Is Capitalism Habitable for Humanism? | Bulgarian | an Essay
първоначално писано през, и публикувано около година след, ??/02/2023
За целта на тази работа трябва да се разшири нейното заглавие, като се добавят понятията “постхуманизъм” и “трансхуманизъм”. Те трябва да се третират като потенциални посоки в които да се насочи това проучване, тъй като би могла да се развие условност, която да предположи невъзможност за жизнеспособност на хуманизъм в капиталистическа среда.
Имайки това предвид, би било коректно да се подходи към това начинание, поне в неговото начало, по обяснителен начин, тъй като в него фигурират най-малко четири понятия, които не са точно дефинирани в публичния дискурс, докато в академичните среди се срещат различни разновидности на някои[1] от тях. Освен тези дефиниции, трябва да се поясни, че под “жизнеспособност” тук се има предвид едно съществуване на обществото, което да е съгласувано с направленията на философските течения, обозначени от понятията.
Ще се започне именно с това понятие, което се ползва с множество проявления и варианти - Капитализма. Поради причината, че той е ключов играч в постановката, която ще се разиграва в това изследване, и че ще се съотнася и с хуманизма, и с постхуманизма, и с трансхуманизма, капитализмът трябва да се дефинира, и дефиницията, която се дава за него, трябва да бъде постоянна. Освен това се желае и някаква точност в нейното изграждане, поради която причина ще се съпоставят няколко определения, дадени от различни мислители.
Първата такава е плод на работата на Андрю Цимбалист, Хауърд Шърман и Стюарт Браун, която дефиниция гласи:
“Pure capitalism is defined as a system wherein all of the means of production (physical capital) are privately owned and run by the capitalist class for a profit, while most other people are workers who work for a salary or wage (and do not own the capital or the product).”[1]
Бидейки на английски, авторът на тази работа своеволно си позволява да я преведе на Български:
“Чистият капитализъм се определя като система, в която всички средства за производство (физически капитал) се притежават частно и биват управлявани от капиталистическата класа за печалба, докато повечето други хора са работници, които работят за заплата или възнаграждение (и не притежават капитала или продукта).”
От други дефиниции [2][3] на други мислители може да се извлече още материал, който материал обаче се припокрива с това, което е казано в по-горния цитат. Във всяка една от тях се представя фактът, че се притежават средствата за производство от специфична класа, че има друга специфична класа, която не притежава нито средствата, нито продукта, и че средствата за производство се използват с цел печалба.
Тук могат да се разграничат две основни специфики на капитализма - Първо, в него всичко се произвежда с цел печалба, и Второ, в него има разделение на обществото. И двете от тези специфики ще са изключително важни за предстоящите изследвания относно жизнеспособността на другите три концепции, които ще бъдат разгледани в тази работа.
Нека се насочим към Хуманизма, и отбележим че, подобно на Капитализма, има множество разновидностти на това нещо, което нещо дори няма някаква конкретна дефиниция[4], но би могло да се подходи към разнищването му от Християнската традиция, в която човекът (централен за хуманизма, както е ясно от името) е ‘венец на природата’, бидейки най-висш от всички смъртни същества; друг източник, който да разкрие какво е хуманизма би могла да се яви “Речта за Достойнството на човека” [5], в която се илюстрира свободата на човека да избира пътя си.
Но може би е по-удачно да не се търси отговор в далечното минало, а в по-скорошното. Хуманизмът е такова движение, което цели подобрението на условията на хората, което поставя важност върху самоопределението на човека и откриването на определен от него самия смисъл на живота, което е морално, което използва науката, за да подобри разбирането на човечеството за света[6].
Дали това е хуманизмът? Привидно, поне, има някаква сходност между важността на човека, посочена от Християнството, и неговата стойност в версията, представена от Андрю Копсън[6]. Има и сходство между важността на самоопределението и свободата на човека, каквато е посочена от Джовани Пико Дела Мирандола[5]... И все пак има някаква несигурност в това определение.
