първоначално писано през, и публикувано около година след, ??/01/2022

Въведение (или Дръжката)

Предметната реалност, конепцията, представата, изобщо нещото, което ще се разглежда в този текст, е мечът. Какво представлява той, от къде се е взел, или, по-скоро, от къде е възникнал, по какъв начин е стигнал до сегашното си състояние, има ли разлика в целите, с които се създава той сега, в сравнение с предишни времена, и дали същността му се е изменила, или си е останала същата? Тези въпроси ще трябва да бъдат разнищени, след което може и да се появят отговори за тях.

Първо, трябва да се подходи по такъв начин, за да може да бъде открито небитието на меча - конкретното му небитие. За тази цел, ще трябва да се разгледа функцията му, тъй като без да е известна тя, не може да се определи какво, точно, е търсеното.

Та, мечът е уред. Това е нещо (някакъв предмет) който типично се държи в ръка (най-вече човешка), което се използва за извършването на конкретна дейност. Уредът си има някаква функция.

“…Оръдие за някаква работа…” [1]

Обаче, за да не се заблудим при нашето разглеждане на меча, трябва да бъде посочен един важен факт, който ще разграничи меча от други, някак подобни на него предмети. Самата дума “оръдие” вече започва да ни насочва в правилната посока, която ще ни позволи да направим това разделение. Нека се насочим към нейното значение.

Оръдие - “...Техническо приспособление, с чиято помощ се извършва някаква работа или действие… Голямо огнестрелно оръжие…” [2]

Вече може да се направи връзката с това, което всъщност е мечът, но все още не е достигната неговата същност. Мечът, значи, е някакъв уред, по-скоро оръдие, който има някаква функция, която все още не ни е напълно известна. Има, обаче, много на брой други такива уреди и оръдия, та това определение не е достатъчно.

Мечът не е просто уред. Мечът не е и просто оръдие. Той е специфично нещо, и за целта на това проучване, ще го определим като вече известна на нас думичка - оръжие.

Оръжие - “... Средство за нападение или защита от нападател… …Средство за борба… …Хладно* оръжие…” [3]

“...Нещо, проектирано или използвано за нанасянето на телесна повреда или физическа щета…” [4]

Ясно ни става, че мечът не е просто уред, макар и да е точно такъв. Естествено, не можем да го наречем просто уред, тъй като неговата функция се оказва много по-ужасна, от екзистенциална гледна точка. За разлика от всеки друг уред, или всяко друго оръдие, мечът, бидейки оръжие, има функцията да нанася телесна повреда, да се използва за нападение, да се използва за борба.

Макар и да е невероятно да Ви е неизвестно какво представлява това, борбата, както и телесната повреда, трябва да се посочи, за да се достигне пълнота на това изследване, което извършваме. Борбата може да се наблюдава при животните, като нейната цел е един от участниците в нея (могат да бъдат два индивида, могат да бъдат две групи, като в една от тях може да има само един индивид, а в другата множество) да надвие другия.

Процесът на надвиване е простичък - нанасят се удари по противника (другия участник в борбата), докато той или реши, че повече не желае да се бори, и се предаде, или докато не бъде ударен толкова пъти, че да не може да продължи да се бори. В първия случай, в който някой се предава, най-често участниците са себеподобни, и поводът за борбата им не е такъв, който да изисква от тях да докарат до край живота на другия борец, тъй като те са от един кюп, от една група. Естествено, има случаи, в които се стига до отнемане на живот, но тези са много по-редки, отколкото във втория случай.

А в него, втория случай, вече борбите са между различни твари. И, тъй като няма никаква фамилиарност между тях, която да могат да възприемат борещите се животни, няма и вероятност за пощада. Този, който бива ударен толкова пъти, че вече не може да се бори, или бива убит в процеса на борбата, или бива оставен, победен и неспособен да се защитава, на който си го намери.

