Is Chinese Culture better suited for Capitalism? | Bulgarian | an Essay

първоначално писано през, и публикувано около година след, ??/06/2023

Въведение

В този текст ще се говори от първо лице, множествено число, тъй като в “Капитализъм и Шизофрения”[1] се констатира, че живеем в епохата на шизофренията. Тази епоха на шизофрения не е обвързана точно с клиничното състояние на шизофрения, а по-скоро със “Смъртта на Бог”, по Ницше, или с Капитализма.

Но това тълкувание на състоянието на света е европоцентрично, и не се обръща към Изтока, към Китай и тези държави, които в продължение на хилядолетия са били под неговото директно културно влияние. Не се обръща внимание на факта, че Китай е противоположността на Европа[2], и не се разглежда възможността той да не се е озовал в тази епоха на шизофрения.

А защо ли е възможно това? Защото особеностите на китайската култура ѝ позволяват да се отдалечи от тази на Европа, или по-скоро са я запазили настрана от европейската за векове, и така са се обособили крайно различни условия на съществуване.

Тези различия са причината, поради която китайската култура може да не се разглежда като озовала се в епохата на шизофренията. В този текст ще разгледаме как китайската култура се явява по-подходяща за капитализма, и как, поради тази причина, епохата в Китай, и околностите, не е тази на шизофренията (капитализма), а е някаква друга, по-особена.

Бива да се посочи, че когато става дума за Китай и повлияните от Китай държави, ще се говори за Синосферата[3], а когато става дума за културата на Китай, ще се говори за китайската култура.

Китайската култура

Изтока е бил далечен за Европа по-дълго, отколкото е бил достъпен и близък. И, дори сега да е условно близък, пак си остава далечен, тъй като вижданията на хората в тези земи са коренно различни от тези, които са налице в Запада. А тази далечина се дължи на няколко фактора, макар и измежду тях някои да са по-важни от другите.

Две са най-важните, които трябва да се посочат, и това са Даоизма и Конфуцианството. Докато те се наричат религии в Западния свят, те всъщност не са точно такива. Дори Шинтоизма, който е присъщ на Япония и се практикува, почти ексклузивно, в нея, не е религия[4].

Тези учения, както е по-подобаващо да се наричат, са сплитания от вярвания, философски положения и обяснителни пособия за света (да кажем религии). Тяхната преплетеност ги отличава от, примерно, Християнствата, поради причината, че при едните (тези в Синосферата) не се философтва за самите тях, а философстването е практикуване на тези учения, докато при Християнствата се философства за самото Християнство, и заради това философстване може да бъде преследван, осъден и умъртвен човек - при това от самото Християнство[5] (църквата).

Тук могат да се изброят безброй много различия между едната култура и другата, но едно от същински влиятелните неща е, че няма някакво директно разделение, няма граници, които да са толкова стриктно откроени. Докато в Запада философията е различно нещо от религията, в Изтока не е така.

Друго нещо, което може да се посочи като определящ фактор при различията на Синосферата и Запада, е това, че има различно виждане по отношение на начина, по-които стоят нещата. Докато в Запада се набляга на едно строго разграничение между АЗ и другото, в Изтока далеч не е така. Под влиянието на многобройните форми на Будизма се отхвърля идеята за АЗ и ТО, и се преследва едно обединяване или по-скоро осъзнаване на единноста на нещата[6].

Това обединяване може да се види и в Конфуцианството, което учение е било крайно влиятелно за управленческата “каста” в Китай[7]. Съответното обединение се базира на трансформация на себе си, на АЗ-а, и неговата комбинация с Небесата, което се постига чрез съблюдаване на реда на сътворението. Другояче би могло да се каже, че се изисква познаване и спазване на правилата, чрез което добруването на спазващия ги е подсигурено.

По този начин се подтиква не само отделния човек, а изобщо цялата общност, дори цялото общество, към едно хармонично такова, което може да се разглежда като обединено и даже основано на доверие[8].

И макар в Християнството да присъства подтика към любов към ближния, този ближен все си остава един Друг на АЗ-а. Няма мощен тласък към обединение, и това се явява особена разлика между Изтока и Запада. Друга, още по-изявена разлика може да се посочи в начина, по-който се насочват действията на отделните хора.