Хуманизмът, тогава, ще бъде дефиниран от “Humanists International”, която дефиниця гласи:
“Humanism is a democratic and ethical life stance, which affirms that human beings have the right and responsibility to give meaning and shape to their own lives. It stands for the building of a more humane society through an ethic based on human and other natural values in the spirit of reason and free inquiry through human capabilities. It is not theistic, and it does not accept supernatural views of reality.” [7][8]
Авторът отново си позволява да преведе това определение:
“Хуманизмът е демократична и етична жизнена позиция, която утвърждава, че човешките същества имат правото и отговорността да дават смисъл и форма на собствените си животи. Той отстоява изграждането на по-човечно общество чрез етика, основана на човешки и други естествени ценности в духа на разума и свободното изследване чрез човешки способности. Той не е теистичен и не приема свръх-естествени гледища за реалността.”
След като беше извлечена дефиниця за хуманизма, може да се подходи към отговора на въпроса: Е ли жизнеспособен той в условия на капитализъм? Бидейки жизнена позиция, хуманизмът е на по-низше стъпало от капитализма, който е система на управление. Това води до моментално разкритие на един показател, който показател се явява проблематичен.
Наложителят на едното - хуманизма - е индивидуалния човек, докато наложителят на другото - капитализма - е държавата. Условно, хуманизмът се опитва да се справи с това положение, като претендира за демократичност - която оправдава неговата индивидуалност, пък и се опитва да посочи, че хуманизмът е основан на мажоритарност, но това не взима предвид други условия.
Човек може да е заел тази жизнена позиция, хуманистката, но неговата способност да се придържа към нея ще бъде повлияна от условията в държавата, в която пребивава. Ако в тази държава управлението не е демократично, или е такова, което само претендира за демократичност, за да заблуди гражданите в него [9], то тогава този човек не би могъл да претендира, че спазва хуманистката си жизнена позиция, в случай, че подкрепя (което може да се извършва чрез плащане на данъчни задължения към)(или не се бори срещу) не-демократичната държава, на която е гражданин.
Тъй като в дефиницията за капитализъм не се споменава демократичност, и дори каквато и да била форма на правителствено управление, не може да се твърди, че капитализмът е обвързан с, или предполага, демократичност, което се явява като първа потенциална спънка пред съществуването на хуманизъм в условия на капитализъм.
Но това би могло да е недоброжелателен, закачлив пропуск. Нека подберем, тогава, по-сериозно разминаване - а именно това разделение на обществото. Капитализмът изисква разделение на обществото, като едната частица, по-малобройната, е тази на капиталистите - тези, които притежават средствата за производство (капитала) - а другата, по-многобройната, е тази на работниците - тези, които не притежават нито средствата за производство, нито продуктите на това производство.
Едно такова разделение може да се разгледа по много начини, но най-важният е именно разделението. Това разделение на групи, едната от които има, другата от които няма, е изключително важно, като в случая даже може да се възприеме като Хегеловата дихотомия “Господар-Слуга” [10], тъй като едната група е в ролята на господар, докато другата е в ролята на слуга.
Господарят се явява капиталистът, този, който притежава средствата за производство (самото притежаване го прави в господар, тъй като той господства над това, което е негово), този, комуто служат другите. Дори и да се оцвети изказването, че те (работниците) работят за капиталиста, пак остава налице реалността, че върху тях е изсипана отговорност, докато не им е даден никакъв авторитет, не им е дадена никаква власт, а за господаря, в случая капиталиста, има безграничен авторитет, безгранична власт, но няма никаква отговорност.
Хегеловата диалектика, в отношението си към това разделение между Господаря и Слугата, отстоява позицията, че това не е коректният начин за бидение, не е кондуктивен за мислене и действие[11]. Следователно, щом обществото представлява една изопачена версия именно на този феномен, обществото не е такова, което да предразполага към мислене и действие, а мисленето е необходимо за извършване на каквото и да било самоопределение, както и на наука, което води до заключението, че в условия на капитализъм, който разделя обществото на две групи, които могат да бъдат окачествени като ‘господарска’ и ‘слугинческа’, не може да просъществува хуманизъм. Жизнеспособността му не би била достатъчно висока, поради причината, че условията противоречат с изискванията, поставени от хуманизма.
