The Image of the Government, of the Administration, of the State | Bulgarian | an Essay
доклад, изготвен за конференция на тема "Образът и неговите употреби", проведена през 2024
Образът на държавата, на правителството или на администрацията, като от тук насетне ще се говори за държава, но ще се имат предвид и трите споменати понятия, съществува от хиляди години насам, било то под формата на демокрация, било то като монархия или нещо друго. Освен образът е налице и самата държава.
За това изследване е важен по-скоро образът на държавата, отколкото самата държава, макар и за целта да е необходимо разглеждането и на самата държава, ако и само за да може да се определи съответния образ, за който става дума.
Като държава ще се определи струпване на хора, на едно място, което струпване на хора е обособено от централизирана власт, стратификация и публични, инфраструктурни проекти[1]. Наличието на централизирана власт е най-ключово в случая, защото притежанието на властта е определящо за държавата - тъй като е съвсем естествено да се открие връзка между думите “държава” и “държа”, та този, който държи властта, е държавата.
Следователно, имайки налице някой, който да държи властта - и този някой не е задължително да е една личност, а може да е някакъв конгломерат от личности, като например сенат, съвет или парламент - имаме и държава. С появата на този властодържец, освен че се появява държава, се появява и неин образ.
Образът на държавата в тази ситуация е този, който държи властта. Той става представител на самата държава, на всички подчинени нему, и съответният държавник олицетворява държавата при своите срещи с други хора, били те поданици или представителни на други държави.
Тези представители на други държави, обаче, не е задължително да бъдат държавниците на съответните държави. Въпреки, че водачът на държавата е неин образ, друг образ на същата тази държава се явява и произволния, обикновен поданик. Срещайки се с други човешки същества, стига те да са чужди поданици, всеки човек е образ на своята държава.
Но това е така само до момента, в който се появи друг поданик на същата тази държава. В този момент поданикът на държавата спира да бъде неин образ, и се превръща в компонент от образа на държавата. При разширението на емпирично-достъпната информация, и придобиването на повече примери за поданици на държавата, всеки човек разполагащ с повече от един такъв пример не може вече да посочи един поданик на съответната държава и да каже, че такива са поданиците на държавата, тъй като има и друг поданик, който не е същия.
Следователно, освен че има различни видове образ на държавата - както може да се извлече от наличието на държавен образ, предоставен от държавния глава, от властодържеца, така може да се извлече и държавен образ от поданика на дадена държава - тези държавни образи не е задължително да се тъждествени отражения на един индивид (като за индивид ще се третира и съвет, сенат или народно събрание, тъй като ако бъде отстранен един член на съответния съвет, сенат или народно събрание, съответният конгломерат вече не е пълен, губи цялостта си и функцията му се уврежда - в смисъл, че такъв един конгломерат притежава индивидуално качество, и ако бъде подложено на дивизия, то спира да бъде себе си), а могат, и най-често са, някакви осреднени образи на всички индивиди, действащи като представители на държавата, и в това си качество носещи образа на съответната държава.
Имайки налице образи на държавата, обвързани с нейните поданици и нейните прояви - каквито са властодържеците - могат да се намерят и други образи на държавата, които не са зависещи от ликовете на човешки същества. Преди, обаче, те да се разгледат, е удачно да се обясни защо държавника и поданика са образи на държавата, и как така могат да са нейни образи.
За тази цел ще се опрем на думата политика - която обозначава дейността, която се извършва от държавника, а именно разпределянето на ресурси и статус. Държавника, при самото му появяване, е проява на разпределение на статус - тъй като съответния държавник се стратифицира в една напълно уникална и отделна от всички останали живущи в държавата класа, а именно - тази на управляващите - която класа е не просто разположена на върха на йерархичната стълба, ами и решава кой как, ако изобщо ще е възможно, ще изкачва съответната стълба.
Това е така, защото освен разпределянето на статус - раздавайки титли и привилегии - държавникът също разпределя ресурси. Ресурси, обаче, не са само суровините, до които има достъп едно населено място, в което се е обособил някакъв държавник, нито пък само те и преработените стоки, а изобщо всичко. Хората, които живеят на територията на съответното населено място, площта, която е заета от него, както и площта, граничеща с него, това, което се знае от хората, това, което се умее от хората, дори времето - всичко е ресурс.
Властодържецът, следователно, разпределяйки ресурсите и статуса из държавата, е образ на държавата, защото той разполага и борави с абсолютно всичко в съответната държава. Той Е държавата, и поради тази причина няма как да не е неин образ.
