Deleuze and Guattari's Geophilosophy, an excerpt in short | Bulgarian | an Essay
написано на 02/06/2025;
представлява кратичко представяне на текст с цел разглеждането му по време на семинарно занятие
Географското разположение на даден човек влияе на неговото мислене. То е не само физическото местонахождение на съответния човек, то е и историческите особености на тази местност, на обществото, живеещо на нейните територии, както и социалните особености на съответното общество, като например езика, който се говори в него. Мисленето на човек е зависимо от всички тези елементи.
Това географско разположение - както и другите тънкости - всъщност не са фиксирани. Те са гъвкави, подвижни системи, структури, които придават форма на мисълта в дадено време и на дадено място. Тази гъвкавост се проявява в реформулацията на самите тези системи и условия, влияещи на системите - на практика, тук става дума за материалните условия на хората, които определят тяхното мислене.
Структурирането, предоставено от съответните материални условия, е териториализация. Тази териториализация създава ‘топос’ на мисленето, разграничавайки го от другите - пример за това е Елада и философията, родила се в нея - но тази Елада не е просто едно конкретно място, което е всеобхватно. Не е просто Атина, защото Аристотел не е вършеел само в Атина. Не е и просто времето на Платон, защото преди него има много мислители, а и след него има други.
Тези топоси, тези територии, както бе споменато, са меки и гъвкави, и са склонни на детериториализация. При протичането на този процес, една териториализация се разкашква, губи и без това нефелната си ригидност и става годна за месене, което пък позволява нейната ретериториализация. Ретериториализацията е трансформацията на дадена такава територия, териториализация, в по-различна. Топосът Елада се детериториализира и после ретериториализира след Платон, защото изобщо модусите на мислене се изменят в следствие неговите приноси, материалните условия, така да се каже, са други.
Структурите, които се териториализират, детериториализират и ретериториализират се изменят с течение на времето, което пък на свой ред води то детериториализиране и после ретериториализиране на нови такива. Топосите са били сравнително лесни за разграничаване в началото - гърците и техните големи имена. Но, след това, всичко става по-трудно и по-трудно. Какъв е ‘топоса’ на Тома Аквински, и различен ли е той от този на Алберт Велики? Материалните им условия не са били особено различни, разполагали са с достъп до сравнително еднакви четива, и въпреки това кой какво е направил, кой какво е написал.
Дали може да се говори за такива ‘топоси’, които засягат само един човек? Конкретен топос на Тома, конкретен топос на Алберт? Не, но и едновременно да. Териториализацията е начин, по-който се опосредства достъпа на човек до полето на иманентността, следователно това, което е достъпно на човек, и това какъв е неговия ‘топос’ са някак свързани, но не са взаимно заменими. Следователно, този териториализиран ‘топос’ не е просто всичко, което определя мисленето на даден човек, а е просто схемата, през която минава взаимодействието на този мислещ човек със полето на иманентността. Друг проблем е разграфеността на полето на иманентността, и всичките плоскости, които са наложени хем една връз друга, хем не припокриващи се съвсем, хем всички върху полето на иманентност но едновременно различно разпложени.
От това следва, че каквато и ригидност да се придава на тези териториализирани ‘топоси’, тя е или неуместна или лошо дадена. Някакъв блян, навярно, за структура, която да е подредена и разбираема. Но не е такава - има черти, които помагат за това заблуждение, но реално няма нищо структурно и стабилно в ‘топосите’.
Колкото повече време минава, толкова по-трудно става разграничаването на самите топоси, обаче. Гръцки, добре, средновековен-християнски, добре, но после? Английски, Френски, Немски - това са още по-изчанчени, неадекватни дезигнатори. Може да се говори за Френски мислител, заради спецификите на френския език, заради историята, която се числи за френска, заради условията на живот, които са ‘френски’, но каква е същинската разлика между Франция и Англия? Езикът, географското положение, религиозната рамка… Но това са все някакви особености, които са преодолими.
Занимаващите се с мислене, философите, ако така можем да ги титолуваме, са заможни, образовани хора, които владеят множество езици, които могат да пътуват, които не са ограничени от религията, която изповядват. Френските философи никога ли не са чели английски? А немските - Кант се буди от догматичната си дрямка, защото чете един чуждестранен философ. Да, има влияние неговото местоположение, езика, на който говори, но те не са тотално определящи - самите ‘топоси’ са изключително гъвкави, до такава степен, че са по-скоро ориентировъчни.
Изобщо може да се заяви, че тук се разкрива един солиден постмодерен проект, в които няма център, няма някакъв абсолют - което се и очаква - но който проект достига до някакви заключения, до някакви положения, които не улесняват разбирането на света, а, напротив, го затрудняват, поради непрекъснатостта на това ретериториализиране и детериториализиране.
И без това трудните за адекватно разграничаване ‘топоси’ стават още по-трудни, и дори неприложими, когато се намеси капитализма. Той, с жестока ефективност, претопява всички досега налични ‘топоси’ и ги смесва в един свой макро топос, който пък се дели на няколко, през призмата на аксиомите на капитализма, това бидейки пазара, капитала, държавата. Всяко мислене се опосредства и се извършва през призмата на парите и печалбата.
Накрая, философията, която е подвластна на този макро ‘топос’, трябва да доведе тази детериториализация до някакъв абсолютен пик, чрез който да се избяга или преодолее капитала, за да се създаде още един макро ‘топос’, който да има някакво постоянство, някаква солидност, а не да бъде плаващото чудовище на капитала. Това, пък, е революцията.