Християнството полага особена важност върху собствената борба с изкушението, върху личностното надвиване на желанията и устояването пред врага (Дявола; Другия). Конфуцианството и Даоизма не се интересуват чак толкова много от този личностен елемент, а се опират на някакви правила, на някакъв ред, който трябва да се спазва, който ред е универсален за всички[9][10].

Естествено, трябва да се посочи и факта, че този ред е природен, и като такъв придава допълнителна тежест на отношенията в семейството. Тези отношения са толкова важни, че се прехвърлят и върху обществените взаимоотношения - дори и държавническите. Текущият лидер на Китай, Си Дзинпин, се е наричал, и може и още да се нарича, “чичо Си”[11].

Лидерът на държавата, която държава се управлява по особено авторитарен начин, е член на семейството на гражданите, и то не какъв да е член на семейството, ами чичо - брат на бащата, по-високо в йерархията от който и да било друг в сравнение с него, тъй като той е чичо на всекиго, и няма някой, който да е негов чичо. Това може да се обвърже с начина, по-който се гледа на държавата в Синосферата, или поне един от начините, по който се подстрекават гражданите да възприемат държавата си - като едно семейство.

Това може да се третира като по-успешен модел за създаване на заедност и общностност от Западняшката нация, която също опитва такова обединение, но поради етническия компонент на нацията, и конотациите обвързани с ексклузивния характер на нацията (свързана с расизма и национал-социализма), не ѝ се получава чак толкова добре. За разлика от нея, обаче, в Синосферата всяка държава е изненадващо хомогенна[12][13][14] и принадлежността към едно голямо семейство не се оказва толкова трудна, може би защото всички изглеждат много подобно едни на други.

Пореден важен, и много определящ фактор за различието между Запада и Синосферата, е Мандатът на Небесата[15]. Съответният Мандат на Небесата може да се сравни с даденото от Бога право на европейските монарси да управляват държавите, на които са били крале, но е налице една особено важна разлика. При европейския модел няма момент в който това право се отнема. Мандатът на Небесата, обаче, е такъв, който разполага с възможност да бъде отменен.

Но, първо, бива да се каже, че в случая мандата не е даден само на един човек, макар и в миналото да се е давал на императора, който е бил един човек. В съвремието, мандата се дава на партията, начело на държавата, и носи със себе си възприятието, че този, който е на власт, трябва да е на власт.

Тук се намесва възможността за оттегляне на мандата. Тази възможност се появява при условието, че управляващия е несправедлив, не е ефикасен и прекомерно разширява границите на държавата[16]. Наличието на тази възможност за оттегляне на мандата, която след това предразполага към бунт, е много важна, тъй като в действителност налага една необходимост връз управляващите да си вършат работата.

Имайки всички тези особености на китайската култура предвид, можем да си позволим да се насочим към онзи въпрос, който изобщо провокира това изложение, а именно - дали тя е по-подходяща за капитализъм (като се взима Европейската/Западната култура за сравнение).

Капитализъм

Накратко трябва да се изложи какво е това нещо капитализма, и за целта ще се изпозлва една от най-простите дефиниции. Това е икономическа система, основана на частната собственост на средствата за производство и тяхната експлоатация с цел печалба[17]

Имайки това предвид, нека представим няколко възможни проблема, обвързани с капитализма, в едно Западно общество:

Най-напред можем да видим, че голямото наблягане върху личността в културата на Запада се отразява и върху начина, по-който се оперира в икономически аспект. Средствата за производство се притежават, за да облагоденстват притежаващия ги,и печалбата се генерира с цел да облагоденства собственика на средствата за производство.

Самият факт, че в Западната култура е превалентно отношението между АЗ и Другия е достатъчен, за да демонстрира проблематичността на капиталистическата система в условията на съответната култура. Вместо другия да се третира като равнопоставен на АЗ-а, както се препоръчва от религията, или както се апелира от Универсалната Декларация за Човешките Права на Обединените Нации, другия се поставя на по-ниско ниво в сравнение с АЗ-а, като този, който притежава средствата за производство се превръща в по-влиятелен, по-важен от този, който не ги притежава.

Бихме могли да намесим диалектическото отношение на Роб и Господар по Хегел, но не е наложително. Важното е, че наличието на другия позволява на АЗа да се определи, и пак на другия да определи себе си спрямо другите нему, което води до една привидна необходимост от такова обособение на едни, които притежават средствата за производство, и едни, които не ги притежават.

