Dharma, Dharmas, or...? | Bulgarian | an Essay

писано през 2023;
професорът каза, че това е най-добрият текст, който е чел, откакто води курса(но може и да помня грешно), и на изпита, на който се явих, дори не ми зададе въпрос, а просто ми писа шестицата и ме изпъди

Въведение

Въпросът, който се явява пред нас почти винаги е или: “Какво?” или “Защо?” По отношение на Дхарма, както тя се разглежда в Будизма, и най-вече Хинаяана Будизма, и двата въпроса са налице, но изглежда, като че ли са тясно свързани.

Най-големият проблем, свързан с Дхарма, се явява отговорът на въпроса: “Какво е Дхарма?” Това е така, защото за тази дума, за този термин, не съществува един еднозначен превод, който да може да се приложи. Освен това, не съществува и някакво еднозначно обяснение на това какво е тя.

Тази липса на обяснение, пък, се обвързва и с въпроса: “Защо?” Защо да не може да се преведе думата Дхарма на един европейски език, примерно българския? Защо да не може да се обясни с една дума? Защо е толкова сложна?

Оказва се, че за да се обясни какво е Дхарма се появява и някаква нужда за обяснението защо има Дхарма, за какво служи тя, и на какви ли не други неясноти. Накратко, за да се отговори на единия въпрос трябва да се отговори и на другия. Нека се опитаме да направим точно това.

Дхарма

Ще започнем с превод, с опит да се докоснем до смисъла на това нещо “Дхарма” чрез начините, по които думата, която се използва за него, е била превеждана[1].

Дхарма може да се превежда като: “космически ред и порядък”[2], като: “феномен”[3], като: “святост”, “природата на нещата”, “норма”, “условие”, “закон”, “справедливост”, “качество”, “обект на ума”[4] и тъй нататък.

Първоначално, между тези изброени думи би било трудно да се намери някаква връзка, но точно тази връзка е важното в случая. Дхарма е космически ред и порядък, което означава, че тя е природата на нещата, че тя е нормата - както нещата са - тя е закон - както нещата трябва да са - и е и справедливост - пак както нещата трябва да са. Тя е и условие, защото, тъй като тя е начина, по който трябва да бъдат нещата, тя се явява условие за битието, макар и за онова, профанното, от което в Будизма се търси избавление.

Как, обаче, може да е феномен, как може да е качество или обект на ума? Ами, имайки предвид, че дхармата е условие за съществуването, тя се явява това, което предизвиква феномените, тя е феномен, позволяващ на нещата да са такива, каквито са. Обаче, понеже са феномени, те само се явяват, а не са, всъщност, бидещи. Точно тук се намесва и обектът на ума - феноменът ни се явява на нас, хората, и ние го приемаме чрез ума си.

А що се отнася до качеството, по какво се различава един феномен от друг? От качествата си, от своите особености - следователно, дхармата, бидейки условието за феномените, и самите феномени, е и качестата на тези феномени.

Това, обаче, води до някакво тежко натрупване, което създава проблеми. Как може това нещо, тази Дхарма, да бъде хем редът на нещата, хем да е условие за нещата, хем да е феномен, хем да е качеството на този феномен, хем да е обект на съзнанието? Не се ли явява едно противоречие между това - че е условие за нещата - и че начина, по който нещата са - но е и феномен, обект на ума, които загатват някаква отдалеченост от нещата, някаква тяхна недостъпност?

В действителност може да се разглежда като противоречие, но всъщност няма такова противоречие. Дхармата Е условието за това, как нещата са - но за нас, за хората. Нещата, както са, съществуват, но ние нямаме достъп до тях, тъй като съществуваме в това наше профанно битие, в Самсара. Това, до което ние имаме достъп, са явленията - феномените - които пък, бидейки всичко, до което хората имат достъп, се явяват условие за реда на нещата, а и редът на нещата. Те са обвързани по един много специален и важен начин, който води до нашето възприятие на света.

Но навярно трябва да се разгледа това нещо Дхарма още по-подробно.

Дхарми

Значи, Дхармата е всички тези неща, които бяха изброени, и които сякаш си противоречат. Нека задълбаем малко повече.

Дхармата, бидейки едно такова неопределено нещо, може да се разглежда, както споменахме, като редът на нещата. НО, щом нещата не са достъпни за нас хората, понеже на нас се явяват явления, феномени, и ние боравим с обекти на ума, то тогава трябва да има нещо друго, което да се подрежда така, че да има феномени, които да се превърнат в обекти на ума, с които да боравим.

Дхармата, тогава, се разглежда като един сбор от психо-физични елементи. Психо, защото са обекти на ума, физични, защото ни се явяват, и елементи, защото не са същински неща (предмети), и трудно бихме могли да ги наречем другояче. Техният брой е особен - би могъл да е 371, 270, a и по-малък.

Щом разредим Дхарма на толкова единици, които ще наричаме дхарми, тогава можем да разгледаме, и разберем, предложените значения на думата “Дхарма” още по-добре.

Тези дхарми са подредени по някакъв начин. Тази тяхна подредба ни се явява, тя е феномен. Всичко, което ни се явява, е подредба на дхармите, някакъв феномен - но и всичко, което си помислим - било то идея или спомен - също е някаква подредба на дхармите. Поради тази причина можем да стигнем до изяснение на горе-разкрилите се въпроси.

