How the World IS and ISN'T, according to Firmin | Bulgarian | an Essay

първоначално писано през, и публикувано около година след, 2022

Аз съм един метрополитен приключенец, но не какъв да е, ами пропаднал, долен човечец, живущ на ръба на бедността, или пък даже под нейния праг. Така е, това съм аз. Едновременно, обаче, аз не съм това.

Това става проблемно, защото едно нещо не може хем да е, хем да не е. Малко е трудно, имайки предвид изключващия се принцип по който се водим ние, хората. Но точно тук, точно в тази трудност, точно в тази привидна невъзможност, се появява Рая.

Самият Рай е невъзможен. Как така ще има някакво място, което е невъобразимо близо до Бог, за сметка на другите места, които не са толкова близо до Бог? Бог, бидейки Бог, е всеобхватен, и всяко едно място, всяко едно нещо, е еднакво близко нему. Следователно, не може да има място, което е по-близо до Бог от другите места.

Освен това, в Рая се води че няма терзания, че там човек е блажен и безгрижен, съществуващ в някакво състояние на вечно щастие. Така ли е, всъщност, или не, защото как може да има щастие без да има нещастие? Как може да има Добро, или хубаво, без Зло, без лошо?

Условието, всъщност, е различно. Поне така ще се предположи, тъй като никой не е отишъл до Рая, пък после да се е върнал, за да ни каже дали там има или няма каквото и да било. Та, условието е, че спомените на тези, отиващи в Рая, остават с тях. В тези спомени, естествено, се помещава каквото се е събрало от техния смъртен живот, и вече е единствената им връзка със съответния живот.

Тук е и важното нещо. Тези спомени позволяват на човек да оцени Рая като такъв, какъвто е. Ако ги нямаше тези спомени, тогава човекът (или по-скоро душата му) не би била способна на това да опише Рая на такива като нас, тъй като всичко просто щеше да си Е. Нямаше нещата да са хубави, защото не би имало с какво да бъдат сравнени, за да може да има нещо лошо.

Та, спомените на хората са това, което позволява на Рая да бъде такъв, какъвто е - а именно прекрасен и невероятен и добър и блажен и всички други неописуеми качества, които са присъщи само на нещо измислено от някой изстрадал човечец.

Но защо това да е единственото проявление на Рая? И е ли това проявление на Рая истинско?

Всъщност няма повод това да е единственото проявление на Рая, което пък се дължи на факта, че думата “Рай” има поне две значения. Това, което е написано в речника, и това, което аз разбирам когато си помисля за “Рая”. Естествено, когато се появи друг човек, който да ми каже думата “Рай”, изведнъж значението ѝ се умножава, и се появяват три значения.

Това, което е в речника, това, което аз съм си открил, както и това, което ми се подсказва от контекста на разговора, в който съм чул думата изречена от другигу. Естествено, много би било удобно тези три значения да се припокриват. Уви, най-често това не се получава, и трябва да се избира значение, което да си пасва за ситуацията.

Защо става така? Защото всеки човек съществува, едновременно, в два свята. Един от тези светове е напълно известен на човека. Този свят е изграден от всичко, което човек знае - заради това ще бъде наречен “Личен Свят”. Другият свят е онзи, който не може да бъде изцяло известен на човека. Това е светът, който бавно започва да се опознава от човека - или поне човекът си мисли, че го опознава - като целта на това опознаване на света е, най-често, възможността да се общува с други човеци. Поради тази причина, този втори свят ще бъде наречен “Общ Свят”.

Могат да се опишат и по друг начин тези светове. Личният би могъл да бъде субективен свят, докато общият - обективен. Това, всъщност, не е много точно наименование, защото Общият свят е непознаваем в своята цялост, следователно той не би могъл да бъде обективен. Но неговата общост го прави близък до обективността, защото за всеки този свят е еднакъв - или поне нещата, известни на всеки относно този свят, се припокриват.

Това е само теоретично, защото някои хора биха оспорили това. Нека се поясни!

