The Individual and his Identity in Marx | Bulgarian | an Essay

написано на 28/01/2025

 Маркс, макар и да е писал за много неща, не се концентрира върху идентичността на един отделен човек, на една отделна личност, а по-скоро подхожда към темата с една по-всеобхватна мрежа, в която попадат множество личности, но за сметка на това е налице, все пак, едно отнасяне към индивида, към неговата идентичност, към групите, към които принадлежи и споделената идентичност между тях (между индивидите в групите), както и други механизми (на системата описана от Маркс) за влияние върху индивида, неговата идентичност и може би личност.

 Тази особеност се дължи на това, че гореспоменатите концепции се разглеждат по един много холистичен начин, залагащ на влиянието, на което е подложен един човек от социалните, историческите и материалните му условия, и на ролята, която се играе от тези влияния върху неговата идентичност (и личност?). Индивидът, следователно, не е някакво автономно създание, не е абстрактно същество, което да е някак неповлияно от или недосегаемо за обкръжаващата го среда, което да може да се отдели от тях, от онези три вида условия споменати малко по-рано, и да се само-определи, игнорирайки ги, а напротив - идентичността на един индивид, произлизаща от самия индивид, зависи от точно това, и е дълбоко вкоренена в структурите на обществото и икономиката.

 Имайки това предвид, ще бъде полезно да се направи кратко разглеждане на няколко ключови елемента от писанията на Маркс, сред които социалните класи, отчуждението, идеологията, за да може да се проследи и определи как се съставя, как се прави идентичността на един индивид.

 Преди дори това, обаче, е наложително да се заяви, че в рамките на този текст, ‘индивид’ ще се използва като индикатор за един конкретен човек в някакъв контекст, разполагащ с някаква своя идентичност; би могло да се направи изказването, че значението на съответния термин ще е синонимно с това на ‘човек’. Това уточнение се прави с цел избягване на привидни тавтологии.

 Природата на човека е тоталността от социалните му отношения[1] - сиреч идентичността на един човек е някаква мрежа от връзки, центрирана върху съответния човек. Не се говори за някаква фиксирана, ригидна структура в сърцевината на всеки човек, а за една динамична (може би каша), която има плаваща характеристика и е изменчива. Тази идентичност произлиза от позицията на един индивид в обществото, в което живее, както и неговите взаимодействия със социалните и икономически структури, които са налице в съответното общество. От това може да се направи заключението, че индивидът е неделим от обществото, че идентичност не би могла да се намери, ако човек не живееше в общество, и че тази идентичност е обусловена от съответното общество - като за пример могат да се дадат ролите на един човек във семейството му или в общността му.

 Естествено, това, макар и ключови роли и елементи от идентичността на един човек, не са най-централните за Маркс. Той се съсредоточава върху ролята на човек в рамките на социалната му класа, и в производството, и на тях придава най-голяма важност, що се отнася до себеусещането на един човек, до наличието на смисъл в неговия живот.

 Това се дължи на фактът, че твзи две роли (на съответния човек в съответните рамки) влияят далеч по-осезаемо върху другите примерни роли (семейството и общността), и са, привидно, почти изцяло абстрахирани от тях. В рамките на социалната класа, ролята която се изпълва, за един работник почти няма значение дали е баща или е майка - той си е работник и изпълнява тази роля.

 Има някаква йерархия, която упражнява своето влияние. Съответното влияние е негативно, подтискащо. Работникът е работник, не защото има желанието да бъде такъв, не защото намира смисъл в това да бъде такъв, а защото ако не работи, няма да има достъп до това, което му е нужно за възпроизводството си - няма да има храна, вода и подслон.

 Освен това, работникът е ограничен и дори принуден в условия, които да отнемат от възможността му да достигне своя истински потенциал, да разкрие своята идентичност (поне напълно). Разковничето в тази проблемна ситуация е точно това - за Маркс хората са творчески настроени, социални създания, но условията, на които са подложени (конкретно работниците, но и буржоазията и изобщо всички междинни класи) отнемат възможността им да разгърнат тази своя творческа природа и да създават пълноценни социални връзки.

 Но, колкото и творчески настроен да е един човек по природа, тъй като човек е тоталността от своите отношения, то щом тези отношения са така обособени, та да не му позволяват възможност за творческа изява (като творчеството тук не се отнася само до създаване на произведения на изкуството {art}, а може да се разглежда по-скоро в рамките на изкуството като занятчийство, от древногръцкото {techne}), той тогава е постоянно ограничен и подтиснат.

