The Individual and his Identity, how it Manifests and what Determines it in Heidegger and Marx | Bulgarian | an Essay

написано на 13/02/2025;
професорът изиска абстракт на чужд език

Abstract

 The following study examines the concept of identity (that of the individual) through a comparative analysis of interpretations of the works of Karl Marx and Martin Heidegger. The study adopts a chronological approach, first analyzing Karl Marx’s writings to extract insights on the individual and identity, doing so by examining the concept of alienation and establishing how social and economic relations define a person, as well as how they relate to human nature. Heidegger reinterprets identity through the lens of the Dasein, with identity emerging from an intricate network of relations between the self and the world (along all the things that are). That is accompanied by modes of existence - authentic and inauthentic - caused by a constant negotiation of identity between one’s engagement with the world and the they. Penultimately, a comparison is drawn with convergent and divergent points, such as the foregrounding of socio-economic structures and material conditions in Marx and existential, ontological conditions for Heidegger. Lastly, a conclusion is reached regarding the nature of identity and how it is a constantly evolving product of the interplay between external conditions and internal agency.

Въведение

 За целта на това ограничено изследване ще се подходи хронологично, а това означава, че първо ще се разгледат писанията на Карл Маркс, от тях ще се извлече каквото може да се извлече по въпроса за индивида и неговата идентичност, след което ще се разгледат текстовете (или по-скоро текста) на Мартин Хайдегер, като и от него ще се извлече каквото може относно индивида и неговата идентичност. Щом и двамата са разгледани по отделно, ще бъде направена съпоставка между двете интерпретации.

 Маркс

 Маркс не е експлицитно ангажиран с индивида или конкретно неговата идентичност, макар и в своето разглеждане на отчуждението да вмества някакво описание, дори може би определение на идентичността, в рамките на групите, към които принадлежи съответен индивид и общата идентичност на индивидите в тези групи. Освен това са налице и механизми, които оказват влияние върху идентичността на индивидите, които Маркс посочва в своите писания.

 Като начало, и може би особено важно е, да се каже, че за Маркс индивидът не е автономно същество, не е абстрактно създание, което да не е афектирано от условията, в които се намира, и което да е способно на пълно отделяне от тези съответни условия. Тази концепция (за този автономен индивид) може да се окачестви като някаква съвременна, особено политическа схема, която приписва всяко нещастие и несгода на действията на самия индивид, като условията му са напълно несъстоятелни по отношение на сполуките и несполуките му.

 Напротив, според Маркс индивидът е гъвкаво нещо, на което се влияе от множество фактори, и неговите исторически, социални и материални условия са сред най-активните дейци в оформянето на неговата идентичност (и дори личност). Идентичността на индивида тук може да изглежда, сякаш е напълно чужда за него (която възможност ще бъде разгледана малко по-нататък в текста), но тя всъщност произлиза от самия индивид, дори и да е дълбоко потънала в структурите на икономиката и обществото. Все пак Маркс е диалектик, та противоречието между индивидуална идентичност, която се оформя от условията на индивида, но е индивидуална и от него идваща е очаквано. Що се отнася до смислеността му, предстои нейното разкриване.

 Преди да се продължи нататък, обаче, ще се направи уточнение - терминът ‘индивид’ ще се използва със синонимно значение на термина ‘човек’, а именно като индикатор за конкретен човек в даден контекст, разполагащ със своя идентичност.

 Нека сега погледнем към човешката природа - тя е тоталността от социалните му отношения[1] - от което следва, че човек е мрежа от отношения, в чийто център е разположен самият този човек. Но щом става дума за тоталност от отношения, то тези отношения, макар и възможно да имат много сходства с тези на други човеци, са уникални за съответния човек, и съответните отношения са, също така, съставната единица за идентичността на индивида.

 Както бе споменато по-горе - няма някаква ригидна структура, която да е идентичността, а има някаква динамична, кашо-подобна смес с течен характер. Тук става малко противоречиво - хем има индивид, хем, обаче, той не може да бъде отделен от обществото, защото ще спре да бъде такъв, какъвто е, ще изгуби себе си, и в някакъв смисъл се оказва не неделим, не индивид. И въпреки това, терминът може да се употребява, тъй като съвкупността от отношения, които са били налице, дори и да престанат да са налице, биха изменили индивида, но биха останали част от неговата идентичност.