Общият свят съществува като огромна сбирщина съгласия, които са направени от всички мислещи хора. За да се съществува в общия свят трябва да се борави с него, а не с личния свят. Личният свят е една по-малка сбирщина, или по-скоро колекция, от спомени, разбирания и концепции. Неговото съществуване не е базирано на съгласие.

И тъй, има едно съгласие, че земята е кръгла. Тя, всъщност, не е кръгла, защото е тяло с поне три измерения (доколкото ни е известно), и поради тази причина е по-скоро кълбовидна. Но важното е, че има някакво съгласие. Възможно е, обаче, да има хора, които смятат, че земята е плоска, което пак би било трудно, но май се визира диск, а не просто някаква дву-измерна плоскост.

Хората, които са на мнението, че земята е плоска, не познават общия свят, поне не в този му аспект - тъй като не са съгласни с твърдението, че земята е кълбовидна - и предпочитат да оперират в своя собствен свят - в Личния си свят - защото в него те знаят, че земята е плоска… И тя е такава. В общия свят, те не знаят каква е земята, и каква е тя тогава?

На този последен въпрос няма да даваме отговор, поне не в този текст. Важното е, че имаме един свят, който е неизвестен - това е общия - и един, който е известен - това е личния. Още по-важното е, че и в двата случая, светът е изграден от човеци. Личният свят е лесен - той е изграден от един индивид, като процесът протича от самосебе си. Общият свят е по-сложен, но той се свежда до натрупване на знание, което се признава от останалите човеци за правилно, след което нещата стават такива, каквито са.

В личния свят нещата просто са. Те не се нуждаят от някакво натрупано знание, което да бъде споделено и оценено и определено от другите хора, за да бъдат, те просто са. Точно като Рая, който просто Е.

Това отсъствие на необходимост създава възможност за осъществяването на всякакви неща, били те невъзможни или възможни. Пример за такова осъществяване присъства във “Фирмин” от Сам Савидж.

Фирмин е плъх. Фирмин, също така, е един особен на външен вид плъх. Толкова особен, че когато се погледне в огледалото, той е толкова отблъснат, че е стигнал до там да нарича това, което вижда в огледалото “онзи”. В светът на Фирмин, в личния му свят, огледалото не прави това, което огледалото прави в общия свят.

Огледалото отразява неща, да, но не и този, който наблюдава съответните неща… Макар и Фирмин да знае, че това, което бива отразено от огледалото е неговото тяло в конюнкция с неговото лице - това бидейки знанието му относно общия свят - той решава да не се съобразява с него.

И онзи в огледалото се появява. В същност няма някакъв друг Фирмин - поне не в общия свят - но в света на Фирмин има друг. Самият Фирмин дори не е плъх - той изглежда като един прелестно красив човек. И как е това възможно? Не е ли, всъщност, невъзможно?

През призмата на общия свят, да, това е непостижимо. През призмата на личния свят, който е такъв, какъвто е, това е напълно възможно.

Един човек, седнал да чете книга, е способен на това да се озове в самата книга, въпреки че не може да се влезе в книга. Този читател може да бъде погълнат от нея, макар и тя да няма зинала паст с която тя да го погълне. Човекът може и да се изгуби в книгата, дори и тя да е невероятно малка в сравнение с което и да е място на света.

Как са възможни тези неща, и още куп други? Чрез наличието на личния свят, естествено. Всяко едно нещо, което е - било то в общия или в личния свят - е само защото човешкият ум го е определил като такова и като биващо.

Пример за това би могъл да бъде един автомобил, оцветен с червена боя. Да, тази боя е червена, ще кажат повечето хора, опериращи чрез общия свят. Някои от тях, обаче, ще кажат, че тази кола е зелена, или пък жълта, или пък дори сива[1]. Дори и да се отсеят тези хора, и се посочи автомобила, пак ще има несъответствия. Едни ще кажат, че нюанса на цветът е еди какъв си, а други ще кажат, че е онакъв.

И биха ли били съгрешили? Дори и онези, които не са съгласни, че цветът на колата е червен? Били било НЕ така, макар и да Е така? Един човек с цветова слепота би видял различен цвят, а не този, който е приет в общия свят. Този човек може да знае, че това е такова, макар и да го вижда и то да не е такова. Нещата (цветовете) са само такива, каквито са, защото са така определени от човешкия разум.

