Is the USA a Democracy? | Bulgarian | an Essay

първоначално писано през, и публикувано около година след, ??/06/2023

Въведение

Съединените Американски Щати - от тук нататък САЩ в този текст - са държава, която се счита за демократична[1]. Още повече, САЩ се възприема като защитник на демокрацията[2] и има практиката да разглежда и посочва не-демократични действия в други демократични държави[3].

Това са все неща, които загатват, че САЩ е демокрация, и то най-демократичната демокрация в глобален план, чиято система е най-добра от всички предложени и изпробвани досега - тъй като щом извършва инспекции по демократичност на други държави, значи самата САЩ е достатъчно демократична, та да може да познае кое не е и кое е демократично.

Възможно е да е така, но едновременно с това изглежда, като че ли нещата не стоят по точно този начин. Могат да се дадат множество примери за не-демократичност в САЩ, като отнемането на правото на глас на хора, осъдени за някакво престъпление[4], или подбравата на избирателните райони с цел контролиране на резултата от изборните процеси (gerrymandering)[5].

И макар и да са налице такива примери, те не са фундаментални за САЩ. Но в периода от 2016 до 2023 година са могли да се наблюдават множество особени събития и процеси, както и прояви на не-демократичност, които предизвикват смущения. Те ще бъдат разгледани, сравнени с това, което се предлага като демокрация от основоположниците на идеята (било то древните гърци или нововремските мислители), и в зависимост от резултата, ще се разгледа и представата, че САЩ е някакъв авторитет по отношение на демократичността и демокрацията.

Демократично и Не

За целта, нека се посочи първо това, което би могло да се разглежда като демократично, и което ще се възприеме като основа за САЩската Демокрация. И Джон Лок [6], и Жан Жак Русо[7], и Дейвид Хюм[8](макар и този да критикува теорията, въпреки че волята на управляваните да е някакъв вид обществен договор) са предлагали теории за Обществен Договор, които теории са били налице поне няколко години, преди да бъде написана конституцията на САЩ[9]. Джон Лок дори бива наричан “баща на Американската конституция”, тъй като влиянието му в нейното изготвяне е било голямо[10].

Тази държава се управлява по общо споразумение - което се изявява в наличието на конституция - което наличие на общо споразумение, или на обществен договор, е признак за демократичност. Веднага, обаче, може да се посочи признак на не-демократичност - този обществен договор е в сила от поне 200 години, през които 200 години са се изредили поне 6 поколения[11], 3 от които дори не са имали възможността да общуват или да познават предходните 3.

Как може да се твърди, че този обществен договор е все-още актуален, и че живущите на територията на САЩ граждани са съгласни с него, макар и нито един от тях да не е имал възможността да вземе участие в неговото изготвяне? Не би ли било удачно да се свиква народно събрание, което да преразглежда конституцията на всеки 30 години, когато едно поколение започне да напуска света и друго е тъкмо започнало да навлиза в него, за да се установи, дали това, което е договорено в нея ще остане така, както е?

Това е удачно, и може да се каже, че така се прави - в историята на САЩ са направени поправки на конституцията 18 пъти[12]... Но е ли демократичен процесът на правене на тези поправки?

За да се направи една поправка, тя трябва да се одобри от 75% от всички щатски законодателни органи[13], които пък трябва да достигнат съгласие чрез мажоритарно гласуване. Това означава, че е напълно възможно във 75% от гласувалите “за” щати да има една част от населението, която част от населението е напълно възможно да констатира 49% от гражданите в съответния щат, която не е съгласна с поправката. Тогава, дори и 75% от щатите да са гласували ЗА поправката, в тях почти половината от гражданите могат да не са съгласни с правенето на тази поправка.

В такава ситуация, поправката, макар и ефективно необлагоденствана от съгласието на 75% от цялото общество, чиито обществен договор ще бъде променен от нея, може да бъде прокарана и с 51% съгласие на обществото. Това е ли демократично, или не е? А дори и да може да се нарече демократично, то щом са несъгласни с тази промяна, тези хора продължават ли да се третират като поданици на съответната държава, взели участие в изготвянето на обществения договор, или стават външни хора?