Естествено, това са животински истории. Или се борят за правото да се чифтосват, или се борят за правото да изядат победения, което ще рече, че борбата се свежда до секс и храна, поне в животинското кралство.

Сложността в борбата се появява, когато разумни (поне така обичат да се наричат хората) създания се въвлекат в нея. Човеците, които не са просто животни, и могат да оценят по някакъв свой си начин всяко едно нещо, се борят поради твърде много на брой причини, но най-интересното нещо е следното:

Човекът е способен да придаде стойност на нещата. Човекът придава най-голяма стойност на собственият си живот, или по-точно, на своето съществуване. Когато това е най-важното за него нещо (неговото съществуване, което е невероятно тясно свързано с неговия живот), той може да си представи, ако е наистина разумен, че за другите човеци техните животи, техните съществувания, са най-важните неща. Тогава, обаче, щом това е най-важното за всеки човек нещо, какво става, когато двама души решат, че ще се борят?

Привидно, те захвърлят своята разумност някъде настрани, стават животни, и се борят. Нанасят си телесни повреди, чрез ударите си, докато един не реши да се предаде. Обаче, поради сложността на човека, и неговия неразумен, но самоопределил се като разумен, начин на мислене, предаването не означава, както в животинското кралство, пощада.

Един човек, който се предаде, може да бъде убит ей така. Тази вероятност, която е невъобразимо плашеща за хората, тъй като е обвързана със загубата на най-ценното нещо, както и с небитието, което е най-страшното и ужасно нещо, което някой човек би могъл да концептуализира, не им се струва приятна. Поради тази причина, много борещи се хора решават да не се предадат, дори и да са успели да преценят, че не биха могли да надвият противника си.

Тогава остава само да се борят, докато един от борците не може да се бори. Тук трябва да се спомене, че човекът е изненадващо крехко създание, когато бъде сравнен с голяма част от животните, които се борят едни с други. Друго важно нещо е, че човекът е по такъв начин устроен, та да търси най-енергийно ефективният начин, по-който да реши проблем.

Ако третираме борбата като някакъв проблем, нуждаещ се от решение, то тогава начина, по който се решава този проблем, е чрез налагането на противника, с голи ръце, в продължение на минути, вероятно, докато той не бъде победен. Обаче, в процеса на удряне, удрящият би могъл сам да повреди себе си (крехкостта на човека), и да се нарани по някакъв начин. Дори и сам да не се нарани, той би могъл да бъде наранен от противника си.

Една рана, за да зарастне, изисква страшно много енергия. Та, устройката на човеците ги подтиква да намерят по-енергийно ефективен начин да се борят. Това ще рече по-лесен начин, по който да решат проблема (борбата). Как става това? Чрез въвеждането на уредите. Един уред се използва, за да се извършва някаква функция. Функцията, в случая на борбата, е да се нанася телесна повреда. Та, значи, човекът грабва оръжието и започва да налага противника си с него.

Това създава един въпрос - кое е по-лесно: Да надвиеш противника си, докато той се предаде, или да го биеш, докато той не може да се бори?

Отговорът на този въпрос, очевидно, е, че е по-лесно да биеш някого, докато той не може да се бори повече. Тъй като за да постигнеш тази цел, ти можеш просто да го удариш по специален начин, или на правилното място, да го убиеш, или да го изкараш от съзнание. За да накараш някого да се предаде, трябва да го удряш така, че да не го убиваш, а това означава по-дълга борба, което означава повече изразходвана енергия.

Хората, тъй като търсят най-лесното, откриват, че уредите им вършат работата си по различни начини. Например една тояга боли много, може и да счупи някой кокал, но с нея трудно убиваш някого, без да вложиш доста усилие. С едно остро нещо, обаче, можеш да ръчнеш веднъж, и противника вече е победен.

И така се появява оръжието, но това оръжие не е меч. Това, което се появява тъй, е по-скоро някакъв кинжал, или нож. Бихме ли могли да определим ножа като конкретно небитие на меча?

