The Machine "Artificial Intelligence" and what it brings according to Marx | Bulgarian | an Essay

завършено през 07/06/2024

 В “Критика на Политическата Икономика”, и по-конкретно “Главата за капитала”, Карл Маркс има един кратък отрязък от около двадесетина страници, наречен “Развитие на фиксирания капитал като показател за развитието на капиталистическото производство”, в което, пък, има три под-заглавия, и най-интересното от които, за целта на тази работа, е “[a) Системата от машини като адекватна на капитализма форма на средствата на труда]”.

 След това дълго изброяване на заглавия, би следвало да се посочи и това, което се казва в съответния откъс. Машинитие, и изобщо механизираната продукция не е просто средство, което се използва от капиталистическата система, ами нейни основни компоненти.

 Това се дължи на онзи стремеж към увеличаване на продукцията, който увеличава и приходите - а чрез автоматизация, както и увеличението на ефикасността на производствения процес, се получава точно това увеличаване на продукцията[1].

 Намаляват се излишните разходи, увеличава се принадената стойност, удължава се работното време, увеличава се интензивността на работата. Освен това се води и до още по-изявена специализация, и от занаятчии, работниците стават просто работници, които работят с машините.

 Чрез тяхното въвеждане и усъвършенстване, възможността на капиталистите да експлоатират работниците расте, и зависимостта на работниците от капиталистите също се увеличава. Освен това пропастта между работник и капиталист расте, тъй като конкурентоспособността на малки предприятия или работилници е нищожна в сравнението с мощта на една напълно оборудвана фабрика.

 Естествено, може да се посочи и проблемът с отчуждението от труда, тъй като работникът не просто не притежава това, което е създал, ами той изобщо спира да създава неща, или създаването е опосредствано по такъв начин, който създава трудности във възприятието, че продуктът е резултат от труда на работника.

 Ключовото тук е, че трудът, който се извършва от работниците, става все по-прост и по-прост, за да може да се извършва все по-лесно и по-ефикасно. Освен това се появяват нови и нови методи за опосредстване на труда, като тези методи, бидейки основани на въвеждането на нови машини, залагат и на невероятно тясната специализация на работниците.

 Всеки, правейки едно строго определено нещо, което е възможно най-просто и с възможно най-малка възможност за грешка, създава предпоставка за неговата подмяна с машина, която върши това, което той върши. Естествено, машината създава труд почти от нищото, изключвайки абстрактния труд, който трябва да се вложи в нейното създаване и в нейната поддръжка.

 Във всеки случай, една машина е далеч по-продуктивна от един работник, и чрез въвеждането на повече и повече машини в продуктивните процеси, толкова по-голяма става властта на капиталистите, и толкова по-малка става стойността, която са склонни да отплатят на работниците.

 С появата на изкуствен интелект, или поне на големите езикови модели, които парадират своята обвързаност с изкуствения интелект, се появява и възможността да се превърнат и малкото останали занаятчий опълченци в работници, или дори в тяхното лишаване от стойност, в лишаването на техния труд от стойност.

 Големите езикови модели са насочени към творческата работа - писане, рисуване - която е от малкото неща, които не са бил инапълно погълнати от индустрията, и не са били премазани между зъбците на машините във фабриките.

 Това създава нови въпроси, като например какво остава за бившите работници? Дали ще продължат да са налице някакви възможни професии, които да изискват човешко отношение, или тотално ще се извърши едно подменяне?

 Дали, дори, самите капиталисти, в качеството си като CEO-та или инвеститори, ще продължат да имат възможността да работят, или и тази “работа” ще бъде заменена от изкуствения интелект, като далеч по-ефикасен и способен в правенето на предвиждания от човеците?

 И, ако това стане, дали обществото ще продължи да бъде капиталистическо, или ще се създадат условия за нещо друго? Дали чрез тоталното отнемане на стойността на труда, благодарение на изкуствения интелект, всъщност ще се нагласи един вид комунизъм, в който всеки ще получава толкова, колкото се изисква от потребностите му? Но, пак, какъв смисъл или стойност би била налице в неговата работа? Способностите на хората биха ли били от значение, и възможността им да е трудят би ли била въобще важна, или не?

 В рамките на близкото бъдеще, потенциалът за нещо подобно е съмнително малък[2] - ако, изобщо, го има. Въвеждането на изкуствения интелект, макар и по-масово от всеки друг вид автоматизация до момента, благодарение на фактът, че е дигитален и далеч по-достъпен от индустриалните машини, използвани във фабриките, е по-вероятно да разшири пропастта между работниците и капиталистите, и само да задълбочи неравенствата в обществото, а и освен това да предостави на хората делч по-малки благини, отколкото се очаква.

 Съвместното бъдеще на изкуствения интелект и хората изглежда вкоренено не в самия изкуствен интелект, а в отношенията между хората и средствата за производство.

Библиография:

[1] - Маркс, Карл; “Критика на Политическата Икономия”; “Икономически Ръкописи от 1857-1859 година”; Издателство на Българската Комунистическа Партия; 1978; 181
[2] - Acemoglu, Daron; “The Simple Macroeconomics of AI”; National Bureau of Economic Research; 2024; https://www.nber.org/system/files/working_papers/w32487/w32487.pdf