Is the State Independent? | Bulgarian | an Essay
първоначално писано през, и публикувано около година след, ??/02/2023
Какво е държавата? Е ли тя някакъв орган на нещо, което я обхваща, или е нещо, което обхваща други неща, но не се съдържа в каквото и да било? И за това обхващане се мисли в рамките на зависимост - а именно, би ли могла държавата да се третира като нещо само по себе си, или за нейното съществуване се изискват някакви специфични взаимоотношения с други неща (потенциално други държави)?
За отговарянето на тези въпроси може да се извърши много работа, и все може и да не се стигне до отговор. Но, ще се игнорира тази тяхна характеристика, и ще се започне едно начинание в разглеждането на държавата и в търсенето на разяснения.
Нека подходим към обхващаемостта на държавата, ило по-скоро неината обхванатост, първо. Една държава е такава, само когато бъде разпозната като такава от други държави, което намеква, че съществува една обхванатост, някаква необходимост от съществуването на други, за да може да се обособи съществуването на тази една държава, която, условно, се разглежда.
Как, тогава, може да се определи една държава като съществуваща? Може ли тя да бъде независима, въобще, ако за да съществува тя, трябва да има някакво действие от страна на други държави? А тези държави, които явно предшестват тази държава, как така съществуват? Кой ги е одържавил тях, и били ли са те нещо друго, преди да станат държави?
Нека се заемем с едно историческо завръщане в далечното минало и се настаним в момента, в който цивилизацията се е родила. Да сметнем градовете държави, в Месопотамия, например, за първите проявления на държави. Кое превръща тези градове в държави, което да липсва на другите градове?
След едно запитване към Оксфордския речник[1], бива получена дефиницията, че един град държава е град, който, в съвкупност с обкръжаващата го площ, формира независима държава. Това създава предпоставки за други въпроси - като, например, били ли са градовете, не-обособили се като градове държави, градове държави, или пък не са? Дали тази площ, която се представя за обкръжаваща ги, е имала специфични измерения, които са били изисквания за превалянето на класификацията “просто град” и навлизането в “град държава”?
Този въпрос се задава, поради причината, че всеки един град има някаква заобикаляща го площ, която площ може да се опише като негова. Тъй като в градовете живеят хора, които хора имат нужда от храна, градовете е следвало да бъдат обкръжени от ниви, чиито размери са били пропорционални на броя хора в самите градове. Отделно от това, площите отвъд нивите са се използвали като местности, в които се е ловувало.
Следователно, при наличието на град има и държава, без да има възможност за несъществуването на град, който не е държава - освен ако не е независим, в който случай не би бил град държава, а част от държава. Но защо трябва да се третира само градът като град държава? По-малките населени места - селата, например - не биха ли могли да се третират и те като държави, имайки предвид, че и около тях е наложително наличието на обработваеми земи?
Изглежда, като че ли има някакъв друг фактор, който определя статуса на един град държава, като град държава, който фактор не е представен в тази дефиниция, освен може би неговата независимост.
Дали пък не е някакво съзнание за принадлежност? Или не принадлежност, а за собственост - в един момент хората, живущи в един град започват да смятат, че земите, на които живеят, им принадлежат, че те са тяхна собственост. Може би от този момент нататък се проявява тази обособеност на градът като държава… Но това не може да се посочи като момент.
Една такава промяна в съзнанието на хората отнема поколения, и не би се появила спонтанно, а вероятно в следствие на външни подбуди. Дали някакво другоземско вярване ще се появи и ще повлияе, дали ще минат странници от някъде, дали ще се провокира от нещо друго - все ще има някакво външно влияние. Това влияние може да не е човешко, а природно - ужасно бедствие сполита гражданите и те трябва да променят подходите си, иначе няма да успеят да се справят с оцеляването си.
Или пък не е в това проблемът, а в нещо друго. Може би градът държава се обособява като такъв, когато в него населението прехвърли определена стойност. Ако в едно село живеят толкова хора, че да могат всички да познават всекиго, в един град живеят повече хора, отколкото могат да се познават. Дънбар[2] твърди, че хората могат да разпознаят 1500 души, и могат да познават 500, докато могат да имат същински връзки със само 150.