А би ли могло да се отмени тази поправка, след като е внесена в Конституцията? Прецедентът[14] твърди, че е възможно, но се изисква прокарване на нова поправка. С едва 49% процента, поправката на поправката не би могла да се одобри, и не би могла да се отмени проблемната.

Друго проявление на противоречива демократичност се демонстрира от Върховния Съд на САЩ. Според Конституцията, всеки съдия, участващ във върховния съд, е на тази позиция, стига да се държи прилично[15]. Това означава, че, стига да се държи прилично, този човек може да се подвизава на съответния пост до живот, или докато реши да абдикира.

Особено интересно става, когато се разгледа една съвременна случка, обвързана с Върховния Съд на САЩ. Един от съдиите, Клерънс Томъс, е получавал недокументирани облаги от човек с политически интерес в продължение на години, които облаги са на стойност, най-малко, над половин милион долара[16]. Това влиза в пряко противоречие с правилата[17], които трябва да се спазват от съдиите в САЩ, включително и тези във Върховния Съд.

Но този съдия, Клерънс Томъс, не е нито дисциплиниран, нито наказан, нито премахнат[18]. Закона, който е съставен благодарение на обществения договор, е нарушен, и равенството, което е, отново, в сила благодарение на обществения договор е опорочено, но не са се извършили действия за отстраняване и възстановяването нито на върховенството на закона, нито на равенството на САЩските граждани. САЩският сенат не е опитал да извърши “импийчмънт”[19], и съответният съдия все още изпълнява длъжностите си във Върховния Съд.

Друго демократично проявление може да се наблюдава в областта на президентските избори. В САЩ, гражданите не гласуват за кандидат президент, а гласуват за човек, който ще гласува за съответен кандидат президент[20]. Тези, за които се гласува, са представители на изборния колеж. Това е проблематично, тъй като вместо изборите да се наричат президентски, те всъщност са избори за състава на изборния колеж, и по този начин гражданите биват измамвани.

Има много случаи в които по-голям процент от населението е гласувало за един кандидат президент, но поради начина, по-който са устроени и разпределени местата в изборния колеж, другият кандидат бива избран за печеливш - както стана и на президентските избори през 2016 година[21], в които Хилъри Клинтън е имала с 2% повече гласове отколкото Доналд Тръмп, но, поради някаква причина, за Доналд Тръмп са гласували повече представители от избирателния колеж.

Как така може това да се нарече мажоритарно гласуване, или дори консенсусно гласуване? Условията за създаване на този избирателен колеж вече са превъзмогнати - бидейки ниска образованост и запознатост с това, което се предлага от кандидатите за президент, изискващи прокси-гласуване чрез упълномощаване на запознати с материята лица - и в съвремието избирателният колеж се явява метод за заобикаляне на демокрацията.

Освен това, той се явява и метод за мамене на гражданите, както беше загатнато по-горе. Може съвсем спокойно да се каже, че наличието на избирателния колеж е симулация, по Жан Бодриар[22], чрез която симулация гражданите на САЩ биват лъгани, че участват в демократични процеси.

Най-малкото, което може да се посочи, е че наричането на изборите, по време на които се гласува за представители в избирателния колеж, които ще гласуват за съответния кандидат президент, с думите “президентски избори”, е лъжа. Прикрива се истината, че изборите са за представители в избирателния колеж, а не за президент. Прикрива се и истината, че тежестта на вота на един човек не е равностойна на вота на друг човек, живущ в различен щат - което се дължи на начина, по който са определени количеството представители в изборния колеж[23], и на факта, че някои щати могат да излъчат двадесет представителя, докато други щати могат да излъчат само три. Щом гласът на гласоподавателите в Северна Дакота се равнява на 3 точки за техния избор, докато гласът на гласоподавателите в Пенсилвания се равнява на 20 точки за техния избор, то значи нито има равенство между тези хора, нито гласовете им са равни.

Но не се изчерпват проблемите с това. Друго особено явление може да се наблюдава през Януари 2021 година[24], когато група поддръжници на загубилия президентските избори Доналд Тръмп нахлува и вандализира Капитолия, целейки да преобърне резултатите от изборите, които са били спечелени от Джо Байдън[25].