Дхарма е редът на нещата, природата на нещата(както нещата са и трябва да са), закон и норма, защото всички тези думи и словосъчетания реферират към някаква подредба, някакъв ред, които са това, което се прави от дхармите - те се нареждат по някакъв начин. Дхармата е редът на нещата, защото дхармите, като се наредят някак си, “констатират” нещата, или поне ни се явяват на нас като нещата.

Начина, по който те ни се явяват е толкова трудно разбираем, че ние не можем да разберем, че това са само явления, освен ако не видим по-добре, но това виждане става чрез адекватно потапяне в йогическа медитация, та за него по-късно. Важното е, че дхармите са редът на нещата, и “самите” неща, но са и феномени, тъй като не са баш нещата. Освен това, те са и обекти в ума на хората, защото идеите и спомените са подредби на дхармите.

Накрая, дхармите са и качества, защото самата им подредба се явява качествена разлика от всяка друга тяхна подредба, влияеща на хората по различен начин (под формата на феномен).

Но това ли е всичко? Не точно, и за това можем да си зададем още повече въпроси. За момента, обаче, ще се насочим към гореспоменатият момент на различаване, разбиране на дхармите.

Както се каза, тези дхарми са явления, които ни се явяват толкова добре, че ни се струват не явления, ами същински неща. Това се дължи на тяхната скорост, а и на начина, по който те “съществуват”, макар и да не съществуват действително.

Или…?

Значи няма дхарми, щом тяхното “еене” не е точно съществуване. Да, но как, тогава, ни се явяват? Тук е важен моментът, засегнат малко по-рано в текста - дхармите са психо-физични елементи. Това трябва да ни навежда на мисълта, че те съществуват по начин сходен с този, по който съществуват мисловните процеси, идеите или спомените ни.

Тях условно ги има, но не са същински налични, бихме могли да кажем. Поради тази причина, всичко, което ни се явява, е някаква заблуда. То е дейност на профанния ум, ако може така да се опише, тъй като ние, бидейки неспособни да видим дхармите, да различим тяхното илюзорно влияние върху нас, оставаме в този профанен свят, в Самсара.

От това си позволявам да твърдя, че профанния ум, все още обвързан със профанния свят, а даже и подвластен на него, се заблуждава почти волно от дхармите, и не успява да види и мисли това, което всъщност е, и което бива да бъде видяно и мислено. Най-малкото, което може да се каже за тях е, че непознаването на Дхарма, на дхармите, е пречка в постигането на Нирвана, тъй като незнанието(moha)[5] остава налице.

Изобщо, би било удачно, имайки това предвид, да се каже, че няма такова нещо като Дхарма. И, в действителност, може би е коректно - тъй като Дхарма съществува, доколкото изобщо може да ѝ се припише съществуване, само в заблудените умове на хората, неуспели да напуснат Самсара.

Но как, тогава, може да се разобличи тази заблуда? Как могат да се видят дхармите, и как може да разпознае човек, че всичко е проекция, всичко е феноменално и илюзорно? Чрез йогическа медитация.

Понеже не съществуват дхармите, а само ни се явяват, и не можем да разберем, че те ни се явяват, защото го правят невероятно бързо, тогава чрез забавяне на самите нас, чрез едно откъсване, бихме могли да успеем да видим това, което ще ни разкрие измамата, на която сами се подлагаме.

Ще стигнем до становище, в един такъв момент, че дхармите са напълно неподвижни. Те, подобно на мълнии, се появяват, след което ни се явяват, и после изчезват. Може да се каже, че те просъществуват, доколкото е нужно съществуването им, само за да могат да ни се явят, и после спират да съществуват.

След като спрат да съществуват, те отново ни се явяват, с различна подредба, и пак спират да съществуват. Скоростта на това редуване е толкова голяма, че не можем да го забележим. Трябва да се поясни, че не се редуват самите дхарми, а периодите на имане на дхарми и на нямане на дхарми. Освен това, те не се движат, както бе споменато, защото тях ги има за един момент, безкрайно кратък, в който не могат да мръднат въобще, тъй като нямат времето да направят това.

Самото време е редуването на моментите, в които се явяват дхарми, и моментите, в които не се явяват дхарми, и то дори може да се види, подобно на начина, по който уж се вижда времето, докато се движи какъвто и да е предмет.

Заключение

И така, беше разгледано това, което се нарича Дхарма, и беше представен опит за неговото обяснение. По пътя на това разглеждане и обяснение е възможно понятието за Дхарма да се е разширило, а и даже да се е и отрекла каквато и да била смисленост в него, тъй като то не реферира към каквото и да било в реалния свят.

Важното, обаче, остава начинанието, и разбирането, което то е могло да предостави, било то чрез размишлението, чрез изложението или дори някакво опровержение, предложено от читателя, както и резидуалността на въпроса: “Какво е Дхарма?”, защото един недостигнал Нирвана човек не би могъл да е в състоятелност да си отговори.

Библиография:

[1] - Flood, Gavin; “The Blackwell Companion to Hinduism”; Wiley-Blackwell; 2005
[2] - “Dhamma”; The New Concise Pali English Dictionary; https://suttacentral.net/define/dhamma; Accessed June 11 2023
[3] - Nagarjuna, Kalupahana, David J.; “Mulamadhyamakakarika of Nagarjuna: The Philosophy of the Middle Way”; Motilal Banarsidass; 2006
[4] - Професор Иван Камбуров; Лекционен курс “Философия на Класически Будизъм”; Софийски Университет Св. Климент Охридски; 09.06.2023
[5] - Buswell, Robert E. Jr., Lopez, Donald S. Jr.; “The Princeton Dictionary of Buddhism”; Princeton University Press; 2013