The Dungeon | Bulgarian | an Essay
доклад, изготвен за конференция на тема "Между живота и смъртта - средновековният поглед", проведена през 2023
Що е то, тъмницата? Навярно някакво тъмно място, но това не би отговорило на въпроса, поне не задоволително. Следователно, бива да се потърси някакво друго значение, и веднага се появява асоциацията със затвора.
Но е ли тъмницата затвор? Възможно е за един говорещ на български човек да се каже, че да, тъмницата Е затвор[1]. Тя е и тъмнина, за същия този говорещ български човек, но главно се обвързва със затвора. Хубаво, изглежда, като че ли се наредиха нещата, тъмницата е затвор, и така можем лесно да започнем да я разглеждаме като разположена между Живота и Смъртта, но ако се задълбаем малко повече, ще се окаже, че не е точно така.
Прекарвайки българската дума тъмница през един преводач, ще ни се каже, че тя означава “dungeon” на английски език, което, обаче, няма значението на затвор, поне не точно, а по-скоро реферира към клетка в подземието на някои замък[2] или на някоя крепост.
Освен това, когато бъде казана думата тъмница, и се обвърже със затвора, следвайки от дефиницията на думата “затвор”, се предполага някаква особена продължителност на престоя на затворения в затвора, или на тикнатия в тъмницата, което, обаче, не е точно това, което се е правело, поне не преди 12 век[3]. А защо е важно дали се е правело преди 12 век? Защото тъмниците се обвързват със замъци и крепости, а тези, на свой ред, се обвързват със средновековието. Та тъмниците се обвързват със средновековието, но не са негово отроче.
Употребата на тъмницата, до 12 век, не е била да се затваря някой, за да гние той в нея и да се покае - все още не е преобладавала, или изобщо фигурирала, идеята за корекционните съоръжения, която в съвремието е толкова популярна - а напротив, там са се оставяли хора, докато се реши какво да се направи с тях. В случая на повечето затворници, те са се озовавали в тъмниците, за да изчакат съдебен процес, изпълнение на присъда или вземането на някакво политическо решение.
В случая на затворници благородници, те или са се държали в някои стаи в замъците на пленителите си - предоставял им се е някакъв комфорт, тъй като са, все пак, благородници - или са ги намествали в специални помещения. Изобщо не са ги тикали в тъмници, и пример за това е Балдуиновата история[4][5], която е тясно свързана с Балдуиновата кула, а не с някаква тъмница или някакво мазе. Съответният Балдуин е прекарал известно време в кулата, докато реши какво да го прави цар Калоян, след което е бил убит.
Тогава е ли тъмницата това, което ще се разглежда? Нека кажем да, и въпреки, че началото на този текст предполага разглеждането на тъмницата, и на тикнатия в нея затворник, като някакво място между живота и смъртта, или на затворения като в състояние между живота и смъртта, възможно е това да не е онуй, де що ще се види.
Конвенционалното
Нека се насочим точно към този образ - на затворника, тикнат в някакво тъмно подземие, където да гние до края на дните си. Едно малко прозорче едва допуска светлината. Затворникът е принуден да седи, няма какво да прави, няма възможността да общува с когото и да било, а храната, която му се дава, е толкова долнопробна, че почти не е храна.
В такава една ситуация, много картинна, може съвсем лесно да се разгледа положението на този човек като между живота и смъртта. Той не е жив, от гледна точка на това, че му е отнета възможността да прави каквото и да било - може да лежи на койката, ако има такова удобство, или да гледа и да мисли за нещо. Може да се каже, че този човек е по-мъртъв, отколкто е жив, и неговото състояние на затвореност в тази тъмница е именно такова, между живота и смъртта. Това заключение може да се достигне чрез разглеждане на Аристотеловите гледища за живост, най-вече това, че живото е инструмент за някакъв вид живот, а в затвора определено не се води този вид живот[6].
Този затворник, бидейки в тази тъмница, би могъл да се третира, като нежив, но и немъртъв, и през друга призма - тази на наказанието. Макар и по-късни, повечето теории, обвързани с наказанието, имат корени в Древна Гърция[7]. Този, който се е провинил, който е извършил престъпление, има правото да бъде наказан, а обществото има правото да го накаже. Дори, ако не бъде наказан, той бива третиран като по-низш от другите, и неговото човечество се отнема[8].