 Това леко отклонение ще бъде последвано от конкретизация. Ролите, които се изпълняват от човека в дадена общност, са обусловители на неговата идентичност - примери биха могли да бъдат положението му в семейството или в малко по-широка (от рамките на дома му) обител. Тези роли са ключови, но не са най-централни за критиките на Маркс - за него ролята на човек в производството, и в рамките на социалната му класа, са далеч по-важни. От тях произлизат смисъла (в живота на) и себеусещането на даден човек.

 По отношение на тези две по-ключови роли може да се направи наблюдението, че са някакв абстрахирани от другите две, примерни роли, които бяха дадени. За да се определи човек като работник, той може да няма семейство, може и да има. За да бъде работник, няма значение къде живее, и каква функция изпълнява в обществото, освен до толкова, доколкото определя в коя фабрика би могъл да работи, по какъв начин би могъл да участва в производството.

 Налице е йерархия, която придава важност на някои елементи от идентичността на човека (класата му и отношението му спрямо производството) и подтиска други (ролята в семейството, в общността му). Да, семейството на човек оказва влияние, но и без семейство той пак трябва да бъде работник, дори и без семейство, инак няма да има достъп до средства за възпроизводство (като тук се има предвид изхранването на него самия и възстановяването на работната му сила).

 Освен тези абстракции, които определят насилствено идентичността на човек (отнемайки възможността да се придава важност на неговото отношение към семейството му), са налице и други ограничения. Един работник (но и буржоа) е ограничен до такава степен, та да не може да достигне истинския си потенциал - той не може да разкрие своята идентичност напълно. Хората са творчески (по-скоро {techne}, отколкото {art}) настроени, социални създания, но условията им, в капитализъм, отнемат възможността им да разгърнат своята творческа природа и/или да създават качествени социални връзки. Защо и как е ограничен?

 Условията, които се описват от Маркс и отразяват тогавашната действителност, създават разриви между социалните класи, между отделните групи в тези класи, и между индивидите в съответните групи. Конкуренция, не сътрудничество, наложена насилствено.

 Разривите са множество и различни. Между класите е лесно да се посочи кой е - имащите, които експлоатират нямащите, и нямащите, които биват експлоатирани от имащите. Нямащите са превърнати от отношението между тях и имащите в инструмент, в уред, който се използва. Работникът е заменим, с качеството на добитък, и му е отнето човешкото достойнство, тъй като той се третира като не-човек. Той е статистическа единица.

В рамките на работническата класа, пък, има други разриви. Едни, които работят по машините във фабриката и други, които надзирават, които изпълняват функцията на бригадир - следят дали работниците работят, дали работят правилно, дали работят достатъчно, и ако има отклонения се налагат наказания, някои жестоки. Едни работници отиват да протестират и други са недоволни от това, че са възпрепятствани, без да са по какъвто и да било начин съпричастни.

 На най-ниското ниво - индивидуалното - работниците са в състояние на конкуренция. Ако един работник не е в състояние да извършва толкова работа, колкото се очаква от него, например поради болест или осакатяване, той е заплашен от друг работник, който, понеже не е осакатен от работата във фабриката, или не се е поболял още, може да върши повече работа. Надницата и възможността на един работник да си подсигурява възпроизводство е винаги застрашена от други работници, и това подклажда неприязън и съперничество между всички… Може би война на всеки срещу всеки?

 Във всеки случай е налице класова борба[2], а хората в условие на съответната борба са ограничени до толкова, та да не могат да разгърнат идентичностите си, да не могат да бъдат човеци. Човек не е човек, а човек е или работник, или буржоа, а това определя всяко друго аспектче от неговия живот. Буржоата, нека се експлицира, също е подложен на множество от ограниченията (идентичностни), на които е подложен и работника.

 Чрез тази принадлежност - или към буржоазията, или към работническата класа - е истинското, реалното разпложение на човек. Неговата икономическа позиция - а тя определя интерсите му, жизнения му опит, обркъжението му, изобщо възможностите му - е неговата идентичност. Тя е и предпоставка за споделеност, чрез която се обособява групова идентичност, но и тя е потенциално покварена.

 Споделено е между работниците, че са работници. Те са, всички, експлоатирани хора, и това е тяхната класова идентичност - те са работници. Възможна е и по-голяма реализация на тази идентичност, обаче, понеже тя би могла да е или ‘класа в себе си’[1], или ‘класа за себе си’, като първата е просто икономическа категория, просто икономическото положение на тези в нея, докато другата е група с общо самосъзнание, с възможността за организирано (революционно) действие.