Що се отнася до поданиците му, и как те са образ на държавата, е съвсем лесно извършването на обръщане. Макар и държавникът да е държавата, той е държавата само дотолкова, доколкото разпределя ресурсите и статуса в съответната държава. Без тези ресурси и без възможността да ги разпределя, той не би бил държавник, както не би и бил държава. Следователно, поданиците на държавника по необходимост също са образи на държавата, защото те влизат в изграждането на образа на държавника.
Тук обаче се появява нещо много любопитно, което би могло да се обвърже с понятието за превърната форма, а именно - липсата от необходимост за наличие на държавник, за да могат да съществуват ресурсите и поданиците (които без него не биха били поданици). Особеността тук се съдържа в любопитните опити да се създаде тъждество между необходимостта, която се изпитва от държавника по отношение на ресурсите, и от необходимостта, която всъщност не се изпитва от ресурсите по отношение на държавника. Очевидната липса на необходимост за наличие на държавник, за да могат да съществуват ресурсите, се прикрива, превръща се в не толкова очевидна, фалшива необходимост от държавник, за да могат да съществуват ресурсите.
За това, повече - по-късно.
Нека се върнем към образите на държавата. Освен държавника и поданика, налице са още няколко образа, обвързани с човешкото, но не са конкретно представяни от човеци. Държавникът, разпределяйки ресурси и статус, създава нови ресурси - като това са негови подчинени, които буквално са под неговия чин, сиреч освен за ресурс става дума и за статус, но едновременно с това и на тях са предоставени някакви подчинени. Тези новопоявили се елементи в стратификацията на обществото, и изобщо тяхното наличие в своята потенция, дори и все още да няма някакъв човек, заемащ чин под държавника, но над някого другиго, е образ на държавата.
Естествено, разполагайки с държавата в лицето на държавника, и държавата в лицето на подчинените на държавника, това прибавяне на чинове - изобщо на наличието на тази стратификация - като пореден образ на държавата изглежда тавтологично. Но, макар и да изглежда, и да е представено като необходимост за съществуването на държавата - именно социалната стратификация, разделението на класи - това може и да не е така, както се загатва от някои популярни и влиятелни автори.
Освен това е съвсем уместно да се посочи една държава, в която робството е легално, и да се посочи една друга държава, в която то не е легално, и да се каже, че това са различни държави, но да не може да се отрече, че наличието на роби е крайно ключова характеристика на съответните държави. Образът за държавата, както е пределно ясно, не е такъв, които представя някакъв обект - тъй като такъв обект като държавата не съществува - а е някаква концептуална схема, някакво описание на държавата.
Но как се описва нещо, което не съществува? Този въпрос, и тези твърдения, могат да се явяват много противоречиви с досега изложеното в текста, ала нека се върнем към онова подсказване за превърнатата форма.
Самата дума за “образ” препраща чуващия, или изричащия я, към идеята, че става въпрос за нещо, което е. За репрезентация на обект, на нещо реално. И, следователно, когато се говори за образ на държавата, се имплицира, че има такова нещо като държава, която не просто е, ами на всичкото отгоре може да бъде някак си представена.
Но как, точно, става това? Как се стига до заключението, че тези ресурси - това бидейки хората, дърветата, земята в дадена област - се превръщат в ето такива, конкретно? Как те стават България? И дали, всъщност, те са България, или просто се извършва една особено подмолна подмяна?
Превърнатата форма е обвързана с две отношения - Стока-Пари-Стока и Пари-Стока-ПариПРИМ - и по-точно с тяхното несъответствие. В първото отношение е налице една стойност, една постоянна стойност, която е статична и не се изменя. Количество стока, на стойност X, се обменя за колчиество пари, които на свой ред представят същата тази стойност X, след което тези пари се обменят в замяна на някакво друго количество стока, различна от първата, на стойност X.
Във второто отношение, вместо да има една постоянна стойност, има три различни, плаващи стойности. Първо е налице стойност 1, Пари, която се обменя срещу стока, която има стойност 2, която стойност е ПО-голяма от стойност 1, но се твърди, че стойностите са еднакви. Накрая, разполагайки със стока на стойност 2, която е по-голяма от стойност 1, се извършва обмен - стоката се продава в замяна на пари, като стоката, понеже има стойност 2, която е по-голяма от стойност 1, носи ПариПРИМ, а не Пари, както би следвало, ако отношението беше същото като при предишната схема, С-П-С, както и би следвало, ако стойностите между Пари и Стока бяха, всъщност, еднакви.
Грубичко, но ефикасно, можем да заменим частите от съотношението П-С-ПП, като вместо пари поставим работна заплата, вместо Стока поставим труд, и вместо ПП поставим принадена стойност. Три различни стойности, като първата и втората се представят за еднакви, за тъждествени. Тук се появява превърнатата форма, която е отношение на производно и оригинал, които променят местата си.