Ножът има повече от една функция. Той може да се използва за дялане на дърво, за рязане на неща (плодове, зеленчуци, месо), може да се използва за дране на кожа, може и да се използва за пробождане на противници, участващи в борба, за нанасяне на телесна повреда.

НО, макар и да МОЖЕ да се използва за тези неща, ножът не е меч. Мечът е много специално нещо, или по-скоро много специализирано. Нека се насочим към него, и да се зачудим какво, точно, е меча?

Меч - “...дълъг и прав, обикн. Двуостър нож…” [5]

Значи, всъщност, мечът е някакъв нож… Но пък какъв нож е мечът? Много неудобен. Ако човек иска да среже нещо с него, то тогава ще му е много неудобно - например, да си нареже хляб на филии, или да си среже ябълката на няколко парчета. Ако човек иска да одере някакво животно, то тогава с меча или няма нищо да направи, или ще вложи много повече усилие, и резултатът ще е много по-лош, отколкто би бил, ако бе използван същински нож. И за дялане на дърво, мечът не е полезен, тъй като тежи повече, и не е толкова удачен за фини маневри.

Мечът, обаче, е много по-добър в това да пробожда противници, и за нанасяне на телесна повреда, именно заради своята дължина. С един кинжал, който е по-къс от меча, една борба би била по-опасна, тъй като участниците трябва да са един върху друг, за да успеят да се прободат. Пък и дори да бъде намушкан единия борец, то той би могъл да нанесе удар срещу противника си.

С меч, тези проблеми не биха били толкова определящи, тъй като той, освен че е по-тежък, и би позволил за нанасянето на по-жестоки рани с порязване, е и по-дълъг, което би позволило за пробождане от малко по-голямо разстояние, което, пък, е някак по-безопасно за пробождащия.

След като всичко това бе изложено и разгледано, може би може да се каже, че небитието на меча е ножът, но това не би било твърде удачно. А, може би, небитието на мечът е стиснатият юмрук, използван за нанасянето на удари срещу друг човек - тъй като да се удря животно с юмруци е малко безполезно, имайки предвид колко крехки са човеците. Но, пък, това би могло да е небитието на боздугана, или на бухалката. Или, пък, дори на тоягата… И, все пак, стигна се до няколко възможни нещица, които биха могли да бъдат небитието на меча. Най-важното е, че мечът е просто вид оръжие… Но е много специфичен вид оръжие.

Ако погледнем другите оръжия, които се използват от човеците - вече бе разгледан ножът, и той има приложения. Ами бухалката? Тя може да се използва като чук, за да се забиват някакви неща в други неща - пръчки в земята, пирони в дърво, или дори за да се застопоряват върховете на копия или срели. Тя може и да се използва за лов, макар и да не е много удачен уред. Тъй като е тежка и голяма, както и шумна, тя може да плаши хищници и тревопасни, за да ги насочи в желаната от ловеца посока.

Ако се погледне копието, то това е нещо, което най-вече се използва за лов, за набавяне на храна. То, привидно, няма други приложения, но едната друга цел, с която се използва, е много просторна. Могат да се хващат риби с него, могат да се ловуват големи и средно големи животни с него, то може да се хвърля от далеч, за да е в по-голяма безопасност човека, използващ го. Има и друга възможна употреба - може да се използва като лост, за да се двигат неща, или пък като нещо, с което да се носят други неща - да си върже, някой, вързоп на пръта на копието, например.

Тогава, може би, лъкът и стрелите? Това са много добри уреди за убиване, но те са много по-приложими в ловуването, отколкото меча. От далеч, прострелва се някое животно, без то дори да знае какво се случва. Лесно и енергийно ефективно.

Брадвата е уред, който има много ползи. Може да се използва като чук, за да се забиват някакви неща в повърхности. Може да се използва по предназначение, за да се секат дърва. Може и да се използва за убиване, но е по-тежка, и, следователно, по-тромава, по-енергийно неефективна от един меч.