 От това следва, че идентичността има интроспективен елемент. Тук става малко по-ясно как идентичността на индивида е от него самия, дори и да е основана на неговите отношения.

 Друг особено важен елемент от идентичността на човек, или поне елемент който влияе и възпрепятства пълното разгръщане на неговата идентичност, е отчуждението[3]. Ще бъдат разгледани отчуждението от продукта на труда, от самия труд, от дргуите работници (от другите хора) и от самия себе си. Последните два вида бяха описани по-рано в този текст, но първите два трябва да се разгледат малко по-детайлно.

 Работникът е отчужден от продукта на своя труд, защото въпреки, че той отива, работи и прави нещо, произвежда някакъв продукт, той не е собственик на този продукт. Часове наред, дни, седмици и месеци, работникът работи, произвежда някакъв продукт (например чехли), но не притежава нито един чифт от чехлите, които е направил. Той не може да заяви, че прави чехли - поне не напълно - защото нито има какво да покаже на хората, за да утвърди своето заявление, нито има как да продаде някому чехли, нито може да направи за себе си чехли.

 Той произвежда чехли във фабриката, продавайки труда си, и въпреки, че е чехло-правяч, то той не е напълно разгърнат чехло-правяч, защото не може да прави нещата, които един същински чехло-правяч би правил. Усещането на този човек за действеност и принадлежност, изобщо за възможност за действие. Той няма правото да прави това, което уж би трябвало да определя неговата идентичност, или този конкретен, чехло-правячески аспект от неговата идентичност, освен при даден условия, които ограничават неговата възможност да действа волево и интенционално като точно такъв, като чехло-правяч.

 Човекът е отчужден от продукта на труда си, защото той не е негов. Отделен е въпроса за принадената стойност, за труда, който се извършва от човека, и не е овъзмезден по никакъв начин. Това отчуждение от продукта на труда прераства в отчуждение от самия труд.

 Прави ли човекът чехли? Вероятно. Но в една фабрика, на поточната линия, край която стоят някакви работници и извършват едно определено действие по стотици пъти на ден, и това е техният труд, дали има чехло-правячи? Да, във фабриката могат да се правят чехли, да, във фабриката работят някакви хора, които условно правят чехли, но освен проблемите, обвързани с отчуждението от продукта на труда, се появяват нови.

 Дали един такъв работник може да направи един чифт чехли? Дори и да може, прави ли го? Не, той слепя компонента, който оформя горната половина от чехъла, създавайки онзи обръч, в който човек напъхва крака си. Има ли си име този мосто-подобен елемент? И дори и да имаше, би ли било то известно за хората, които не работят на същата позиция като този работник?

 Работникът не извършва смислен, целенасочен труд. Той може дори да не върши каквото и да било освен да натиска някакъв конкретен клавиш  или бутон. Този работник не прави нещо полезно, или нещо, което някой друг да не може да прави. Всеки може да прави това, та как е то предпоставка за разгръщане на каквато и да било идентичност, на творческа природа?

 Това, пък, е онова отчуждение на човека от самия него. Той е редуциран до работник, определен от икономическта му полезност, той е сведен до статистическа единица, и цялата му човечност, цялото необозримо богатство на неговите отношения е ограничено тотално, оставяйки една невъзможност за самоопределение. Идентичността е зададена от другаде, от вън - най-ясното е наблюдаемо в собствеността. Ако човек притежава средствата за производство, ако има капитал, то той е буржоа, а ако не - значи е работник.

 Последният елемент от пъзела, оформящ идентичността на човека в Марксовите писания, ще се окаже идеологията. Идеите на класата на власт (на буржоазията) - това е идеологията - нещо, което е направено от човека, се представя за естествено и природно. Превърната форма.

 Идеите на властващата класа прикриват реалността - отчуждението не съществува и е несъстоятелно, експлоатация също няма, а конкуренцията е напълно здравословна, тъй като идва от законът на джунглата, по еволюционен път, или чрез други подобни извъртания. Онзи измислен образ за автономния, самоизграден индивид, споменат по-рано в този текст, се налага, и чрез него допълнително се раздира възможността за разгръщане на идентичността на хората.

