би могло да бъде и с онзи човек в казиното - ако той имаше страшно добре тренирани ръце, би могъл да хвърли заровете по много специфичен начин. Би могъл и да брои картите.

Късметът на тези хипотетични хора не би бил късмет, а умение… А когато човек демонстрира своето умение, той не се нуждае от късмет, тъй като той знае какво ще стане. Има много по-точно предсказание, отколкото този, който няма умение, а вследствие от това късметът играе много по-малка роля в резултата. Та, щом е тъй, нека не задълбаваме.

Това, което бива да извлечем от тези мъдрения, е че късметът го има в много специфични случаи. Него го има само когато се умува след случката, него го има само в миналото, него го има само когато този, комуто се случва случката е неумел илу неук, и него го има само когато това, което се случи, е някак полезно или позитивно за този, на когото се случва случката.

Какво, тогава, правят добрият и лошият късмет?

Добър? Лош?

Време беше да се стигне до това странно противоречие. Имайки предвид това, което досега сме мъдрили, изглежда като че ли не може да се определи късметът като добър или като лош, защото той съществува само когато има полза от случката, следователно винаги е добър.

Това може и да е така, поне привидно, но нима сме забравили твърдението: “Такъв ми бил късметът!”, в което твърдящият човек някак се предава, или се примирява с резултата от някоя случка, която случка, щом има нужда от примирение, не е завършила особено добре за примиряващия се.

Късметът е тясно свързан с хубавото, с положителното, и е рядкост да бъде обвързван с лошото. Това е лесно установено, тъй като всички думи, които разгледахме, бяха все на тема щастие, дори самия късмет. Появата на неговата възможност да бъде свързан с не-хубавото, с лошото, е много особена.

Защо? Защото тогава късметът се превръща от едно нещо, което би могло да бъде обяснено - така де, много по-лесно е да се каже, че късметът е положителния резултат от някоя случка, отколкото да се каже, че късметът е това нещо, което някак определя дали резултатът от случката ще е положителен или не.

Късметът става някакво божество, в този случай, защото не само е обвързан с незнанието на човека, което незнание може да се изчисти в последствие и да се превърне в знание, а е обвързан и с неспособността на човека да знае. Как може един човек да знае как Бог действа, как той мисли, как и какво и защо прави? Не може.

А късметът, щом и той се поставя на някакъв пиедестал в йерархията на Битието, също се сдобива с такава божествена характеристика. Той се оказва даже по-мистериозен от Бог, защото дори и да е трудно да си представим Бог (и тук става дума за онзи, описан в Библията), той все се е показвал пред хората по някакъв начин, било то чрез формата на Христос, или бялото гълъбче, или горящия храст - Бог е представим.

Дори самият него, в самата му същност, са го виждали други човеци. Адам и Ева са го виждали, Данте Алигиери от Божествена Комедия също го е съзрял. В България, ние му придаваме лик - лик на дядо, защото обичаме да му казваме “Дядо Боже”, което пък ни подкокоросва да си представяме някакъв вид дядо.

Късметът… Ами той си няма облик… Или пък си има?

Тук се намесват, отново, добротата и лошотията на късмета. Има образ, който се обвързва с лошия късмет, има и образ, който се обвързва с добрия късмет, но няма образ, който да се обвързва само и единствено с късмета - поне не по такъв начин, като този, по който се обвързват предходните два.

Но нека ги представим. Лошият късмет е асоцииран с черната котка. Когато една черна котка прекоси пътя на един човек, то този човек ще има лош късмет. Лошият късмет е обвързан с черната котка, защото тя го носи на хората, което е някак странно, защото намеква, че лошият късмет не е просто някакво решение на късметът, а е някакво нещо, което се носи.

Божествеността на късметът се смегчава, и може би изчезва, но пък се заменя от друго нещо. От магията. Необяснимо е - поне така си остава - защо и как работи това, че има лош късмет, който лош късмет е донесен от черната котка, но поне има някакви знаци, които да го покажат.

За разлика от късмета, за когото досега се говореше, лошият късмет може да бъде ‘предсказан’. Естествено, предсказанието не е много точно, но пък е по-точно от това, което се прави, когато става дума просто за късмета. Късмета е обвързан с неспособността да се направи предсказание, докато лошия късмет е някак обвързан с правенето на предсказание.

Защо ли е така? Може би защото някога отдавна черните котки са били свързани с вещиците, които на свой ред са били свързани с дявола, който пък е лош, та котката, щом е животното на вещицата, може да е тръгнала с някаква задачка да стори някому някакво зло[8].

Може пък да е по-простичко - може черните котки да са обвързани с лошия късмет, защото човек като ходи и пътя му бъде прекосен от черна котка, този човек се заглежда в нея, защото те са доста погледо-привличащи твари, и не си гледа пътя, та за това се спъва и пада. Всякакви трактовки може да има, но все пак черната котка го носи това нещо, лошия късмет.

А добрият късмет? Хубавият късмет, ако може така да се нарече? Той е носен от четирилистните детелини. Но може би не е носен добър късмет от тях, а просто късмет. Казват, че да намериш такава детелина е “на късмет”, а не, че е нещо, което ще донесе някому добър късмет.

Обаче, понеже късметът е обвързан с доброто, може заради това четирилистната детелина да е обвързана с добрия късмет, макар и не толкова директно, колкото лошия късмет е обвързан с черната котка? А защо е на късмет да намериш четирилистна детелина?

Защото е рядка. Изобщо, това да намериш такава детелина е нещо, което само по себе си би могло да се опише като късмет. Идеята, тогава, е че щом човек е извадил късмет и е намерил такава детелина, той ще продължи да бъде късметлия.

Но все пак си остава една огромна бездна между действителността и това, което уж правят тези неща. Черната котка не носи никому лош късмет, а четирилистната детелина може да зарадва някого моментно - да му донесе малко щастие - но не е носителка на някакъв същински късмет, който да обгърне човека, намерил я, и да му позволи да отиде и да спечели от тотото.

Дори и да има добър и лош късмет, дори и да има образи, които да можем да асоциираме с късмета, той пак си остава изцяло абстрактен, защото всяко проучване на късмета ще открие, че късметът зависи от човешкото незнание.

А това на късмет ли е?

-

Източници:

1. Андрейчин, Л., Георгиев, Л., Илчев, Ст., Костов, Н., Леков, Ив., Стойков, Ст., Тодоров, Цв., “БЪЛГАРСКИ ТЪЛКОВЕН речник” четвърто издание, Попов, Димитър, Наука и Изкуство, 2007, 900
2. Пак там, 900
3. Пак там, 405
4. M. Kapitaniak, J. Strzalko, J. Grabski, and T. Kapitaniak, "The three-dimensional dynamics of the die throw", Chaos 22, 047504 (2012), http://kapitaniak.kdm.p.lodz.pl/papers/2012/Kapitaniak_Strzalko_Grabski_Kapitaniak.pdf
5. Андрейчин, Л., Георгиев, Л., Илчев, Ст., Костов, Н., Леков, Ив., Стойков, Ст., Тодоров, Цв., “БЪЛГАРСКИ ТЪЛКОВЕН речник” четвърто издание, Попов, Димитър, Наука и Изкуство, 2007, 1085
6. Пак там, 179
7. List of countries by home ownership rate, Wikipedia, 28 June 2022, https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_home_ownership_rate
8. Yuko, Elizabeth, “Why Black Cats Are Associated With Halloween and Bad Luck”, History.com, 13/10/2021, https://www.history.com/news/black-cats-superstitions