А мечът, той… Той има само едно приложение, и то е да наранява, и да убива, други човеци. Та, значи, свитият юмрук е, най-вероятно, конкретното небитие на меча, тъй като с юмрук се нанася телесна повреда само срещу други хора.

Видове, Функция, Цел (или Предпазителят)

Във въведението на този текст вече беше разгледано, сравнително детайлно, какво точно е онова нещо, което определя меча като меч. Въпреки това, би било удачно да се подходи към това занимание, което съдържа в себе си описанието на видовете, функцията и целта на меча, с по-голямо внимание, и по-изострена изтънченост, поради която причина ще бъде описан мечът отново.

Та, какво представлява мечът? Един дълъг, прав нож, по определение, но това, за момента, не е описанието, което ще ни свърши най-много работа.

Мечът има няколко части, повече от три, но тези части могат да се групират в три разделения - дръжката, наричана още ръкохватка, предпазителят и острието. Ще започнем от долу нагоре, като долу ще бъде дръжката, а горе - острието, както и върхът на меча.

Дръжката на един меч е направена по такъв начин, та да е удобна за държане, и, също така, да не се изплъзва от ръката на държащия я човек. Поради тези причини, тя има няколко части, които са важни за нейното описание, а това са:

1. Накрайникът (pommel, от Английски) - това е най-крайната част на дръжката, и изобщо на меча. Тази частица, понякога, може да бъде отвита, като причините, поради които би била необходима тази маневра, не са много на брой, но една от тях би била заменянето на някоя част от дръжката, която е била повредена (за която ще стане дума в следващата точка).
   Този накрайник, бидейки по-широк от самата дръжка на меча, служи да попречи на меча да се изплъзне от ръката на държащия го човек. Друга функция на накрайника, може би дори по-важна от предишната, е да предостави противотежест на острието, за да може самият меч да е по-балансиран, и употребата му да е по-лесна.
   Последната функция на този накрайник е, естествено, такава, каквато би се очаквала от нещо, което е прикачено към оръжието. Може да се използва за извършването на маневра Мордхау (Mordhau, от Английски, Mordschlag, от Немски). Наименованието на тази маневра означава убийствен удар, а самата маневра включва обратното държане на меча (ръцете са увити около острието, не дръжката), и употребата на меча като чук или боздуган, като тежестта на накрайникът и самата дръжка, която в комбинация с предпазителят е почти равна на тежестта на самото острие, позволяват извършването на смъртоносни удари.
   Накрайникът може да се използва и за друга маневра, която се нарича “Свърши го правилно”(груб превод на End Him Rightly, от Английски)[6]. Тази маневра, отново, е обвързана с оръжейната природа на меча, и е тясно свързана с убийството. В нея, накрайникът се отвива и се хвърля по опонента, с цел да го зашемети или разконцентрира, което пък има за цел да позволи на хвърлилият накрайника на меча си да убие замеряния.
2. Обвивката - това е тази част на дръжката, която може да бъде заменяна или поправяна чрез свалянето на накрайника. Тя е точно това - обвивка, най-често изработена от шагрен (shagreen, от Английски), което е сурова кожа (било то конска или акулска), която е увита около металната (или дървена) дръжка на меча. Нейната цел е да подсили завхата на дръжащия меча човек.
3. Дръжката - това е същинската част на дръжката, без която меч не може да бъде използван, и без която мечът не може да бъде меч. Докато и накрайникът, и обвивката са допълнения, които само усъвършенстват меча, и го правят по-лесен за използване, което пък го прави по-добър (тъй като добрият меч е този, който убива или нанася телесни повреди с лекота). Но, без тях, един меч все пак би бил меч, стига да има дръжка, за която да може да бъде хванат. Обвързана с начина, по който се създава един меч, дръжката е част от него от самото му появяване.
   Когато един меч бъде оформен от ковач, този меч си има своето острие, но има и дръжка, която не е, хич, удобна, но все пак присъства, тъй като трябва да бъде хващан някъде, за да може да бъде обработен и приготвен за функцията си.
   Дръжката на един меч, който няма нито накрайник, нито обвивка, може да се използва с цел за нанасяне на телесна повреда или убийство, макар и тази нейна възможна употреба да е контра интуитивна, тъй като същинският меч, острието му, е далеч по-подходящ за това, поради причините че е по-дълъг, по-остър и не би довел до нараняването на ползващия го.