 Освен това е налице и подриване на онази друга нужда - на потребността от социални отношения и връзки с други хора, тъй като условията, които Маркс критикува, създават разриви не само между различните социални класи, между различните групи в съответните социални класи, а дори и между отделните индивиди в тези групи. Тези разриви са такива, които отблъскват сътрудничество, които са дори някак насилствени.

 Естествено, най-лесно се възприема разделението между класите - тази на имащите, на буржоазията, чийто условия са коренно различни от тези на другата класа, на нямащите, на пролетарията, на работниците. Освен неравномерното разпределение на благата - тъй като едните имат, а другите нямат - е налице и още по-голям разрив между тях, понеже буржоазията експлоатира пролетарията, буржоазията е в едно постоянно състояние на използване, на потребление на пролетарията.

 А това отношение, тази релация между един човек и друг човек е крайна, тъй като това използване на пролетарията го приравнява с добитък или дори инструмент. Налице е едно обезчовечаване, едно отнемане на човешкото на тези хора; в някакъв смисъл дори идентичността им изчезва, премахва се, и те се превръщат в статистически единици, безлики същества, чиято функция е да произвеждат принадена стойност.

 Но, както беше вече споменато, това не е единственото разделение, не е единственият разрив. В рамките на самия пролетарият също се появяват разриви, някакви групи, на които се дава една работа, а на други - друга. Някои от тези работници имат за задача да надзирават други работници, да проверяват дали си вършат работата както трябва, и дали работят толкова, за ‘колкото им се плаща’, пък и да ги вдъхновяват по всякакви начини, за да работят.

 Създава се вражда между тези, които изпълняват тази функция, и онези, които биват надзиравани. На едната група прехраната зависи от това другите да работят както е по предписание, но пък за онези, които уж трябва да работят по предписание, то е непосилно, защото не е съобразено с това, че са хора - почивки или няма, или са оскъдни, всякакви удобства са изместени, в името на ускоряване и увеличаване на ефективността на производството.

 Едните създават ‘ядове’ на другите, и двете групи се презират. А на още по-ниско ниво, на най-индивидуално, дори самите работници, които условно изпълняват една и съща функция, са в състояние на вражда между себе си, тъй като се подклажда конкуренцията. Ако някой работник върши работата по-добре, то той ще я получи. Ако някой не си върши работата толкова добре, колкото друг, то тогава ще се потърси някой, който да я върши толкова добре, пък и дори по-добре.

 Всеки става противник, защото е заплаха за работника и за надницата му, за хляба и домът му. И индивидът в тази ситуация не може да заформи социални връзки, защото винаги трябва да има едно наум, да се съобразява с възможността да бъде прецакан, да бъде измамен, да бъде наранен, да бъде преметнат, за да може някой друг на негов гръб да прокопса. Ако сподели, че е болен, веднага ще бъде донесено, и ще бъде уволнен.

 Непрекъснато, постоянно, е налична една борба - класова[2] - и човек в условие на тази борба е ограничен до таква степен, че не може да бъде истинска, пълноценна личност, не може да има завършена идентичност, не може да е напълно човек и индивид.

 Поради тази причина, централно, най-голямо влияние се играе от социалната класа на човека, и тя е определител на идентичността. Човек е първо или работник или буржоа, защото това влияе, и дори определя, всяка друга негова възможност в живота. Буржоата, привидно, разполага с по-голяма възможност от работника, може да се занимава с изкуство, но и в неговите социални среди битува конкуренцията, вечната надпревара, та дори и имащите са подвластни.

 Тази принадлежност към някоя от социалните класи е не просто усещане за принадлежност към група, а реалното разположение на човека, произлизаща от неговата икономическа позиция. Тя определя неговите интереси, неговия жизнен опит, неговото обкръжение, неговите възможности, които се наслагват и създават неговата идентичност. Това разположение се явява и като предпоставка за споделеност.

 Хората могат да създават връзки, макар и в капиталистическа, които да разчитат на споделената им идентичност като работници, като експлоатирани хора. Това, обаче, не е достатъчно, защото тази класова идентичност е не винаги напълно реализирана. Може да има такава идентичност, такава съпричастност, дори, между работници, но тя остава на повърхностно ниво, защото е ‘класа в себе си’[1], защото тя е просто икономическа категория. Другата, реализираната класова идентичност е ‘класа за себе си’, като тя е група с общо самосъзнание и възможността за организирано действие.

