Hegel on Logic | Bulgarian | an Essay
първоначално писано и публикувано в периода 2021-2024;
представлява кратичко представяне на текст с цел разглеждането му по време на семинарно занятие
Хегел посочва логиката като единствената наука, която не притежава своя материя, свой предмет, което прави нейното въвеждане като такава (наука) по-трудно, или по-скоро по-особено. Oбаче, тази особеност се тай не точно в тази липса на предмет, а по-скоро във факта, че предмета на логиката е научния метод, който се прилага при нейното използване и изучаване.
Логиката има предмет, своя материя, но той не е отделен, пък и не е толкова лесен за обособяване, за определяне. Докато другите видове наука имат свой предмет, който е отделен от техния научен метод - пример, в случая, би била биологията, в която има предмет на изучаване, който си съществува и без научния метод, използван за неговото изучаване, а именно живата природа, в най-общ план - логиката си няма такъв отделен предмет. Тя сама на себе си е предмет, което може да означава че тя има предмет, но и едновременно с това няма предмет.
В случая, Хегел изобщо си вдига ръцете и обявява, че логиката може да бъде обособена и определена едва, след като човек е овладял науката логика. Поради тази причина, направо се скача в няколко понятия и разсъждения, чрез които да се приближи читателят, поне малко, до гледната точка, от която трябва да се разгледа логиката.
Посочват се три неща, обвързани с разделението на материята на науката, на познанието, и с изучаването на тази наука, с придобиването на знанието.
Първо, материята е налице сама по себе си. Тя не се нуждае от мисленето, от научния подход, за да съществува.
Второ, когато материята и мисленето, да го наречем така, са възприети в някаква връзка, материята е основата, тъй като тя Е и без мисленето, докато мисленето се нуждае от материята. То трябва да се приспособи, да привикне, по някакъв начин, към материята.
Трето, мисленето не излиза от самото себе си. Макар и то да се приспособява и да взаимодейства, привидно, с материята, то, всъщност, взаимодейства със самото себе си. Самото мислене се модифицира себе си, а не модифицира материята. То не влиае на материята, на предмета.
Хегел, след като посочва тези три неща, обявява, че всъщност не е така, и обяснява, че бива да се използва друг подход. Едно нещо, всъщност, щом бъде познато от мисълта, то това, което е познато, е, всъщност, истинско. По този ред на мисли, предмета всъщност зависи от мисълта, а не мисълта от предмета, тъй като мисълта определя кое в предмета е истинско.
Хегел е в опозиция с рефлексиращия разум, който налага истинността само върху сетивната реалност, което той възприема като отказ от разума и загуба на истината. Обаче, от това тъй-наречено нововъведение, може да се забележи нещо друго, нещо полезно. Необходимото стълкновение на определенията на разсъдъка със самия себе си. Рефлексиращия разум се отдръпва от предметите и ги възприема чрез теория, но после не възприема това възприятие, и него, чрез теория. Теория, бидейки отдръпването и разглеждането на нещата, като че ли разглеждащият ги е Бог, гледащ света.
Чисто и просто, тук се посочва това разграничение, породено от разбирането, че предметите са това, което сетивата възприемат, за неправилно и за непълно, тъй като се стига до една средна точка, но не се преминава отвъд нея, към истината.
Та, логиката, напълно погрешно, се разглежда без да се има метафизическото ѝ значение на ум. Тя, обаче, в действителност се обявява за боравеща с нейна, собствена материя, и ѝ се приписват мъртви форми. Тя използва такива неща, които, всъщност, сами по себе си, нямат основа или конкретност. Защото, какъв, всъщност, е предмета на логиката?
След като дълго обяснява, че този въпрос всъщност се цели да се отговори, Хегел, позовавайки се на Феноменологията на духа, заявява, че мисълта, доколкото последната е също толкова и предметът сам по себе си, или съдържа предмета сам по себе си, доколкото той е също толкова и чистата мисъл. Въвежда се една еквивалентност, и на тази еквивалентност ѝ се придава истинността.
Има няколко абзаца, пълни с облягане върху предходни философи, които са засегнали именно това заключение Хегелско, но не са го нацелили точно. Мисълта е също толкова обективна, колкото е и действителността.
Кант се споменава, и неговото твърдение, че логиката е завършена наука, тъй като от Аристотел до Хегеловото време не е имало нито напредък, нито западане на самата логика, се опровергава от Хегел, който заявява, че логиката, тогава, се нуждае от цялостна преработка, защото духът, разумния, след две хиляди години се е развил, та да може да познае своето съзнание и истинска същност.