След като бяха описани частите от дръжката на един меч, следва да се опише предпазителя. Трябва да бъде посочено, че според много източници предпазителят на меча е част от дръжката. Но, за този текст, те не са от една и съща част, тъй като техните същности са различни. Предпазителят е точно такъв - ПАЗИ от ПРЕД - неговата същност е да предпази ръката на този, който държи меча, от това, което е пред нея (пред ръката).

Тъй като предпазителят е самостоятелна част от меча, няма нужда от изготвяне на списък. Предпазителят се намира между дръжката и острието на меча, като той може да се окачестви като такава част от меча, която помага на държащия го човек да не изгуби захвата си, било то заради изхлузване на меча или поради някаква друга причина, но това не е същинската му функция.

Предпазителят е една пластина метал, достатъчно дълга, за да може да бъде поставена препендикулярно на дръжката и острието на меча, и двете ѝ страни да се простират отвъд свитите пръсти на държащия дръжката човек.

Както беше споменато, предпазителят пази ръката на държащия дръжката човек от това, което е пред нея. Ще третираме ръката (в случая дясна), стиснала дръжка на меч, като имаща лице, което се помещава на “повърхността” от палеца, включително и първата (основната) част (фаланга) на самия палец, до показалеца, включително и трите част (фаланги) на показалеца. Това, което е пред лицето на тази ръка, ако изключим предпазителя, е острието на меча, чиято дръжка бива държана от съответната ръка, и острието на противниковия меч.

Тук се появява тази функция на предпазителя, която може да се интерпретира като обвързана със захвата - ако няма предпазител, ръката на човека, държащ дръжката на меча, би могла да пострада, ако захвата на съответната ръка отслабне до такава степен, че дръжката успее да се изплъзне от ръката на държащия я човек. В този случай, тъй като няма предпазител, ще се случат няколко неща:

1. Мечът ще започне да пада надолу, ако е бил държан с върха си към небето;
2. Ръката на човека, държал дръжката, ще се стисне инстинктивно, за да предотврати това изплъзване/падане;
3. В зависимост от това, колко време е било необходимо на човека да стисне ръка, и колко съпротивление е имало около дръжката на меча, е възможно когато отново бъде стисната ръката на човека, тя да се окаже увита около острието на меча, е не около дръжката. Това би довело телесна повреда на самия потребител на меча.

Ако този меч бе имал предпазител, то тогава това не би се случило, и, тъй като тази възможност е обвързана със захвата на потребителя на меча, то тогава може да се каже, че предпазителя има някаква функция, която да подсилва захвата на потребителя на меча.

Обаче, точно в тази примерна ситуация се показва и другата функция, която е всъщност основната функция на предпазителя. Предпазителят пази ръката от това, което е пред нея (в случая острието на меча). Но, нека бъде даден и друг пример.

Когато двама души се борят, и всеки един от тях има меч, то тогава е вероятно те да кръстосат своите мечове. В такава ситуация, остриетата ще започнат да се хлъзгат едно по друго, а това ще провокира точката, в която се срещат, да започне да се движи надолу по тях, към източника на силите, които бутат остриетата едно към друго. Тези източници на сили са ръцете на потребителите на мечовете.

Ако няма предпазител, това, което ще се случи, е че остриетата ще продължат да свистят надолу, едно по друго, докато не срещнат нечии пръсти, и тогава ще бъде нанесена телесна повреда, било то и на двамата борци, било то само на един от тях.