Това разделение може да се разгледа и по друг начин, а именно чрез злокачествената манипулация, целяща запазването на тази малцинствена група - капиталистите, които са значително по-малко на брой от работниците - като за целта се настройват работниците едни срещу други. Toва настройване се създава чрез настройване на всеки индивид към егоистични проявления[12], които проявления целят някакъв вид печалба, която печалба да е за сметка на друг човек - тъй наречената “zero-sum game”[13].
А едно такова настройване се явява като пречка за създаването на общности, като общностите са градивните единици на едно общество - и щом няма общности, или дори и да има такива, те са враждебно настроени към другите себеподобни, то тогава обществото не е човечно, тъй като враждебността предполага наличието на насилие, а насилието е антитетично на човечността. Това води до следствието, че едно такова общество, което е враждебно настроено към себе си и е склонно да проявява насилие срещу самото себе си, не може да се опише като човечно. А човечността, бидейки условие за хуманизма, се явява като поредната пречка пред оцеляването на хуманизма в условията на капитализъм.
Но възможно ли е да е допусната грешка? До момента изглежда, като че ли има едно неопровержимо несъответствие между капитализма и хуманизма - дали това се дължи на погрешно четене? За да се подсигурим срещу това, ще се обърнем към Слотердайк[14], и ще погледнем начина, по-който е описан хуманизма при него.
Той (хуманизмът) се явява метод за сприятеляване, нещо, което извежда човека от варварството, нещо, което го залъгва да чете, като от четенето се предполага, че следва образование, което пък е предпоставка към науката. Изобщо, дори и това разглеждане на хуманизма се явява съгласно с по-горе предоставените дефиниции, което пък го поставя в противовес с капитализма.
Тогава ще се направи един последен опит - или по-скоро ще се представи един последен гвоздей, който да се закове у ковчега на хуманизма в условия на капитализъм. Хуманизмът изисква придържането към естествените ценности (природните), както и постигане на някакво развитие чрез човешките способности. Това може да се интерпретира натуралистично, и така и ще бъде интерпретирано, и ще се опре на това, което задвижва капитализма - именно средствата за производство.
Бидейки истински разбунило се през 18-ти век нещо, капитализмът, вследствие на индустриалната революция, зависи от свръхчовешкото, зависи от свръхестественото, защото при никакви естествени условия не може да се наблюдава, в природата, стомана. Тя нито е част от човека, нито е човешка способност, нито е естествена - тя е свръхестествена, а свръхестественото се явява синоним за неестественото.
При условията, че капитализмът зависи от такива неестествени обекти, той се явява противостоящ на хуманизма. Последно би могло да се изложи взаимодействието, между капитализма и природата, и да се сравни със взаимодействието между хуманизма и природата. В контекста на капитализма, който има за цел печалбата (все-нарастваща), за сметка на всичко друго, природата се явява нещо на много далечен, заден план, което е по-скоро източник на суровини, които биха могли да се преработят в продукти, а не като нещото, което се явява условие за съществуването на човека изобщо.
За хуманизма, природата е важна, чудна и ценна. Дори фигурира представата, че човечеството е отговорно за стопанисването на планетата Земя (която се явява като природата), което пък предполага специфични отношение към нея. Това отношение заема контрастираща позиция с тази на капитализма, което води до поредният пример за несъвместимост.
Вследствие от досега представените аргументи, изглежда, като че ли хуманизмът е напълно несъвместим с капитализма, но би могла да се прояви някаква надежда за другите проявления на хуманизма - а именно транс-хуманизма. Дали той ще успее да просъществува в условията на капитализъм, за разлика от своя предшественик? За да се даде отговор на този въпрос, трябва да се дефинира самият той.
Трансхуманизмът предполага способността на човека да трансцендира себе си, оставайки човек и реализирайки нови възможности от своята човешка природа и за нея самата[15]. Той се стреми към облагоденстване на условията за съществуване на всички разумни същества[16], но, за разлика от хуманизма, природата не се третира като ценна и нуждаеща се от стопанисване.
Напротив, според някои мислители тя е “звяр, който трябва да бъде обуздан чрез наука и технология”[17], което може да се определи като някакво съгласуване с капиталистическата цел за печалба, както и капиталистическото виждане за природата. Но, макар и тази разлика между хуманизма и трансхуманизма да се явява снизходителна към възможността да просъществува трансхуманизъм в условията на капитализма, тя е само привидна - все пак в трансхуманизма остават много от основните направления на хуманизма.
