Present-at-hand art or ready-to-hand kitsch; which is interesting? | Bulgarian | an Essay
писано през 2024
Въведение
В този текст ще направи опит да се разгледа понятието за “кич”, както и за изкуството като цяло, през концепцията на Мартин Хайдегер за подръчното[1] и наличното[2]. За целта първо ще се обяснят, за съжаление стравнително повърхностно, понятията за изкуство, както и какво представляват подръчното и наличното, след което ще се представи и кича. Щом е събрана достатъчно стабилна основа, върху която да може да се извърши опита за интерпретиране на понятията през Хайдегеровата концепция, ще бъде извършен съответния опит, и в заключение, през Шопенхауеровата интерпретация на интересното, ще се направи съждение относно него.
Освен тези на Хайдегер, ще бъдат използвани и произведения на автори като Адорно, Гринберг, Брох, Барзун и Дорфлес. Макар и да има много материал, който е обвързан с темата, е възможно голяма част от него, а и от спецификите му, да останат неадекватно засегнати, поради обема на този текст. Имайки това предвид, големият фокус на тази работа ще е именно разглеждането на кича през подръчното и наличното.
Подръчно и Налично
В труда си, “Битие и Време”, Мартин Хайдегер представя концепция, която някак разделя нещата на подръчни и налични. Това разделение не е от естество, обвързано със самата им същност, а с начина, по който те се явяват на човека - а именно като подръчни, което се обяснява чрез пример за чук, обвързани изцяло с начина, по който се употребяват; и като налични, което пък явяване е такова, което се откъсва от света, откъсва се от начина, по който се употребяват явяващите се неща (чука), и се извършва едно вглеждане в тях, което води до определение[3].
Най-важното, което би могло да се каже за това разграничение, е че то зависи от едно взаимно-изключване на едното (подръчното) от другото (наличното). Това изключване се изразява във факта, че за да може едно нещо(предмет) да стане налично, то трябва да бъде изтръгнато от света, както бе споменато по-горе, което изтръгване не е просто вземане на предмета, а по-скоро неговото изпъкване. Това изпъкване може да се обвърже с една неизвестност спрямо употребата на предмета, която известност нарушава възможността на човека, комуто той се явява, да го вмести в мрежата от неща, която иначе е налице.
Тази мрежа е съставена от именно подръчното, тъй като използването на един предмет, докато той е подръчен, препраща към нещо друго - самият чук препраща към забиването на гвоздеи, или дори към замахването с него. Наличното, от друга страна, изважда предметът от нея, и отнема неговата способност да препраща към друго. Конкретният чук е подръчен, до момента в който спре да прави това, което прави - примерно чукът е дървен и елементът, използван за набиване на гвоздеи, е железен, и дървената дръжка се чупи или цепи, което пък води до една невъзможност за неговата употреба.
В тази ситуация, чукът става наличен, защото трябва да бъде разгледан отвъд своето потребление, и спира да препраща към това, към което е препращал до момента. Това, обаче, създава предпоставки за други търсения, за задаването на други въпроси - изкуството налично ли е, или е подръчно? Може ли изобщо да бъде подръчно, или пък е само налично?
Отговорът е, че има и едното, и другото. Изкуството, в качеството си на представяч на свят, в качеството си на извиквач на свят, трябва да е подръчно, именно защото то има за цел, или по-скоро функция, да извършва точно това препращане към някакви други неща. Оказва се, че с произведенията на изкуството се прави показване на свят, и с това показване на свят се прави препращаме към голям брой други неща.
Едновременно с това, обаче, изкуството може да се окаже налично, и то дори без да се “поврежда” картината, без да спира да прави това, което прави. Това би могло да бъде нейното рамкиране, или нейното задълбочено разглеждане, откриването на нейните естетически качества или критикуването ѝ.
Изкуство
След като беше представена идеята за подръчното и наличното, би било адекватно да се представи цялото, от което се предполага, че кича е част[4], или това, което е засегнато от него[5].
Изкуството е задълбочено, нещо, което предизвиква критическа замисленост, съзерцание или дори някакво разбиване на налични обществени норми[6]. То е обвързано с извършването на пробиви в собствената си сфера[7], със някакво трансцендиране на границите, които са налице, за да се отиде отвъд тях. То се сблъсква със сложните особености на реалността, на човешкото състояние, и е автентично обвързано с него[8].
Това са все някакви свойства или характеристики на изкуството, а не конкретни описания на него, но това се дължи на факта, че самото изкуство е по-абстрактно, отколкото един конкретен вид изкуство… А и е налице важността на медиума[9], през който се минава, поради която причина биха могли да се появят твърде големи различия в дефинициите им, което пък би могло да затормози това изследване.
Важното е, че от тези характеристики на изкуството може да се направи съпоставка с концепциите на Хайдегер - а именно, че изглежда, сякаш изкуството има за цел да бъде или някъде на ръба между подръчно и налично, поради неговата ангажираност с разбиване на обществени норми (които могат да се обвържат или заменят с мрежата на подръчното), както и със сложните особености на реалността, които се явяват по-скоро като налични, отколкото като подръчни. Едновременно с това, изкуството е подръчно, защото е автентично - а автентичното съществуване, което може да се открие в “Битие и Време”, е такова, което клони към подрънчото, и не се стреми към наличното[10].