Но това, само по себе си, не е твърде проблематичен елемент. Това, което е проблематично е, че другия, бидейки друг, се третира като едно от средствата за производство. Той, бидейки роб, е уред, средство[18], чрез което се извършва работа, чрез което се произвежда. Това възприемане на другия като предмет, а не като субект, е в основата на проблема.

Имайки това гледище за притежаващите средствата за производство (работниците), притежаващите средствата (капиталистите) третират другите като уреди. А един уред, един предмет, не се нуждае от повече от това, което му е нужно, за да продължи да работи. Точно за това става дума за експлоатация - машините в една фабрика работят, докато не се счупят безвъзвратно. Те, ако се поддържаха по-добре, навярно щяха да работят далеч по-дълго и по-добре, но тъй като целта на предприятието е печалба, излиза по-изгодно да се остави да се счупи машината, и да се купи нова, вместо да се плаща за почистване, инспекции, поддръжка и ремонти.

По същия начин се третират и работниците - не им се предоставят средства, чрез които да поддържат здравето си, и физическо и психическо, и се принуждават от условията си да работят до “гътване”. Когато се счупи един от тях, просто го заменяме с някой друг, и това е доста по-евтино и доходносно, отколкото би било да се мъчим да го оправим повредения.

Но нека се отдръпнем малко, и да се насочим в страни. Този АЗ, който притежава средствата, цели да облагоденства себе си. Печалбата е за неговото добруване. Тук се явява семейството, което може да ни помогне да разберем защо Синосферата може да е далеч по-подходяща за капиталистична икономическа система, отколкото е Запада.

За човека, който трупа пари (вследствие на печалба) е важно да подсигури себе си. В какъвто и да е случай, той да няма грижи. Но, когато към него се добави семейство, той започва да подсигурява и семейството си, защото е загрижен за тях - било то съпруг/съпруга или деца - и тази загриженост е грижа, която е нежелана. Вследствие, капиталистите трупат огромни суми пари, за да подсигурят себе си и семейството си, като тези пари са извлечени от експлоатативен труд на работници, които също имат такива желания - да нямат грижи за себе си и за семействата си.

Всеки член на семейството е загрижен са него, и допринася за неговото облагоденстване и обезгрижване, но това става за сметка на Другите, които не са членове на семейството. Навярно по-зорките читатели вече могат да видят накъде се насочва това, та ще го оставим за по-късно.

Друг проблем, който може да се наблюдава при капитализма в Запада, е обвързан с начина на управляване на компаниите, и взаимоотношенията между тях и правителството, както и между тях и гражданите. Отношението е враждебно - правителството потиска компаниите/бизнесите/корпорациите, а корпорациите се мъчат да измамят правителството, за да не се налага да плащат пълни данъци, или да осигуряват каквото са задължени да осигуряват по закон.

Отношението между корпорациите и индивидуалните граждани също е враждебно - корпорацията се опитва да манипулира, да мами и почти да насилства гражданина, за да го накара да направи покупка. Гражданите, пък, ненавиждат корпорациите, заради високите цени, заради ниските заплати, и се опитват да преметнат съответните корпорации кой както може.

И така, имайки и това предвид, ще се насочим към същината на този текст.

Синосферен капитализъм

Въпросът ни е известен. Отговорът, навярно, също вече е някак известен, но нека да го експлицираме. Концептуално, Синосферата, и главно културата в Синосферата, се явява по-подходящ приемник на капитализма от Запада. Това е така, защото:

1. Възприятието на държавата като семейство се явява удобна предпоставка за по-благосклонни отношения между нея и корпорациите, водейки до повече платени данъци, по-добре изпълнени задължения и по-висок контрол на качеството на предлаганите услуги и продукти.
   Същото това възприятие се прехвърля и върху корпорациите, превръщайки ги в части от цялото, в малки семейства от целия род (държавата), водейки до по-хубави условия за работа и по-високи заплати за работниците, които, бидейки членове на семейството са важни и трябва да бъдат подсигурени от семейството, по-ниски цени и по-качествени услуги за потребителите, тъй като и те, бидейки част от рода, са важни за корпорацията, и те, също, трябва да добруват, за да добруват и корпорацията, и държавата.
   