А тези направления се явяваха противостоящи на капитализма, и колкото и отвъд хуманизма да се е позиционирал трансхуманизма, той все още се стреми към подобряването на живота на всички човеци, бидейки разумни същества. Това, което се описва като нуждаещо се от промяна, за да се подобри живота на хората, са бедността, потисничеството, прекомерната работа, жестокостта[18]. И четирите посочени примера са такива, които се явяват търсени в условия на капитализъм - както бе обяснено по-горе, докато ставаше дума за хуманизма.
Жестокостта и потисничеството са продукти на условията, при които едни притежават всичко, а други не притежават нищо (в отношение на капитала), и при които притежателите желаят да поддържат това статукво. Бедността произлиза от същите тези условия, като тя се явява необходима за притежателите, тъй като ако тези, които не притежаваха капитал, не бяха бедни, те не биха се подлагали на условията на труд, които са изгодни за печалбата на капиталистите. Прекомерната работа, пък, е в интерес на капиталистите - колкото повече се работи, толкова повече продукт се създава, и толкова повече печалба се генерира.
Та дори и да се отдръпнем от хуманизма, и се насочим към транс-хуманизма, пак се появява една невъзможност за съжителство между системата и жизнената позиция. Макар и да има повече допирни точки, все си остава една преобладаваща противничествост между двете.
Като последен опит за идентификация на вид хуманизъм, който би могъл да просъществува в условия на капитализъм, и то по кохабитационен начин. Остава постхуманизмът.
Той има за цел отместването от идеята за важността на човека, която преобладава в хуманизма и трансхуманизма, като се представя някакво желание да се обръща повече внимание на това, че не-човешките неща действат по определителен начин за човеците така, както човеците определят не-човешките неща, както и че има някои обекти, които не са зависими от човешката дейност и/или понятизация. Освен това, в постхуманизма се дава предимство на практики и/или дейност пред индивида, тъй като те (практиките и дейността) са конститутивни за индивида[19].
За разлика от хуманизма и трансхуманизма, изглежда като че ли постхуманизма не се интересува от благоденствието на човечеството - в някой случай противното дори е желателно [20] - като това, върху което се акцентира, и това, което се третира като важно, е природата, в съвкупност с другите не-човешки твари.
Само от тази предпоставка може да се извлече индикация относно съвместимостта на постхуманизма с капитализма. Последният, макар и преобладаващо заинтересован от печалбата, се нуждае от тези единици, които да притежават капитал, както и от онези единици, които да работят. Тъй като до момента единствените единици, способни на тези занимания, са човеците (макар и от 2022 година това да е започнало да се променя, благодарение на създаването на “Изкуствен Интелект”, способен на това да генерира задоволително правдоподобни картини [Midjourney/Stable Diffusion/DALL-E] и текстове, почти неразличими от такива, писани от човеци[ChatGPT], които представители на “Изкуствения Интелект” вече се използват като заместители за човешки труд[музикалното видео за песента “Lost” на рок бандата “Linkin Park”]).
Поради тази причина, за съществуването на капиталистическата система е необходимо човечество - поне до момента, в който има други разумни единици, които да могат да заместят човеците.
Капитализмът, обаче, не е съвместим с постхуманизма и в отношение на позицията, която философското учение поддържа. Подобно на хуманизма, постхуманизма поставя природата и запазването на планетата на пиедестал, като ценно нещо, докато капитализмът, бидейки така устроен, че да преследва печалба за сметка на всичко останало, е проблематичен за природата.
Феноменът, известен като ‘глобално затопляне’, който се оказа само един от множеството климатични промени, които са причинени, и все още се проявяват заради начина, по-който се произвеждат благата, чрез които се генерира печалба, е причинен от ненаситната алчност на капитализма. За тази система концесиите, необходими за запирането на климатичните промени биха изискали твърде големи загуби в краткосрочен план, за да бъдат приемливи. Поради тази причина, дори и постхуманизмът се явява директно противопоставен на капитализма.