Кич
Разполагайки вече с изкуството, както и с призмата, през която ще се разглежда, остава да се представи и самото то, което ще се разглежда - кичът. Най-ключовото за него, е че е продукт на масово производство, лесно достъпен и крайно опростен, такъв, който залага на сантименталност и дори носталгия[11], а освен това има и подражателен характер[12].
Само от това изречение може да се определи, че се явява едно силно противостоене между изкуството и кича, поне според тези, чиито писания се използват в това изследване. Заключението, до което може да се стигне е, че кичът е почти обратното на онова, което беше описано като изкуство.
Едновременно с това, обаче, има и някаква странност в него - особено когато се разглежда през концепциите за подръчно и налично. Сантименталността и носталгията веднага би трябвало да навяват на мисълта, че кичът е такъв, който препраща към нещо, което пък го поставя в онази мрежа, която бе спомената, и го превръща в някакъв подръчен предмет. Към подръчността му може да насочва и неговия подражателен, деривативен характер - това, че самият той е някакъв вид препращане към друго, би превърнало цялата му функция, това, което той прави, в препращане, което отново би го разположило стабилно в подръчното.
Но дали това негово качество, да бъде препращач към някакви други неща, да бъде масово произведен и да е достъпен в огромни количества (което също се явява предпоставка за неговата препращателна способност, тъй като колкото повече хора виждат една кичозна картина, толкова повече ще правят препращания към своя екземпляр на съответната картина), не е по-скоро насочващо към наличното, поради причината, че създателите на някакъв деривативен, кичозен предмет навярно са били в ситуация, в която оригиналът им се е явил като наличност… Ала това е някак изключително, тъй като не всеки, комуто се явява кич, е създател на кич.
Заключение
И така, след като всичко това бе представено, остава се с възможността да се каже, че кичът е много по-близък до подръчното, отколкото изкуството като цяло, което освен, че има моменти, в които се явява като налично, има и за цел да се явява именно като такова, и по този начин някак се оказва подръчно, от гледна точка на това, че прави това, което уж трябва да прави, но едновременно е и налично, тъй като това е онова, което то трябва да прави.
А щом е налично, това нещо изпъква, то е особено - и особеността, изпъкването на фона (този фон бидейки, примерно, “СЕ”-то[13]), биха могли да се посочат като проявление на интересното… Но съгласно текстът на Шопенхауер “За Интересното”, това не е точно така - въпреки, че има начин, по който това може да се постигне, но той изисква въвеждане на понятието (на Хайдегер) за грижа[14]. А грижата се проявява, или по-скоро се помещава, в подръчното.
Грижата се намесва, тъй като според Шопенхауер интересното е това, което изисква съпричастност, докато красивото (каквото е изкуството) изисква “замълчаване на волята”[15]. Възможна е направата на опит за извъртане в тази ситуация, тъй като волята, в случая, е онази воля която Шопенхауер разглежда като двигател на света, а и като двигател на човека, докато грижата на Шопенхауер също се явява като един ключов, задвижващ елемент на Dasein, макар и обвързан с ред други неща (като гореспоменатото “СЕ”). Извъртането би могло да се получи чрез особеното състояние на “СЕ”-то, като такова, което може да е и подръчно, и налично…
Но изглежда, сякаш интересното, както е описано от Шопенхауер, се корени не в наличното на Хайдегер, не в изкуството, а в подръчното - в кича - точно поради причината, че кичът залага и зависи на сантименталността, на носталгията, на връзката с други неща, а интересното е точно съчувствието, връзката с другите хора.
Библиография:
[1] - Хайдегер, Мартин; “Битие и Време”; Изток-Запад; Бояджиев, Цочо; 2020; 78
[2] - пак там; 57
[3] - пак там; 72
[4] - Kulka, Thomas; “Kitsch and Art”; Penn State University Press; 2015
[5] - Adorno, Theodor; “Cultural Criticism and Society”; Prisms; Adorno, Theodor; MIT Press; 1997; 18
[6] - пак там; 20
[7] - Greenberg, Clement; “Avant-Garde and Kitsch”; “Art and Culture”; Greenberg, Clement; Beacon Press Boston; 1989; 8
[8] - Broch, Hermann; “Notes on the Problem of Kitsch”; “Kitsch. An anthology of bad taste”; Dorfles, Gillo; Studio Vista; 1969
[9] - Greenberg, Clement; “Avant-Garde and Kitsch”; “Art and Culture”; Greenberg, Clement; Beacon Press Boston; 1989; 16
[10] - Гънгов, Александър; “Кръговостта във философската логика на континенталната традиция”; Университетско издателство “Св. Климент Охридски”; 2023; 216
[11] - Dorfles, Gillo; “Kitsch. An anthology of bad taste”; Studio Vista; 1969; 14
[12] - Barzun, Jacques; “The House of Intellect”; Harper; 1959
[13] - Хайдегер, Мартин; “Битие и Време”; Изток-Запад; Бояджиев, Цочо; 2020; 116
[14] - пак там; 114
[15] - Шопенхауер, Артур; “За Интересното”; Philosophia; Георги Каприев; 2021; 1