Насилствено, производното се поставя на мястото на оригинала и всячески опитва да прикрие тази подмяна, като претендира, че самото то е оригиналът. Трудът, и стойността му, са оригинала, а производното са стойността на работната заплата и принадената стойност, като се твърди, че без работната заплата и принадената стойност не би могъл да е налице трудът.
По точно този начин се наблюдава превърната форма и при държавата, и като пример за това могат да бъдат дадени безчетни изказвания, правени из тукашните географски ширини, като най-прекрасното от тях е че “ТРЯБВА да има правителство”.
Доводите за нужда от правителство са много, но най-честото твърдение, което случайно се явява и аргумент срещу всеки анархист, е че без правителство нищо не може да се направи. Правителството, както вече се спомена, се третира като заместител на държавата, а тя е държавника.
В случая на Република България, властодържеца е парламентът, макар и да се твърди, че не е точно така, и че имало налице разделение на властите - хем изпълнителна, хем съдебна, хем законодателна - но навярно няма нужда да се пояснява, че и тук е налице една симпатична превърната форма, за която само ще се загатне, тъй като навярно няма да се събере в рамките на този текст.
И така, администрацията на държавата се превъплъщава в държавата по един образен начин - тя не е, всъщност, самата държава, но едновременно с това някак си е, защото каква е тази държава, която няма правителство, която няма централизирана власт? Как, ако беше всъщност държавата тъждествена на правителството, би могла да е налице без него? При тези обстоятелства превънатата форма подлежи на разобличаване.
Това положение води до появата на още въпроси, свързани с образа на държавата, но може би най-важни от тях са следните два: “Защо?” и “Какво от това?”
Първо ще се посочи възможен отговор на втория въпрос. Следствията от това превръщане са многобройни, но едно от тях е поставянето на ограничение в мисловната рамка на всички засегнати от него. Освен поданиците на държавата самият държавник, също, започва да вижда нещата като такива, а именно като започва да поставя производното на мястото на оригинала дори и неволно - сам заблуждава себе си.
Става трудно да се мисли извън рамките на тази превърнатост. Не могат да живеят хората, без да има кой да ги управлява. Ако я няма държавата, хората ще полудеят, ще се отдадат на ужасни деяния, ще изпаднат в естествено състояние, в условия на война на всеки срещу всеки, тъй като държавата се третира като взаимозаменяема с обществото, или пък, като няма държава, която да разполага с армия, няма да има кой да защити хората от чуждестранни нашественици, и в резултат ще бъде изгубено нещо много ценно.
Какво, обаче, е това ценно нещо, което ще се изгуби? Сигурността на притежаваното, частната и личната собственост, както и всички други човешки права. Но това дали е основателно опасение? Има ли, всъщност, сигурност относно наличието на човешките права, и тяхното предпазване, като сред тях е и правото на собственост, щом е наличен образът на държавата, или и относно тях сме свидетели на измама, на някакво превръщане или на симулация?
Отговорът е не, няма. Държавата, избирателно, предпазва правата на избрани хора и дори не-хора. Пример за това могат да бъдат студентските протести в САЩ, протичащи във връзка с клането в близкия изток - как образът на държавата, в лицето на полицията, стои и наблюдава протестиращите, които си седят по палатковите лагери, докато контра-протестиращите ги нападат и брутализират. Друг пример е как държавата позволява на корпорации да потъпкват правата на хората - Apple и детския труд[7], или всяка една дигитална услуга която изисква от потребителите си, освен заплащане с пари, и заплащане с отказване от лични права.
Нека вземем за пример компанията PayPal, която предлага услуга за дигитално банкиране. PayPal запазва правото си да затвори профила на всеки свой потребител, като правейки това не е отговорна за възстановяването на изгубените финансови средства, които са били обвързани с, и са се помещавали в, профила на съответния потребител.
Според законът, при затваряне на банкова сметка, извръшено от съответната банка, собственикът на сметката, стига в нея да има пари, и стига затварянето да не е извършено в следствие на престъпление, трябва да получи тези пари. Поради каква причина една банка, която оперира по абсолютно еднакъв начин с PayPal, е задължена да спазва закона, но PayPal, която компания е буквално дигитална банка, не е задължена да спазва законa, и, следователно, да обръща каквото и да било внимание на човешките права на своите клиенти?
Отговорът се крепи върху друг един образ - образът на “договора”, който се сключва между клиент и предоставящата услуга компания. Този “договор” е образен, защото при сключването на някакъв договор е необходимо съгласие и на двете засегнати партии. Но в почти всички случаи, в които някакво частно лице, сиреч човек, е принудено да сключи договор с не-лице, сиреч с компания, която е смущаващо подобна на държавата, съществувайки благодарение на някакви превърнати форми, на заблуди и на образи, неговото право на това да бъде защитаван по силата на закона, да не бъде унижаван, да бъде третиран като равен другиму… Се потъпква.