Оказва се, че нито едно от трите философски направления не е жизнеспособно в условия на капитализъм. Естествено, и трите те могат да съществуват като някакви блуждаещи идеи, подобно на това, предложено от Карл Маркс, но тяхното въвеждане в законите на държавите е неимоверно трудно и дори нежелателно за голям процент от населението - като за пример може да се даде отношението на гражданите на Съединените Американски Щати към фракинга, която практика е много неблагоприятна за околната среда[21].
За да може една такава жизнена позиция (като хуманизма) да бъде жизнеспособна, условията трябва да са подходящи за нея самата, или условията трябва да могат да се изменят, за да станат подходящи за нея. Привидно, условията, които са в момента заварени от преобладаващата част от населението на света, не са подходящи за такава жизнена позиция, тъй като системата на капитализма е преобладаващата, дори може би единствената, икономическа теория към която се придържат почти всички държави в света[22].
Билбиография:
[1] - Andrew Zimbalist, Howard J. Sherman, Stuart Brown; “Comparing Economic Systems: A Political-Economic Approach”; Academic Press (Harcourt Brace Jovanovich Publishers); 1984
[2] - Robert Gilpin; “The Challenge of Global Capitalism”; Princeton University Press; 2000
[3] - J. Barkley Rosser Jr., Marina V. Rosser; “Comparative Economics in a Transforming World Economy”; MIT Press; 2004
[4] - Humanism (2023); Wikipedia; Wikimedia Foundation; https://en.wikipedia.org/wiki/Humanism (Accessed: February 15, 2023)
[5] - Giovanni Pico Della Mirandola; “Oration on the Dignity of Man”; Henry Regnery Company; A. Robert Caponigri; 1956
[6] - A.C.Grayling, Andrew Copson; “The Wiley Blackwell Handbook of Humanism”; Wiley-Blackwell; 2015
[7] - "IHEU | What is Humanism?"; http://iheu.org/humanism/what-is-humanism (Accessed: February 15, 2023).
[8] - Jeaneane Fowler; “Humanism: Beliefs and Practices”; Sussex Academic Press; 1999
[9] - Александър Гънгов; Лекционен Курс по “Техники на логическа манипулация в публичния дискурс”; Софийски Университет “Св. Климент Охридски”; Зимен семестър 2022/2023
[10] - G.W.F. Hegel; “Phenomenology of Spirit”; Oxford University Press USA; A.V. Miller; 1979
[11] - Robert Brandom; Interview; Summer 2008; https://web.archive.org/web/20141111102124/http://www.filosofia.it/images/download/multimedia/08_Brandom%20Interview_transcription.pdf (11 November 2014); Wayback Machine
[12] - Allen E. Buchanan; “Marx and Justice: The Radical Critique of Liberalism”; Rowman & Littlefield; 1982
[13] - “Cambridge business English dictionary”; Cambridge; Cambridge University Press; 2011
[14] - Peter Sloterdijk; “Regeln für den Menschenpark”; Suhrkamp; 2001
[15] - Julian Huxley; “Religion without Revelation”; New American Library; 1956
[16] - Nick Bostrom; “Transhumanist Values”; https://nickbostrom.com/ethics/values (accessed February 16/2023)
[17] - Robert Frodeman, Mark Coeckelbergh; “Transhumanism, Nature, and the Ends of Science”; Taylor & Francis (CAM); 2019
[18] - Julian Huxley; “Transhumanism”; 1957; https://web.archive.org/web/20160625132722/http://www.transhumanism.org/index.php/WTA/more/huxley (accessed on February 16, 2023)
[19] - Theodore R. Schatzki; “Introduction: Practice Theory”; “The Practice Turn in Contemporary Theory”; Routledge; 2001
[20] - Phil Torres; “Morality, foresight, and human flourishing: an introduction to existential risks”; Pitchstone Publishing; 2017
[21] - Linley Sanders; “How Americans feel about fracking”; YouGovAmerica; https://today.yougov.com/topics/politics/articles-reports/2020/10/19/how-americans-feel-about-fracking (accessed on February 17/2023)
[22] - Editors of Encyclopaedia Britannica; “Which countries are capitalist?”; Encyclopedia Britannica; https://www.britannica.com/question/Which-countries-are-capitalist (accessed on February 17/2023)