Тези стойности биха могли да действат като решение за този проблем. Ако в едно село могат да живеят еди-колко си човека - да кажем до 500 - и това населено място да може да си остане село, то когато тази стойност бъде надвишена, едно село ще трябва, по необходимост, да се превърне в град. Защо?
Защото ще се обособи необходимост от някакви нови задължения, нови занимания за някои от гражданите. Най-малкото, изхранването на такъв брой хора е трудоемко начинание, и до момента използваните методи биха се оказали недостатъчни - или биха се нуждаели от по-различно управление. Та, следователно, разликата между селото и градът се явява някаква бюрокрация, или по-скоро наличието на някаква управленческа длъжност.
Тази длъжност не е такава, която да управлява хората, а която да се занимава с управляването на ресурсите, налични на този град. Мениджър, може да се нарече този, който се занимава с тази работа, но, всъщност, това ще да е първия политик, или първите политици. Тези политици са такива, защото се използва съответната дума - но в значението, въведено от Аристотел, а не значението, което е широко разпространено в съвремието.
Политиката е това занимание, което се съсредоточава върху разпределението на ресурси. Причината, поради която се е появила политиката, а не е просто налична, смея да твърдя е в този растеж на населението. В началото на своето съществуване, човечеството е оперирало на принципа ловеч-събирач, и хората са щъкали напред назад, събирайки разни плодове, зеленчуци и ядейки каквото им падне. При тези условия, отглеждането на деца е било по-предизвикателно, пък и оцеляването отвъд определена възраст е било рядкост, която комбинация от фактори е държала групите, на които са живели хората, много малки.
Когато се има предвид казаното от Франсис Фукуяма[3], това може и да е така. Но, всъщност, може и да не е така. Възможно е да е имало един човек, който е управлявал ресурсите на, да кажем, племето, или на шайката, но това управление трудно би могло да се сравни с това, което да разграничи селото от градът. Може и да има политически момент в това по-природно(естествено) разпределение, тъй като дори животните се занимават с някаква политика - кой яде пръв, кой яде последен - но при тях може да бъде приписано на инстинкти, обявено за несъзнателно и изобщо отписано.
Това, което ни е нужно, е осъзната промяна, която да въведе възможност за разкритие на това разграничение между село и град, което разкритие в далечната история е загатнало на хората, че те живеят в някаква държава. Но от къде ще дойде идеята за държава? Най-лесният, и най-логичният начин за отговаряне на този въпрос, е да погледнем самата дума.
“Държава”. Има един човек, или няколко души, които ДЪРЖАТ нещо - ресурсите, може би властта - и, поради тази причина, вече има държава. Това обособяване на специфична длъжност за управление на ресурсите предпоставя едно специфично, ресурсно виждане на нещата. Храната е ресурс, но също така и дървесината, скалите - всички сечива, дрехи и пособия. Но освен това също и източниците на тези неща - полята, нивите, горите - това пак са някакви ресурси. Земята, площта също става ресурс, пък накрая дори хората стават ресурс.
Държавникът, държащият, е предпоставката и причината да се подходи към нещата като към собственост. Ако човек има свободен достъп до нещо, той може да се каже, че го притежава. Но, тъй като има един отгоре - държавника, който държи всичко - човек няма свободен достъп, а ограничен достъп. Щом има управник, който да разпределя ресурсите, значи няма свободен достъп до ресурсите.
И, щом няма свободен достъп до ресурсите за всички, а само а управника, тук се явява и един друг ресурс - статуса - който по-късно ще бъде разгледан малко по-подробно. Важното, тук, е че се създава някаква концепция за собственост и принадлежност (на блага/ресурси), и че има някой, дето разполага, привидно, с всичката собственост, и много, които не разполагат с почти никаква собственост.
Когато земята, държавата, стане собственост, когато тя бъде осъзната като ресурс, тогава се ражда държавата - която се държи от управника, от политика. Но тази държава е самоосъзната и самоопределена за такава.