 Следователно, идентичността (класовата) има и съзнателен елемент, който е и интроспективен, и външно насочен, защото, както бе посочено, човек съставен от отношенията си - а за да има отношение, трябва да има едно и друго.

 Друг ключов елемент в идентичността, който беше споменат по рано в този текст и сега ще бъде разгледан, е отчуждението. То е основен детайл от живота в капиталистическа система, обвързан не само с притежанието на средствата за производство, но и със собствеността изобщо (тъй като работникът, разполагайки само със самия себе си, е своя собственост, но за да може да живее в капиталистическа система трябва да продава своя труд, или по-точно своето тяло, себе си).

 Има няколко вида отчуждение[3], но общото между тях е, че те директно се сблъскват с идентичността и я раздробяват и уронват - това ще бъде уточнено. Първият вид отчуждение, с който ще бъде сблъскан работника, е от продукта на труда му.

 Работникът отива и работи, и прави нещо, и го създава, но не го притежава. То принадлежи на онзи, който е собственик на средствата за производство, чрез които е направено това, което е направено. И така, работникът, който би могъл да каже, че прави, примерно, тенджери, не може да утвърди своята идентичност като тенджера-джия, тъй като той няма тенджери, няма показател за своята работа.

 Той отива, работи, прави тенджери, но не получава нито една тенджера в замяна за работата си. Ако иска да има тенджера, дори не може да си я направи сам - той трябва да направи няколко тенджери за буржоата, за да му бъде платено, след което той да си купи с тези пари тенждерата, която е направил, за да може да има тенджера.

 И в този случай се появява едно страховито несъотвествие между човека, между неговата идентичност, и неговата ситуация. Той прави тенджери, може дори да му е приятно да прави тенджери, може дори да е горд с качеството на тенджерите, които прави - но между него и тенджерите, които той прави, има огромна пропаст, която подкопава неговата идентичност. Да, той прави тенджери, но къде са? Може ли да ги покаже накому? Има ли си той една, поне, от свойте тенджери? Може ли да направи тенджера за себе си? Ако отговорите на тези въпроси са отрицателни, то е ли този човек всъщност тенджера-джия, или не е?

 Това несъотвествие е ключово. Самото то е отчуждението - унищожено усещане за действеност и принадлежност, за възможност за действие (волево и интенционално), както и разделение между труда (работата) която се извършва от човек и него самия. Човек продава сам себе си, а не просто труда си, и по този начин неговата личност, идентичност, човечност - страдат, отпадат, биват недохранвани.

 Но това дори не е всичко. Да, възможно е да има един човек, който прави тенджери, но всъщност дори не е така. Няма хора, които правят тенджери - има хора, които седят във фабриките, натискат бутони, боравят с машини, извършвайки едни и същи действия, и правят части от тенджери, или дори и това не правят, а просто местят някакви неща.

 Тук е мястото на отчуждението от самия труд, от процеса на труда. Ако правеха хората тенджери, както по-горния пример, то те поне правят тенджери, които тенджери се купуват и използват от други хора, и поне тези правячи на тенджери знаят как да правят тенджери, и това е умение, а и израз на тяхната творческа способност - и въпреки това, те пак са под въздействието на отчуждението.

 А тези работници, същинските, които правят тенджери във фабриката, които седят по цял ден пред машината и слагат алуминиевите плочи върху нея, дърпат ръчката и тя упражнява натиск върху плочата, докато съответната плоча заприлича на леген, на част от тенджера? Какво всъщност прави този човек, какъв е неговия труд? Той прави такава част от тенджерата, която би могла просто да няма име. Какво прави той тогава? Прави ли изобщо нещо?

 Тук отчуждението е още по-изострено, защото този работник не прави нищо полезно. Всеки би могъл да върши тази работа. Има ли някаква полза от нея, някакво себеизразяване, нещо, изобщо, което да се извлече от нея? И пак се задават онези въпроси по-горе, и те са още по-смущаващи, и отчуждението е още по-тотално, защото работата и трудът на тези работници изглежда по-безсмислено отколкото смислено.

 Що се отнася до другите два вида отчуждение, които могат да се представят, те вече бяха описани в този текст, но не бяха директно наименувани. Едното от тях е отчуждението от другите работници, което се дължи на конкурентната необходимост в капиталистичната система, и следствията бяха изложени по-горе. Второто е отчуждението от човешката същност изобщо.

