Marks of THE Behavioral Norm | Bulgarian | an Essay
първоначално писано през, и публикувано около година след, 2021
В този кратък текст ще се заема с аргументацията относно кое нещо описва специфичен белег в Нравствената Норма (НН), от изброените четири:
Неформалност, Доброволност, Хипотетичност, Глобалност
Първо, трябва да поясня, че целта на това начинание е да открия нещо, което описва специфичен белег на НН, от което следва че, макар и всяко едно от посочените неща да има способността да бъде определено като белег на НН, то само едно е специфичен белег на НН.
Второ, трябва да поясня, че ще се уповавам на модерни, от гледна точка на XXI век, представи, и ще черпя информация от собствени източници. Няма да се възползвам от писанията на предхождащи философи, тъй като това би било нагло и подло, както и демонстрация на лична неспособност за рационализация на каквото и да било.
Ще започна с Неформалността. Неформалността е белег на НН, но не специфичен белег, тъй като тя е отрицание на нещо друго, а именно Формалността. Прието е, че формалния подход в която и да е ситуация подсказва, че формално подходилият човек че опитва да демонстрира своето уважение към другия човек, докато неформално подходилият човек или демонстрира своето неуважение към другия, или възприема другия човек като близък.
Ако двама души започнат разговор, НН повелява и двамата да се обръщат с уважение един към друг, тъй като показването на неуважение към другия би могло да бъде възприето като обида, а, в съответствие със закона, обидата е нещо, което не трябва да се нанася върху когото и да било. Следователно, Неформалността не е специфичен белег на НН.
Доброволността би следвало да бъде специфичен белег на НН, но не е. Макар и Доброволността да е качеството на човек да прояви добра воля, добрата воля не е специфичен белег на НН, тъй като няма общество, същестуващо в този момент на планетата Земя, което да издига добрата воля като специфичен белег на НН.
Доброволността е възприета, като нещо морално, но моралът не е абсолютен. НН, или по-скоро специфичен белег на НН, е да се отчете, че някой е много морален, ако прояви доброволност, но не и да се проявява доброволност. В улични сбивания, или каквито и да било припирни, хората предпочитат да проявят безразличие, или дори да подстрекават тези, които са в конфликт, с цел развлечение, вместо доброволно да се намесят и да предотвратят ескалация до физическа агресия.
Обществото възприема доброволците, като морални хора, и ги уважава, но не подтиква членовете си към подобни такива изяви на доброволност, тъй като всяко действие, предприето от доброволец, е такова, което не цели да бъде възнаградено, докато Обществото се стреми към убеждаването на членовете си, че трябва да бъдат възнаградени за всяко свое действие.
Следователно, Доброволността не е специфичен белег на НН.
Глобалността е белег на НН, който все още не се е проявил като специфичен. Възможно е наблюдаването на множество явления, които доказват, че има наченки на Глобалност в НН, но те са, все още, неподкрепени от Обществото. Един фактор, който демонстрира факта, че Глобалността не е специфичен белег на НН, е национализма, продължителното ограничение на способноста човека да се движи, и да пребивава, из пространството на Земята, факта, че човек не би бил способен да живее във общност, чийто език той не владее, факта, че човеците имат различни права според законите на различните държави, факта, че статутът на някои човеци е под въпрос в някои държави, както и много други, чиито изброяване би ме довело до надхвърляне на обема на текста, изискван за завършване на задачата.
Хипотетичността е, от хипотетична гледна точка, специфичен белег на НН, както и от фактуална гледна точка. Любимо занимание на човека на XXI век е хипотетизацията на някакъв сценарий. Задаването на въпроса ‘ако’ е често срещано явление. Всеки човек се поставя в хипотетична ситуация, всекидневно, а, освен това, бива поставен в нея от други човеци. Самото общество, в което живее, го поставя в хипотетични ситуации.
‘Какво би направил, ако спечелиш от лотарията?’; ‘Как би постъпил, ако намериш портфейл, в който има 1000 лева?’; ‘би ли забил шамар на баба си за 100000 лева?’; ‘Какво би направил, ако беше президент?’ - това са въпроси, които всеки човек си е задавал, сам на себе си, многократно, въпроси, които са задавани на човек от други хора, многократно, както и въпроси, задавани на човек от самото общество.
Хипотетичността е специфичен белег на НН, тъй като хипотетичността обхваща всеки друг специфичен, неспецифичен, фактуален и хипотетичен белег на НН, както и всяко друго морално понятие. От хипотетична гледна точка, в един хипотетичен сценарий, Глобалността, Неформалността и Доброволността са специфични белези на НН. В хипотетични сценарии, изнасилването и убийството са специфични белези на НН.
Дори и да бъдат предоставени аргументи, в контра на твърдението, че хипотетичността е специфичен белег на НН, и дори тези аргументи да бяха безбройни на брой, те не биха могли да променят факта, че Хипотетичността е една от основите на НН.