Би могло това да се интерпретира, като някакъв вид смърт - престъпника, който не е наказан, е мъртъв, защото не е наравно човек с другите хора. В затовра, в тъмницата, той е между живота и смъртта, защото там той бива наказван, за да се изравни с хората, да стане отново човек. Важното тук, обаче, е че това е много модерна трактова, точно в края на 20-ти век, макар и базирана на някакви антични виждания.
Друг начин, по който би могла да се интерпретира тази ситуация, като разположена между живота и смъртта, е наличието на светлина, нейната оскъдност или направо нейното отсъствие. Има някаква светлина, но тя е твърде недостатъчна за него. Отсъствието на светлина води до нарушаване на циркадния ритъм на този човек, което пък води до понижено отделяне на серотонин, което води до нещастие, даже депресия[9]. А човек с депресия е далеч по-близо до смъртта от човек, който не страда от нея.
Тук би могла да се направи връзка с Платоновата пещера[10], в която онези на тъмно, в тъмницата, са някъде между живота и смъртта, тъй като не са напълно живи, което се дължи на тяхната заблуденост и на тяхното незнание относно истината, на тяхното непълноценно съществуване.
Но, отново, важното при тези две разглеждания е, че те хем изискват модерни постижения, хем изискват някакви явления, които трудно биха могли да се разглеждат дори във вече привършващото, късно средновековие.
Реалното
Всъщност, такива тъмници не съществуват. Това, което бе описано по-горе, е някаква измишльотина, присъща най-вече на литературни постижения от 19 век, популяризирана от тях и допълнително утвърдена в колективното несъзнателно на светския човек от популярната култура от 20 век насам.
Писателите на фантастични романи боравят с това нещо, с тези тъмници, и предположението, че са вдъхновени от средновековни митове и легенди, както и някои истински средновековни явления, носят със себе си заблудата, че лабиринто-подобните подземия на някои замък не са напълно фикционални.
Естествено, биха могли да се направят някакви връзки с Кносоския Лабиринт, но тъй като и той не е съществувал, или поне не може да се докаже, че е съществувал, поради липса на доказателства[11], което отново ни връща към любопитната истина, де що се оказа, че сме в процес на разбулване.
Нека обаче не се прави грешка - имало е някакво подземие, някаква тъмница, която е фигурирала като понятие, а е била и физически налична. Не се отрича съществуването на такова място, а само се пояснява дали то е било това, което на нас се привижда.
Тъмницата, както се спомена по-горе, се е ползвала за кратки периоди време, и в нея само се е чакало нещо. Нямало е тикване в тъмница, с цел тикнатият да гние там. А и едно такова тикване би било много абсурдно, тъй като той трябва да яде, а храната не е в обилни количества. Имайки предвид това, че през средновековието повечето хора са се занимавали изрично с отглеждането на храна - поне 85% от населението[12] - а гладове са върлували редовно, на всеки 3,4 или 5 години[13]. Заделянето на храна, която не би била никому в излишък, за да се дава на човек, който дори няма да вложи труд в изработването на тази, или друга, храна, е било най-малко - прахосничество.
Друг въпрос е и дали тази тъмница изобщо се е използвала като тъмница. Дали е по предписание пълна с военнопленници или някакви провинили се хора, или е празна и само плаши? Първо, бива да се посочи, че тъмниците не са били дълбоко под замъка, или пък някъде на скрито място. Има много случаи, в които тъмницата се е намирала точно до голямата зала на някои замък, или в центъра на двора[14] - а защо остава да гадаем.
Възможно е да бъде обвързана с паноптикона[15], идеята, че това нещо трябва да напомня непрекъснато на придворните или на гостите на краля как да се държат, да помнят те какъв е етикета, и какво ги чака, ако не го спазват. Това напомняне може да се вмъкне и в нашата тема - спазването на етикета се явява нещото между живота и смъртта, тъй като да бъдеш тикнат в тъмницата може да е съпроводено от отнемане на титли и, изобщо, превръщането на затворения от влиятелен и успял граф в някакъв незначителен благородник, който разполага само с потеклото си.
Най-важното е това, че тъмницата, която фигурира из хорските глави, не е всъщност тази, в която са попадали нещастниците и злосторниците на средновековието, а е някакво създание на популярната култура[16], подпомогнато от неяснотата отностно това от кога до кога е средновековието, и кое е средновековно, кое не е - от Викторианските романи, били те Граф Монте Кристо или Дракула, през филми, възползващи се от лингвистично омешване, водещо до употребата на думата подземие за щяло и нещяло, и даже до игри, които въобще не олекотяват измамната перцепция.