За тези, които са извършили това нахлуване и вандализиране, съответното деяние е било знак на протест. За поддръжниците на Джо Байдън, или дори за всеки, който не е участвал в протеста, това не е бил знак на протест а опит за извършване на преврат. При поглеждане през призмата на Кантовия категоричен императив[26], или неговия проект към вечния мир[27], откритието на това кое е правилното действие в тази ситуация е проблематично.

Проблематично е, тъй като може да се разглежда като придържане към категоричния императив и в двете ситуации. Този, който е нахлул в Капитолия, прави това, което всеки трябва да прави; а това, което нахлуващият в Капитолия прави, е опит да спаси демокрацията, тъй като вярва, че изборният процес, довел до загубата на Доналд Тръмп, е бил компрометиран.

От друга страна този, който не нахлува в Капитолия, пак спазва категоричния императив - тъй като това, което прави, е че се примирява със закона - който закон гласи, че изборите се печелят от този с повече гласове и повече точки от изборния колеж.

Има и други възможни разглеждания. По-рано беше споменато явлението gerrymandering, което представлява умишлено зониране по такъв начин, че да облагоденства една или друга партия, като създава повече на брой зони, в които има гласоподаватели, които е вероятно да гласуват за, примерно, Републиканската партия, и по-малко зони, чиито гласоподаватели да се предполага, че биха гласували за Демократската партия. Този проблем не се явява само подронващ правото и стойността на гласа на хората, а и е зареден с расова дискриминация.

Това се дължи на факта, че начина, по който много градове в САЩ са вече зонирани (без това зониране да е обвързано с изборите) е тежко повлиян от сегрегацията, и има обособени квартали, в които живеят представители на съответна раса. Наричано “червенолинеене”[28], това явлене обособява квартали, типично описуеми като гета, в които живеят, примерно, чернокожи хора с ниски приходи. Хората в една такава зона, бидейки по-ниско платени и представители на работническата класа, както и потърпевши на расова дискриминация, е по-вероятно да гласуват за Демократската партия, тъй като тя, условно, предлага промени, които биха облагоденствали съответните работници.

Чрез този процес на gerrymandering, зонирането се извършва така, че вместо да има 3 равномерни зони, на територията на които попадат главно тъмнокожи, се обособява една огромна зона, на територията на която попадат тъмнокожи. Това се прави с цел контролирането на резултата от изборните процеси, чрез което действие директно се противостои на волята на народа.

Още един пример за “демократичност” може да бъде представен под формата на лобизъм/лобиране(lobbying)[29]. Да се плаща на хора, които са обучени в това да са убедителни, за да отиват, да убеждават и да влиаят на демократичните процеси не е много удачно. Да се плаща на хора, които да търсят всеки възможен начин да повлияят на народните представители, било то чрез редовни почерпки, изнудване, окупиране на социалното пространство, в което се помещава политикът, чието мнение се цели да се измени, като чрез тази окупация се създава възприятието, че идеите, които са желани от плащащите на лобиста, са общоприети и нормални. По този начин се манипулира съответния народен представител, и, като екстензия на това, се манипулира и самата демокрация.

Заключение

Оказва се, че в САЩ е налице проблем, когато става въпрос за истинското им третиране като демокрация. Дори и това, което беше дадено да се явява недостатъчно, за да аргументира твърдението, че държавата САЩ не е демокрация, не би било лесно отричането на факта, че с демокрацията на САЩ има проблеми, които пречат на искреното ѝ наричане с думата “демокрация”.

Важното е, че тези проблеми се забелязват, че се коментират и че се адресират, макар и да има такива елементи в правителството на САЩ, които биха предпочели да не се обръщаше внимание на сътресенията в истинската демократичност на САЩ.