2. Възприятието за нещата като принадлежащи на някакъв ред, който ред е далеч над нас, хората, се явява предпоставка, която подтиква всеки човек да спазва правилата - били са те Небесни, били са те човешки, създадени по някаква договореност или някаква необходимост.
   Това беше вече споменато в 1-ва точка, но склонността на “играчите” да играят по правилата прави “играта” по-приятна за всички, които я играят, и това съвсем спокойно се транслира и в реалността, в действителността (която пак може да се разглежда като игра, макар и езикова, по Витгенщайн). Ако всички спазват правилата, всичко би било много по-хубаво - няма да има престъпност, няма да има онеправдани, няма да има злоупотреби.
   Най-големите проблеми за капитализма в Западното общество са склонността, и даже необходимостта от това да се мами, за да бъде една корпорация истински успешна. Дори самата концепция за тъй наречените “обратни изкупувания на акции” (stock buybacks) е крайно подла, а тя е едно от големите оръжия в арсенала на корпорациите за правене на пари.
   
3. Наличието на идеята за Мандата на Небесата е още един подстрекател, подтикващ управляващите корпорациите да го правят добре, и умерено. Ефикасност и справедливост - които означават добри условия за работа, добре организирани екипи, добре описани цели и задачи, както и добро възнаграждение и отношение към работниците - както и анти-монополистко виждане.
   Идеята, че прекомерното разширение и разпръскване на влияние е невероятно добра аналогия за необходимостта от конкуренция в условия на капиталистическа икономическа система. Ако една корпорация се разрастне прекомерно, и стане монопол, или започне да се приближава до нещо със статута на монопол, то тогава тя се е разширила прекомерно и упражнява твърде голямо влияние върху чужди корпорации или компании, което е основание за смяна на нейното управление.
   Мандатът на Небесата се явява изключително добра концепция, тъй като тя изисква от управляващия непрекъснато да демонстрира своята способност и годност да бъде управляващ, за да остане управляващ, съобразно добри критерии. Най-важното, изглежда, е експлицитното право на управляваните да се вдигнат на бунт, ако управляващия не изпълнява задълженията си както трябва.
   Това е нещо, което не е налице в Западните компании и корпорации, и то води до големи проблеми. Няма възможност за работниците да се обединят и да провокират промяна в начина на управляване на компанията, тъй като те не разполагат с каквато и да е власт, и каквито и да било права - направо биват уволнявани, или губят всяка възможност за бонуси и повишения, и на тяхно място се вкарват нови работници (чаркове в машината, ако можем така да се изразим).

Всичко, представено така, изглежда много хубаво, но, за жалост, не стоят така нещата в действителността. Какви са причините да има разминавания, не можем да знаем със сигурност, но трябва да се посочи културата като един от възможните причинители.

Тя е нещо пластично, което се влияе от себеподобните - Запада, и всички култури наблъскани в него, се е сблъскал с Изтока по много жесток начин, и насилствено е вътворил някакъв ред в Синосферата. Правейки това, Западната култура е оказала неизмеримо влияние върху Синосферата, предизвиквайки промени, които е възможно да не са проследими дори и днес.

Пример за това са умишленото разпространяване на опиума в Китай (от Английската Империя)[19] или тъй-нареченото столетие на унижение[20], които направляват и външната, и вътрешната политика на Китай. Друг пример са бомбардировките на Хирошима и Нагасаки, тотално преобърнали културата на Япония след Втората Световна Война[21].

Това, и много други влияния, са причината нещата да не стоят така, както, поне концептуално, би трябвало да са разположени. В Япония хората работят до смърт[22], в Китай личните свободи са ограничени прекомерно[23] и се разиграват етнически прочиствания[24]. Останалите страни в Синосферата не са лишени от проблеми, като например Хонконг и протестите през 2019-2020 година, или пък Южно Корейските Идоли и де-индивидуализацията, която им бива налагана[25].

Изглежда, че подобно на Комунизма, това е поредната концептуално добра система, която не бива прилагана както подобава, и дори и условията за нейното приложение да са привидно далеч по-подходящи, тя все не успява да се развие по благоприятен за цялото общество начин.