В този момент се появяват брой други проблеми - как ще се подсигури разпределянето на ресурсите? Трябва да има такива, които да пазят, да надзирават, за да няма безчестия. Освен това, тези, които пазят, трябва и да пазят от другаде - защото, щом има ресурси за разпределяне, има ресурси и за губене. Може да дойде някой друг - някой външен - и да вземе ресурсите.
Обособяването на пазачи, и/или на военна сила, е продукт на одържавяването, и е показател за превръщането на едно село в град. Когато има някой, който държи, собствеността се изкарва на преден фон, и трябва да има някой, който да пази собствеността, да напомня за това, че тя принадлежи някому - най-често чрез насилие.
Самото то - насилието - се превръща в ресурс, който ресурс е производен на ресурса “хора”. Но, чрез този ресурс - насилието - се появява въпросчето, което бе зададено по-крано. Дали държавата е такава сама по себе си, или е зависима от някакви външни на самата нея фактори?
Чрез насилието се стига до заключението, че да, държавата е зависима от други фактори - най-вече другите държави. Градовете, обособили се, разполагат с различни ресурси. Някои имат повече от ресурса X, други повече от ресурса Y. Ако един ресурс е, привидно, недостатъчен за държавата (все още само град) то площта, която е част от държавата, ще се разшири.
Идва един момент, в който това разширение спира, защото се стига до сблъсък между две държави. Има там един град, но и тук има един град - и двата града искат ресурси. Какво става в тази ситуация се решава от наличието на ресурси. Ако градовете имат ресурси, които да могат да обменят, може да си останат независими и да си обменят ресурси - но тук става особено.
Дали една държава, която се нуждае от определен ресурс, и го получава от друга държава, е независима? Тя става напълно зависима от тази друга държава, тъй като, ако ресурсът е храна, първата не би могла да продължи да съществува без участието в обмен с другата държава. Това е зависимост, и то не само поради причината, че в примера бе даден ресурсът храна, а изобщо - който и ресурс да е в недостиг, и този недостиг не бъде преодолян, държавата ще спре да бъде.
Тя ще спре да бъде, защото този, който я държи, ще се промени - може би насилствено, защото ще бъде изхвърлен от гражданите, недоволни от лошото управление на ресурсите, или пък пазачите ще решат, че някой друг по-добре ще управлява ресурсите - има много възможни версии.
Но най-ключовият момент за определянето на една държава като такава произлиза от ресурса насилие, и това ще да е най-ключовият фактор в определянето на това дали тази държава е зависима или независима. Ако една държава има ресурс насилие в количество X, да кажем че това е най-голямата армия, то тогава всички други държави са зависими от тази държава, защото тя може да използва своя ресурс насилие и да премахне другите държави, или пък да им отнеме площ, колкото ѝ е нужна на нея, за сметка на другите държави.
По точно такъв начин се е стигало до разрастването на градове държави в просто държави и, потенциално, дори империи. Градът се разраства, придобива повече и повече площ, докато не стигне друг град, или село. Разполагайки с насилствен ресурс, разрастващия се град ще унищожи селото и ще вземе неговата площ за себе си, или ще погълне селото и ще го прибави към своята площ. В този момент селата и градовете също стават ресурси, докато държавата - онзи, или онези, които държат, които управляват - остават същите.
Следователно, единствената причина, поради която има други държави, е наличието на насилствен ресурс, който ресурс да е що-годе равностоен, и всички държави да са съгласни една с друга, че са държави. Всяка една държава е зависима от всяка друга държава, и, всъщност, няма независима държава, освен, може би, тази, която разполага с най-голям насилствен ресурс - най-голяма армия, най-голям брой пазачи (полиция).
Имайки предвид всичко това, може да се заяви, че държавата е част от една сравнително сложна мрежа от връзки между всички държави в света, която мрежа гарантира съществуването на всички държави, както и предотвратява обособяването на нови държави.
Билбиография:
[1] - “city state”; Google; Oxford Languages; accessed on 02/02/2023
[2] - Robin Dunbar; "Neocortex size as a constraint on group size in primates"; Journal of Human Evolution. 22 (6); 1998; 469–493
[3] - Francis Fukuyama; “The Origins of Political Order: From Prehuman Times to the French Revolution”; Farrar, Straus and Giroux; 2012