Библиография:

[1] - Wikipedia Contributors; United States; https://en.wikipedia.org/wiki/United_States; Accessed May 22 2023
[2] - https://www.state.gov/defending-freedom/; Accessed May 22 2023
[3] - https://freedomhouse.org/; Accessed May 22 2023
[4] - https://www.nep.uscourts.gov/faq/general/31; Accessed May 22 2023
[5] - Wikipedia Contributors; Gerrymandering; https://en.wikipedia.org/wiki/Gerrymandering; Accessed June 07 2023
[6] - Locke, John; “Two Treatises of Government”; Cambridge University Press; 1988
[7] - Rousseau, Jean-Jacques; “The Social Contract and The First and Second Discourses”; Yale University Press; 2002
[8] - Hume, David; “Of Civil Liberty”; Hume Texts Online; 1742; https://davidhume.org/texts/empl1/cl; Accessed May 27 2023
[9] - “The Constitution of the United States of America, as Amended”; 2007; https://www.govinfo.gov/content/pkg/CDOC-110hdoc50/pdf/CDOC-110hdoc50.pdf; Accessed May 27 2023
[10] - McDaniels, Robb A.; “John Locke”; The First Amendment Encyclopedia; 2009; https://www.mtsu.edu/first-amendment/article/1257/john-locke; Accessed May 27 2023
[11] - Wikipedia Contributors; “Generation”; Wikipedia; https://en.wikipedia.org/wiki/Generation; Accessed May 27 2023
[12] - Wikipedia Contributors; “List of amendments to the United States Constitution”; Wikipedia; https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_amendments_to_the_United_States_Constitution; Accessed May 27 2023
[13] - Bloom, Sol; “The Story of the Constitution”; National Archives; https://www.archives.gov/founding-docs/constitution-q-and-a; Accessed May 27 2023
[14] - Longley, Robert; “How to Amend the Constitution”; ThoughtCo.; 2021; https://www.thoughtco.com/how-to-amend-the-constitution-3368310; Accessed May 27 2023
[15] - “FAQs - General Information”; Supreme Court of The United States; https://www.supremecourt.gov/about/faq_general.aspx; Accessed May 27 2023
[16] - Tsiaperas, Tasha; “Dallas billionaire Harlan Crow paid for justice’s trips”; Axios Dallas; 2023; https://www.axios.com/local/dallas/2023/04/06/clarence-thomas-harlan-crow-gop-donor; Accessed May 27 2023
[17] - “Guide to Judicial Policy”; Chair of the Committee on Codes of Conduct; 2019; https://www.uscourts.gov/sites/default/files/code_of_conduct_for_united_states_judges_effective_march_12_2019.pdf; Accessed May 27 2023
[18] - “Current Members”; Supreme Court of the United States; https://www.supremecourt.gov/about/biographies.aspx; Accessed May 27 2023
[19] - Stening, Tanner; “Could Clarence Thomas be impeached? Experts say no”; Northeastern Global News; 2023; https://news.northeastern.edu/2023/05/05/clarence-thomas-supreme-court-justice-impeached/; Accessed May 27 2023
[20] - “Choosing a President: How the Electoral College Works”; National Archives; 2012; https://www.archives.gov/publications/prologue/2012/fall/electoral-college.html; Accessed May 27 2023
[21] - Wikipedia Contributors; “2016 United States presidential election”; Wikipedia; https://en.wikipedia.org/wiki/2016_United_States_presidential_election; Accessed May 27 2023
[22] - Baudrillard, Jean; “Simulacra and Simulation”; University of Michigan Press; Glaser, Sheila Faria; 1995
[23] - “Distribution of Electoral Votes”; National Archives; 2020; https://www.archives.gov/electoral-college/allocation; Accessed May 27 2023
[24] - Wikipedia Contributors; “January 6 United States Capitol Attack”; Wikipedia; https://en.wikipedia.org/wiki/January_6_United_States_Capitol_attack; Accessed May 27 2023
[25] - Wikipedia Contributors; “2020 United States presidential election”; Wikipedia; https://en.wikipedia.org/wiki/2020_United_States_presidential_election; Accessed May 27 2023
[26] - Kant, Immanuel; “Groundwork of the Metaphysics of Morals”; Cambridge University Press; Gregor, Mary; 1998
[27] - Kant, Immanuel, Kleingeld, Pauline; “Toward Perpetual Peace and other writings on politics, peace and history”; Yale University Press; 2006
[28] - “redlining”; Cornell Law School; https://www.law.cornell.edu/wex/redlining; Accessed June 10 2023
[29] - Wikipedia Contributors; “Lobbying”; https://en.wikipedia.org/wiki/Lobbying; Accessed June 10 2023