Билбиография:

[1] - Deleuze, Gilles, Guattari, Felix; “Anti-Oedipus: Capitalism and Schizophrenia”; Penguin Classics; 2009
[2] - Герджиков, Сергей; “Китайска Цивилизация”; Лекционен Курс: “Философия на Културата”; Софийски Университет Св. Климент Охридски
[3] - Reischauer, Edwin O.; "The Sinic World in Perspective”; Foreign Affairs; 1974; https://www.foreignaffairs.com/articles/asia/1974-01-01/sinic-world-perspective; Accessed 21 May 2023
[4] - Цигова, Бойка; Лекционен Курс: “Япония, Религия и Култура”; Софийски Университет Св. Климент Охирдски
[5] - Martinez, Alberto A.; “Burned Alive: Bruno, Galileo and the Inquisition”; Reaktion Books; 2018
[6] - Nagatomo, Shigenori; "Japanese Zen Buddhist Philosophy"; The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Spring 2020 Edition); Edward N. Zalta (ed.); https://plato.stanford.edu/entries/japanese-zen/; Accessed 21 May 2023
[7] - Szczotka, Patryk; “Influence of Confucianism on the Chinese Political System: A Case of Social Credit System and Socialist Core Values”; Institute of New Europe; 2022; https://ine.org.pl/en/influence-of-confucianism-on-the-chinese-political-system-a-case-of-social-credit-system-and-socialist-core-values/; Accessed 21 May 2023
[8] - Tay, Wei Leong; "Kang Youwei: The Martin Luther of Confucianism and His Vision of Confucian Modernity and Nation"; Secularization, Religion and the State; 2010; https://utcp.c.u-tokyo.ac.jp/publications/pdf/UTCPBooklet17_08_Tay.pdf; Accessed 21 May 2023
[9] - пак там
[10] - Kohn, Livia; “Introducing Daoism (World Religions)”; Routledge; 2008
[11] - Miller, Tom; “We love you, Uncle Xi!”; The Spectator; 2022; https://www.spectator.co.uk/article/we-love-you-uncle-xi/; Accessed 21 May 2023
[12] - Wikipedia Contributors; Demographics of Taiwan; Wikipedia; https://en.wikipedia.org/wiki/Demographics_of_Taiwan; Accessed: 21 May 2023
[13] - Wikipedia Contributors; Ethnic groups of Japan; Wikipedia; https://en.wikipedia.org/wiki/Ethnic_groups_of_Japan; Accessed: 21 May 2023
[14] - Wikipedia Contributors; List of ethnic groups in China; Wikipedia; https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_ethnic_groups_in_China; Accessed: 21 May 2023
[15] - Harari, Yuval Noah; “Sapiens: A Brief History of Humankind”; Signal Books; 2014
[16] - Mencius; “Mencius”; Penguin Classics; Lau, D.C.; 2005
[17] - Zimbalist, Sherman and Brown, Andrew, Howard J. and Stuart; “Comparing Economic Systems. A Political-Economic Approach”; 2014
[18] - Plato; “Republic”; Oxford World's Classics; Robin Waterfield; 1998
[19] - Diklötter, Frank, Laamann, Lans Peer and Zhou, Xun; “Narcotic Culture: A History of Drugs in China”; The University of Chicago Press; 2004
[20] - Kaufman, Alison Adcock; “The “Century of Humiliation,” Then and Now: Chinese Perception of the International Order”; Pacific Focus; 2010
[21] - Treat, John Whittier; “Writing Ground Zero: Japanese Literature and the Atomic Bomb”; University of Chicago Press; 1995
[22] - “Case Study: Karoshi: Death from overwork”; International Labour Organization; 2013; https://www.ilo.org/global/topics/safety-and-health-at-work/resources-library/publications/WCMS_211571/lang--en/index.htm; Accessed 21 May 2023
[23] - Wikipedia Contributors; “Mass Surveillance in China”; Wikipedia; https://en.wikipedia.org/wiki/Mass_surveillance_in_China; Accessed 21 May 2023
[24] - Wikipedia Contributors; “Uyghur genocide”; Wikipedia; https://en.wikipedia.org/wiki/Uyghur_genocide; Accessed 21 May 2023
[25] - Choi, JungBong and Maliangkay, Roald; “K-Pop: The international Rise of the Korean Music Industry”; Routledge; 2014