Следователно, това е приложимо и при други неща. Когато един Американец дойде в България и си поръча голямо меню в Макдоналдс, той ще бъде представен с голямо меню, обаче за него то няма да е голямо, а по-скоро средно.[2]

Това голямо меню ще е средно, макар и да е голямо.

Дори и за други неща това може да се приложи. Една торба с продукти, тежаща определено количество, може да е тежка за един човек и лека за друг човек. Една лимонада може да е сладка за един човек, кисела за друг. Един човек може да е красив в нечии очи и грозен в тези на друг.

Този ход на мислене може да се насочи и по-далеч. 1 + 1 е 2. Но 1 + 1 може да е 11. Може пък и да е 1 + 1. Има някакво правило, съществуващо в общия свят, което заявява, че 1 + 1 е 2, но в личния свят това може и да не е така. Друго нещо - когато човек каже “по-голям” на друг човек, другият човек разбира какво му се казва, но той всъщност не чува “по-голям”, той чува “по голям”.

И въпреки това, когато чуващият човек седне да напише какво е чул, той ще напише “по-голям”, въпреки че не е чул тирето. Когото и да попитаме, няма да получим отговор, който да твърди, че когато някой е казал “по-голям”, те са чули “по тире голям”.

Общият свят е изграден от такива едни неща, които хем са такива, хем не са. Има обяснения, които са обвързани с тези съгласия между хората, по-голямата част от тях условни, но за един човек нещата може и да не са така.

За Фирмин повечето неща не са ТАКА. За Фирмин, нещата са иначе. Но пък и за всеки човек нещата не са ТАКА, а са иначе. Всеки човек главно живее живота си през призмата на личния свят. Възможно е да се припокриват личният и общият свят, но е възможно и обратното - те да стоят в остър разрез един с друг.

Това може да попречи на човека да живее сред други хора. Но пък тази възможност е само възможност, защото носенето на маска е също възможност, и не само възможност, а наложителност.

Всеки един човек има личен свят, който не съответства на общия. Това несъответствие може да не невероятно малко, но все пак го има. И, поради тази причина, този човек носи маска, за да може да продължи да съществува сред други хора. Подобно на Фирминовата маска, на неговото условно предрешение като домашен любимец, всеки човек си слага маска.

Може да се дължи на някаква девиантност, сходна с тази на Фирмин. Един девиантен човек не би бил уважаван, тъй като девиантността, в общия свят, е лоша. Правилото гласи, че не бива. Но, естествено, това не е така за този девиантен човек, и той си живее в личния свят като девиант, но в общия се покрива, скрива, и става не-девиантен.

Този човек е девиант и не е девиант.

Та, Рая. Какъв е Рая? Има ли го, изобщо? Зависи от това кого се пита. Фирмин, например, е бил в Рая, и то многократно. Може би броят на неговите посещения е дори неизмерим! За Фирмин, Рая съществува, и следователно просто си е. Но какъв Е Рая?

Пак можем да попитаме Фирмин, и той ще изцвърчи, ще махне с лапа и ще я прокара нагоре по гърдите си. Ако пък можехме да чуем мислите му, щяхме да установим, че Рая е в книгите. Не, не точно в книгите, а в спомените създадени от книгите. Тези спомени не са просто това, което е било написано в книгите, а изобщо всяко едно нещо, произлязло като резултат от прочитането на тези книги.

Представите на хората, това е то. Това, което човек си е представял, това е Рая…

А за вас какъв е?

-

Библиография:

1. Sam Savage, “Firmin: The Adventures of a Metropolitan Lowlife”, Audible Studios, 13/06/2014
2. “Types of Color Blindness”, National Eye Institute, 26/06/2019, https://www.nei.nih.gov/learn-about-eye-health/eye-conditions-and-diseases/color-blindness/types-color-blindness
3. Food Insider, “US vs UK McDonald’s | Food Wars”, Youtube, 12/05/2020, https://www.youtube.com/watch?v=ZMaW6TamNAc