 Всичко, което бе изброено, потиска природата на човека, и го редуцира просто до някакъв работник, чиято идентичност се определя от икономическата му полезност, а не от целия спектър на неговата човечност, на всички негови отношения. Както бе споменато, няма никакво значение (или почти никакво) дали един работник има семейство или не, дали то е умряло или е живо - важното е, че той продава труда си.

 Това води до невъзможност за самоопределение. На пръв поглед може да се зададе въпрос, да се възроптае, че според по-горе посочената дефиниция на човека - тоталността от неговите отношения - няма как да има самоопределение, но това не е така. Отношението е двустранно, поради която причина дори и да има нещо, което идва отвън и се придава на човек, то той го приема, той има възможността да го удостои с признание, но може и да го отхвърли.

 В капиталитическата система, идентичността на хората е насилствено определена от икономическата им ситуация, и те дори и да не искат, не могат да я откажат, защото щом не са собственици на средства за производство, значи са работници, а щом са собственици - значи са буржоа.

 Друг механизъм, чрез който се оформя идентичността на човека, е идеологията - както беше споменато. В този случай се имат предвид идеите, които се пропагират от класта, която е на власт - буржоазията - и чрез тях се оправдава и поддържа съществуващия социален ред. Тук, естестевно, се вмъква превърнатата форма, и нещо, направено от човека (социалната схема с имащи и нямащи) се представя за напълно естествена и природна.

 Тези идеи прикриват реалността - отчуждението се замазва, третира се като нереално, все едно не е проблем, засягащ всеки човек, а експолатацията (пак превърнатата форма явяваща се като работната заплата, която претендира, че заплаща вложения труд на работника, без, обаче, да му казва, че заплаща само толкова от труда му, колкото ще му е нужно да възпроизведе трудоспособността си) се отрича.

 Налага се представата за един автономен, само-изграден индивид, чийто успех е определен само и единствено от неговия талант и вложеното от него усилие, която представа залъгва, с цел да поддържа статуквото, а това, на свой ред, допълнително раздира и без това онищостената възможност за пълно разгръщане на човешката идентичност.

 От досега изложеното може да се открие едно противопоставяне между идентичността, която човек би трябвало да може да разгърне и да изгради за себе си, която идентичност е по природа творческа и социална в някакво отношение, и идентичността, която капиталистическата система насилва връз човека, и която той бива принуждаван, от самата система, чрез превърнатата форма, да приеме като естествена и природосъобразна, заблуждаван от нея.

 Въпреки това, по-ясна представа за идентичността на един човек в условия на точно такава капиталистическа система бе дадена, отколкото такава за напълно разгърната идентичност на човек. Това се дължи на фактът, че се разглежда Маркс - за когото противоречията, които бяха представени, за когото диалектическия сблъсък между ред други неща, освен само идентичността, натрапена на хората, и напълно разгърнатата им идентичност, ще провокират революция, чрез която проблемите, които са налице, ще бъдат разрешени.

 И въпреки това, има няколко трохички, които могат да послужат за откриване на идентичността, която хората ще могат да разгърнат след решаването на проблемите. В условия не на капиталистично общество, а комунистично, в което хората са свободни от отчуждението и експлоатацията, на които са подложени, за които са разкрити измамните идеи, пропагирани от досега господстващите класи.

 Човек в това общество, което си остава просто концептуално, ще има възможността да разгърне своята идентичност, най-вече чрез онази гъвкавост, която беше загатната. Флуидност, която ще позволи на хората свободно да се развиват в каквито посоки пожелаят, и дори да достигнат някакво усещане за, или равнище на, завършеност[2] в много сфери… Или пък в една - стига да го желаят.

Библиография:

[1] - Marx, Karl; The German Ideology; Marx-Engels Collected Works, Volume 5; https://www.marxists.org/archive/marx/works/1845/german-ideology/index.htm 
[2] - Marx, Karl, Engels, Friedrich; Manifesto of the Communist Party; Marx/Engels Selected Works, Vol. One, Progress Publishers; Moore, Samuel; 1969; https://www.marxists.org/archive/marx/works/1848/communist-manifesto/ 
[3] - Marx, Karl; Marx. Economic and Philosophic Manuscripts of 1844; Progress Publishers; Milligan, Martin; 1959; https://www.marxists.org/archive/marx/works/1844/manuscripts/preface.htm