Дали бива третиран като равен другиму този човек, когато нему се представят стотици страници, които той трябва да прочете, за да може да познае какъв е договора, който му предстои да сключи? И то не просто стотици страници, ами стотици страници, съставени от експерти юристи, които цял живот се занимават с право, докато този човек, освен че е само един човек, е и навярно незапознат с материала, терминологията и похватите.
За него да прочете договорът, с чийто условия е съгласен, е равносилно на това да прочете книга на чужд език, който му е само бегло познат. Това дело изисква консултация с експерти, с речници, и дълго осмисляне на всичко, което е вписано в съответния договор.
Това, естествено, се прави умишлено. Правото на този човек да бъде защитаван по силата на закона му е отнето, щом той подпише договора, условно защото той се е съгласил с всички условия в договора. Неговото право да не бъде унижаван е вече потъпкано, защото всеки сблъсък с такъв договор е преминаване през унизителен процес на съгласяване с още и още условия, които приравняват съответния човек, който има самочувствието на човек с права, с роб, с човек без права.
Освен това той не се третира като равен на онези, които са изговтили договора, нито на тези, които предоставят услугата. Те са над него, и той е низш в сравнение с тях, и те имат правото да го лишат от правото му на собственост, като отнемат всички финансови средства в неговата дигитална банкова сметка, макар и дали всъщност става дума за собственост в тази ситуация да е подложимо на въпрос.
Оказва се, че не обикновеният поданик на държавата ще загуби своите права, защото той вече ги няма. Не обикновеният поданик на държавата ще бъде лишен от сигурност, защото той вече я няма. Този, който ще загуби, е онзи, който дори не е истински поданик на държавата - компанията, корпорацията, която е едно изкуствено създание, дещо може да съществува и без държавата, което е точно като държавата, бидейки някакъв образ, но което създание ловко употребява образа на държавата, за да пази себе си.
Чрез своите средства, корпорациите влияят на публичното мнение, правят дарения на политици, които работят в тяхна полза, чрез които дарения позволяват на съответните политици да манипулират публичното мнение, а в следствие на това да бъдат избрани от гласуващите поданици на държавата, за да я управляват в интерес на корпорациите, които са ги подкрепили.
И дали са избрани, защото са били най-добрият избор, или са избрани, защото са разполагали с най-големи средства, най-често опира до втората опция - тъй като е норма за поне една трета от кандидатите, конкретно в България, да не излагат аргументи в полза на своето избиране в достъпен вид[2]. И държавата, ако се твърди, че е демокрация, се оказва олигархия, но прикрита, симулираща наличието на демокрация, която олигархия е боравеща с образа на държава, която е демокрация, за да защити себе си и да прехвърли вината не върху себе си, а върху политиците и върху гласувалите за политиците.
А по този начин се създават още много възможности. Гласоподавателите обвиняват държавата, нейния образ, който изграждат чрез онези, гласували различно от тях, политиците обвиняват образът на държавата, като го изграждат чрез своите политически опоненти. Във всеки случай, обаче, е налице симулакрум[4] - прикрива се липсата на реалност, на възможността да се направи някаква промяна през демократичния процес, чрез въвеждането на представата, че всъщност има такава възможност, че чрез гласуването си, поданикът на държавата може да избере някой, който ще действа в негова полза.
Така, един от образите на държавата се оказва похват, употребяван от множество различни единици и множества, с цел да се застопори властта им, с цел поддържането на остро проявена социална стратификация и дори самозалъгване и самоубеждаване в някаква правота от страна на ползвателите на този образ на държавата.
Библиография:
[1] - Ur, Jason (2017), Tsuneki, Akira; Yamada, Shigeo; Hisada, Ken-ichiro (eds.), "The Birth of Cities in Ancient West Asia", Ancient West Asian Civilization, Singapore: Springer Singapore
[2] - https://www.facebook.com/dimiter.simov/posts/pfbid032cWTrYrveaLSz4ZVEBZUYbaWrGGZaByAeMGAidYRZa7n7KcNpRxjkpEe5uGoZbVtl
[3] - Гънгов, Александър; “Кръговостта във философската логика на континенталната традиция”; Университетско издателство “Св. Климент Охридски”; 2023
[4] - Baudrillard, Jean; “Simulacra and Simulation”; University of Michigan Press; Sheila Faria Glaser; 1994
[7] - https://www.culawreview.org/journal/child-labor-and-the-human-rights-violations-embedded-in-producing-technology