Plato on Art | Bulgarian | an Essay
първоначално писано и публикувано в периода 2021-2024;
представлява кратичко представяне на текст с цел разглеждането му по време на семинарно занятие
В десетата глава на държавата Платон започва да коментира изкуството. Съобщава, че в тази негова държава няма да има поети, и започва да обяснява защо, като първо посочва подражанието.
Подражанието било трудно да се определи, но то си се определя съвсем лесно в текста. Обособяват се три нива на създаване. Създаденото от Бог - идеите, създаденото от майстор - полезни предмети и създаденото от живописец или поет или какъвто и да било подражател - нещо, толкова далечно от истината, че дори не си заслужава да същестува, според Платон.
Защо, обаче, се прави такава дистинкция между тези неща?
Първото, това, създадено от Бог, е 1, и то е перфектно - идеята. За това няма спор. Обаче ние, човеците, понеже не можем да го възприемем тотално, пък и защото то не съществува в предметния, сетивен свят, можем само да се опитваме да го пресъздадем.
Тук се намесва майстора. Той има идеята за нещото. Естествено, не ИДЕЯТА, но има някаква идея, някаква представа, макар и именно представа, а не истинно знание относно идеята - и този майстор създава някакво нещо, което има същност сходна, или същата като тази на ИДЕЯТА за нещото, макар и то да е някак недъгаво, несъвършено.
Вече имаме една призма, през която минаваме. После, обаче, идва този живописец, и изобразява това нещо, което е сътворено от майстора, защото той, живописеца, си няма Идея, няма знание, относно същината на това, което изобразява. На всичкото отгоре, този живопсец съставя образ, който е само сетивен - дори си няма предназначение, което да е полезно, неговото изкуство.
И Платон, недоволно, обявява живописеца, и поета, тъй като поетът прави с думи това, което живописецът прави с боя, за някакви измамници. Та образа не може да достигне същината, истината на идеите.
Обаче тук се появява една интересна глупавина. Как така Платон ще изрече тези думи… Във формата на някакъв си образ. Та Платон въобще даже не пише от свое име, не се изразява сам себе си, той използва образа на Сократ, за да изрече тези неща. Той изобразява някаква неистинна ситуация, в която Сократ приказва такива неща, които не са присъщи на Сократ, и не са част от неговата същина или истина, и то не ги приказва просто така, на черящия, ами ги приказва на някакви дргуи хора, които, и те, като него, са само образи.
Вижда ми се, като че ли, Платон сам се гърми в крака, ако мога така да се изразя. От къде на къде той ще заявява, че тези неща са лоши или нямат стойност, докато той, самия, прави баш тези неща?
Естествено, той открива начин да се промъкне през капките. Придава се ценност на образа, изобразен от живописеца или поета, базирана на неговата полезност в живота. Бил ли е той управник, създал ли е той начин на живот, научил ли е някого на нещо? Платон, така, сам себе си защитава, защото той, нали, е голям учител, и неговите измамни образи са всъщност не измамни, защото той знае каква е Идеята, каква е истинската същност на това, което изобразява, и той, всъщност, не създава просто образ, ами направо борави с идеята за Сократ и за тези други хора, и изобщо с идеята за държавата.
Платон не придава на тези ‘измамни’ образи никаква ценност, но това се очаква от него, като знаем каква е неговата перфектна държава, в която всичко се прави, за да е възможно най-полезно, и всеки е определен от рождението си какъв ще бъде. Нека не се заблуждаваме, че Платон ЗНАЕ каква, всъщност, е природата на човека, нека не се заблуждаваме, че Платон е напълно запознат със самата идея за човека, тъй като това негово разпределение, и тези негови обвинения в измама, насочени към поетите и живописците, отнемат от стойността на неговите размишления.
Не е трудно да се види, че това са лично негови мнения, родени от неговите обстоятелства - било то културата на тогавашното време, било то razbiraniqta na togavashnite hora, bilo to, dori, togavashnata religiozna sistema - Platon me opitva da se ottursi ot vuzmojni pogreshni vuzpriqtiq I razbiraniq. Negoviq modus apparandi e, kato Che li nepovliqn ot mudrostta na Sokrat. Znam samo Che nishto ne znam.
Da, dobre, Platon si znae vsichko. A daje moje I da priznava svoeto neznanie. Kolejkata shte ni dorazrkie Tova, koeto ima da razkriem.