 Маркс не казва каква е човекшата идентичност в прав текст, нито как тя се оформя. Тя е откриваема, обаче, в неговите писания, и се оказва, че е потисната, ограничена и потъпкана. Нея я има, но тя е бегъл отблясък на това, което би могла да бъде - естествено, Маркс предлага решение, макар и да не го описва. Във всеки случай, според него идентичността на човек, както бе споменато, е гъвкава, подобна на течност, и оформяна от онова, което я обкръжава и се отнася към нея, както и от нея самата, в процес на отнасяне към онова от вън.

 Хайдегер

 След като беше разгледана идентичността на индивида в Марксовите писания, ще се прескочи към Хайдегеровата версия. Подобно на това, което Маркс прави, Хайдегер не се занимава с индивида, или с неговата идентичност, конкретно, макар и разглежданото от него да играе ключова роля в оформянето и, изобщо, съществуването на съответните индивид и идентичност.

 Най-важното в работата на Хайдегер може да се каже, че е Dasein[4], а дори и да не е така, за този текст ще се третира като най-ключово. Dasein ще бъде описано като човешкото битие, макар и битието да е трудно за експлициране, макар и човешкото битие да не е особено по-лесно за експлициране. Битието, пък, е отнасянето (към биващите), от което следва, че Dasein се оказва човешкото отнасяне към биващите.

 Важно е да се посочи, че битието не е биващо - тъй като отношението към нещо не е самото нещо - но за целите на този текст това не е особено значително. Ключовото тук е, че Dasein е отнасянето към биващите, отнасянето към света, но това не е по негово желание.

 Човек е захвърлен в света, и има някаква принуда - той трябва да се отнася към биващите, да ги определя, в зависимост от неговото отношение към тях, било то налично или подръчно. Тези специфики на отношението са важни, защото правенето е друг ключов момент.

 То е даже толкова ключов момент, че би могло да се сравнява с Dasein, и то до такава степен, че да са някак взаимно заменими. Отнасянето към биващите е някакво правене, а това правене и отнасяне към биващите действа като демонстрация, като показател за биването-в-света на човека, който се отнася. Тук се появява отново захвърлеността, но по различен начин. Правейки каквото и да било, бивайки, човек утвърждава своята захвърленост в света, утвърждава своето битие-в-света.

 Човек е в света, и той винаги е в него. Светът предоставя контекста, в (и чрез) който Dasein разбира себе си, а това подсказва, че има някаква възможност за заменяне на човек и Dasein, или някакво приравняване. Човек е своето отношение към биващите, в някакъв смисъл… Но са налице специфики, особености, които биха могли да се явят пречки за това отношение.

 Щом става дума за отношение, то важен е начина на отношение. Има ли откритост, има ли прикритост? Да, човек е захвърлен в света, нему е даден някакъв контекст, който е някак ригиден - точно тук, избирайки как да се отнася към света, човек се сблъсква със ‘се-то’.

 Това нещо - ‘се-то’ - са другите хора (тълпата), но не в смисъла на всеки по отделно, живеещ някак си и отнасящ се някак си към биващите, а в някаква амалгама от правения. Най-ясно става от самата думичка - ‘се’, в смисъл на ‘така се прави’, намеквайки на някакъв придаден, наследен и външно наложен метод за отнасяне към биващите.

 Се-то може да се разглежда като част от света, която позволява на Dasein да съществува, без, обаче, да се ангажира със света. На въпроса: “Защо се прави така?” отговорът винаги остава: “Защото така се прави.” Това е неавтентично, защото Dasein всъщност не се отнася към света - не по негов, свой си начин, а по някакъв предварително зададен, оформен от самия свят. Захвърлеността е приета така, че човекът остава захвърлен в света и до това се изчерпва неговото съществуване.

 Няма някакъв порив към творчество, няма някакво обръщане към бъдещето - както бе споменато, задълбава се, вкопава се в мрежата от исторически, материални и социални условия и се извършва едно тотално приобщаване към света.Тук е идентичността, или по-скоро една от двете възможни - не-автентичната идентичност, онази, която е наложена върху човека, онази, която не е негова, защото той е определил как да се отнася към биващите, а защото биващите са определили той как ще се отнася към тях.