За финал ще бъде даден още един пример с българската история. Има един почти неизвестен, дори нелегитимен[17] цар на България, на име Чака, който, след като управлявал цяла една година, бива затворен и след това убит[18][19]. Особена е употребата на думата затвор в източниците, тъй като именно тя навява идеята за продължително лишаване от свобода, но пък тази конотация е именно съвременна, и не изменя адекватността на примера. В този случай, Чака е тикнат в някаква килия, а целта на това негово пребиваване е да се изчака изпълването на неговата присъда.
Та така се озоваваме между живота и смъртта - тъмницата е сходна с това, което се асоциира с нея в съвременните хорски представи, но едновременно с това е и много различна, почти до толкова, че да има различна функция.
Библиография:
[1] - Андрейчин, Л., Георгиев, Л., Илчев, Ст., Костов, Н., Леков, Ив., Стойков, Ст., Тодоров, Цв.; “Български Тълковен Речник”; Наука и Изкуство; 2007; страница 990
[2] - “Dungeon”; Oxford Languages; Accessed July 16 2023; https://www.google.com/search?client=firefox-b-d&q=dungeon+definition
[3] - Bottomley, Frank; “The Castle Explorer's Guide”; Kaye & Ward ltd.; 1979
[4] - Editors of Encyclopaedia; Baldwin I; Encyclopedia Britannica; 2023; https://www.britannica.com/biography/Baldwin-I-Byzantine-emperor Accessed 16/07/2023
[5] - Akropolites, George, Makrides, Ruth; “George Akropolites: The History: Translated With An Introduction and Commentary by Ruth Macrides”; Oxford University Press; Macrides, Ruth; 2007
[6] - Moya, Fernando; “Epistemology of Living Organisms in Aristotle's Philosophy”;“Theory in Biosciences”, Volume 119, Issues 3–4; 2000; Pages 318-333; https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1431761304700208
[7] - Pollock, Joycelyn M.; “The Rationale for Imprisonment”; Jones & Bartlett Publishing; https://samples.jblearning.com/0763729043/chapter_01.pdf
[8] - Professor Murphy on Liberalism and Retributivism, 37 Arizona Law Review 95-104 (1995). Symposium: Issues in the Philosophy of Law.
[9] - “Shining a Light on winter depression”; Harvard Health Publishing; 2019; https://www.health.harvard.edu/mind-and-mood/shining-a-light-on-winter-depression Accessed 03/07/2023
[10] - Plato; “The Allegory of the Cave”; Plumbstone Books; Shawn Eyer; 2016
[11] - Kapetopoulos, Fotis; “Cretan Labyrinth investigation”; Cosmos Magazine; 2018; https://cosmosmagazine.com/history/archaeology/labyrinth-investigation-concludes-the-minotaurs-lair-never-existed/
[12] - Ebeling, Richard M.; “Lords and Serfs in Medieval Europe”; Fee Stories; 2016 https://fee.org/articles/lords-and-serfs-in-medieval-europe/
[13] - Hanson, Marilee; “Medieval Famines”; English History; 2022 https://englishhistory.net/middle-ages/medieval-famines/
[14] - Hull, Lise E.; “Britain’s Medieval Castles”; Praeger; 2005
[15] - Bentham, Jeremy; “Jeremy Bentham: The Panopticon Writings”; Verso; 1995
[16] - Konieczny, Peter; “Why Medieval Dungeons are not Medieval”, Medievalists.net; 2022; https://www.medievalists.net/2022/08/medieval-dungeons/
[17] - Павлов, Пламенов; “Татаринът Чака не е бил български цар”; LiterNet; 2008 https://liternet.bg/publish13/p_pavlov/tatarinyt.htm
[18] - Фол, Александър, Гюзелев, Васил, Генчев, Николай, Косев, Константин, Димитров, Илчо, Пантев, Андрей, Лалков, Милчо, Петров, Костадин, Огнянов, Любомир; “Кратка История на България”; Наука и Изкуство; 1983; 94 стр.
[19] - Мутафчиев, Петър; “История на българския народ”; Издателство на Българската Академия на Науките; 1992; 359 стр.