 Другата идентичност е автентичната. Тя изисква едно осъзнаване, едно обръщане към бъдещето. Битие-към-смъртта - отношението на Dasein към неговото собствено, крайно съществуване, приемането му и на отговорността за него. В ‘се-то’ всичко е много удобно, защото няма нужда от решения - прави се - но излизайки от ‘се-то’ се стъпва в нещо ново, човек се обръща към бъдещето и се оказва свободен да последва уникалните възможности, които са му дадени от захвърлеността му.

 Макар и при Хайдегер да не е налице експлицитно посочване на това - какво е индивида, какво е това идентичността на индивида - в неговото писание може да се открие описание на идентичността и на индивида, което дава две възможности, едната от които се явява по-качествена от другата.

Съпоставка

 Макар и да не е особено необходима тази част от текста, тъй като в процес на четене до този момент би следвало да е станало ясно какви са допирните точки между едната интерпретация и другата, сега ще сес направи съответната среща между тях.

 Маркс посочва механизъм за създаване на идентичност, в който взимат участие множество фактори, но историческите, икономическите и социалните условия на човек са ключови. Те са основата, връз която се построява идентичността, която се гради чрез отношенията между хората.

 Хайдегер показва сходна схема. Условията на света, в които човек бива захвърлен, са основата върху която се изграждат неговите отношения към тях - (неговия) Dasein-ът, който е, грубо казано, идентичността.

 Маркс откроява два вида идентичност - едната ограничена, потисната, наложена от условията, а другата - разгърната и свободна, условно съвместен проект между условията и човека. Подобно прави и Хайдегер, като едната идентичност е определена от ‘Се-то’, неавтентична, насилствено наложена от нещо външно, а другата е автентична, откъснала се от ‘Се-то’ и, пак, продукт на съвместна ‘работа’.

 И при Маркс, и при Хайдегер хубавият вид идентичност е такъв, който е обвързан с творчество, или поне свободата за творчество. И при двамата са ключови отношенията.

 Оказва се, че в интерпретациите е налице едно голямо сходство. Естествено, има разминавания - съревнованието, борбата и интенционалното потискане на човеците от капиталзма при Маркс не може да се открие при Хайдегер - дори напротив, отношението между Dasein-ът и ‘Се-то’ винаги е много ‘колегиално’ в началото, защото човек когато започне своя живот се нуждае от сигурността която се предоставя от ‘Се-то’, но се стига до един момент в който ‘Се-то’ има негативни конотации, тъй като то е ограничаващо, но по начин напомнящ родителски запрещения от съображения за добруването на детето.

 Друго разминаване е тоталното скъсване между двата вида идентичност - при Маркс е налице точно такова положение, тъй като за да се премине към добрата, цялата, разгърнатата идентичност трябва другата да бъде унищожена, понеже тя е продукт на капитализма, а желаната идентичност е възможна само в условия на комунизъм. При Хайдегер, ‘Се-то’и идентичността оформена от него (неавтентичната) никога не изчезва, защото то е необходимо за човека, и дори когато човек започне да живее автентично, той запазва възможността и правото да се обърне към ‘Се-то’, да се отнесе към него, да се облегне връз него за опора (макар и това да не е толкова ефективно, колкото е за неавтентично живеещ човек).

 Въпреки това, сходствата са налице, а повод за разглеждането на проблемите, които засягат възможността за пълна разгърнатост или автентичност на Dasein-а, са доста подобни: Индустриалната революция (технологията) и последвалото господство на капитализма, при Маркс, и модерната технология при Хайдегер[5], биха могли да се разглеждат като основи… Но това излиза отвъд обхвата на това малко изследване.

Библиография:

[1] - Marx, Karl; The German Ideology; Marx-Engels Collected Works, Volume 5; https://www.marxists.org/archive/marx/works/1845/german-ideology/index.htm 
[2] - Marx, Karl, Engels, Friedrich; Manifesto of the Communist Party; Marx/Engels Selected Works, Vol. One, Progress Publishers; Moore, Samuel; 1969; https://www.marxists.org/archive/marx/works/1848/communist-manifesto/ 
[3] - Marx, Karl; Marx. Economic and Philosophic Manuscripts of 1844; Progress Publishers; Milligan, Martin; 1959; https://www.marxists.org/archive/marx/works/1844/manuscripts/preface.htm 
[4] - Heidegger, Martin; “Being and Time”; Blackwell Publishers; Macquarrie, John; 1962
[5] - Heidegger, Martin; “The Question Concerning Technology”; “The Question Concerning Technology and Other Essays”; Garl; 1977