Предпазител, ако има, той би спрял остриетата преди да успеят те да стигнат пръстите на потребителите на мечовете. Точно поради тази причина, предпазителят се нарича така - предпазител - и точно поради тази причина неговата функция не е тясно свързана със захвата на ползващия меча, а с неговото предпазване, което го пренася в своя собствена част от самия меч.

Естествено, тъй като става дума за оръжие, не може да няма и начин да се нанася телесна повреда, или да се убива, с него. Гореспоменатата маневра Мордхау може да се извърши и с предпазителя.

Сега се стига до острието, третата част на меча. Подобно на предпазителя, тази част е самостоятелна. Дълга, метална пластина, чийто две страни са остри, завършваща с остър връх. Острите страни на меча са разположени така, че да се “вливат” в предпазителя - да са успоредни нему, а не препендикулярни, инак предпазителя не би вършил работата си толкова ефективно.

Острието на меча има няколко функции, като повечето от тях са обвързани с нанасянето на телесни повреди или убийството. Върхът на острието може да пробожда, а страните му (острите) могат да разсичат. Дори и тъпата страна на един меч може да нанася телесна повреда, макар и тя да е по-скоро подобна на тези, които биха били нанесени от тояга или сопа.

Тази тъпа страна, обаче, може да се използва и по друг начин. В борба, двама борци замахват със своите мечове. В някои случаи, ще се извърши блокиране, било то от единия, било то от другия. Блокирането е защитна маневра, която спира нечие острие, преди то да е успяло да достигне мишената си (така да се изразим, макар и да е малко неточно). Блокирането с меч се извършва с тъпата страна, като тя се поднася пред блокиращия, за да послужи като преграда, която да спре замахнатия противнически меч.

Използва се тъпата страна, защото, инак, острата страна би се набраздила, което би понижило нейната способност да разрязва.

След като вече сме описали меча, и в процеса на неговото описание описахме част от функциите му, можем да пристъпим към по-същинско описание на съответните функции. Но, преди това, трябва да се посочи целта на меча, която вече, навярно, Ви е известна.

Целта на меча, или по-скоро, целта, с която е създаден меча, е да се извършва убийство. Ако целта, с която бе създадено това оръжие, не бе извършването на убийство, то тогава то нямаше да е остро, а щеше да е тъпо, за да няма огромния потенциал да убива. Трябва да се подчертае, че целта на меча е да убива хора - той може и да свърши работа при убийството на други създания, но хора убива най-добре.

Та, функциите на меча… Не са безброй много. Освен тези, които бяха изброени в предходните параграфи, има още няколко, появили се покрай самия меч, както и няколко, които са били открити като следствие от липсата на други предмети.

Една от функциите на меча, която функция се е появила поради съществуването на самия меч, е демонстрацията на заможност. Мечът, тъй като е изработен почти изцяло от метал, е бъл много скъп в миналото, и, поради тази причина, който е имал меч е бил възприеман като заможен, като финансово успял.

Естествено, с напредването на технологиите, мечовете са станали по-евтини, поради брой причини, като например поевтиняването на рудните изкопаеми или улесняването на процеса за обработка на желязото, но тяхната функция да показват заможността на своя притежател не е била отменена. Започнали, ковачите изработващи мечове, да влагат повече усилие в специфични поръчки, да извезват детайли или да загнездят скъпоценни камъни, било то в острието на меча или в неговата дръжка, а може и дори кънията.

Друга функция на меча е била неговата способност да определи човек като воин, или да му придаде някаква специалност. Един човек, който борави с меч, има някакво положение в обществото, което изисква някакво специално отношение. Някои общества са възнаграждавали своите войници, своите потребители на мечове, със земя, която да могат да владеят, или пък с гражданство - пример за това би била античната Римска Империя.

Също така, мечът е имал и функцията да олицетворява собственикът си. Когато един потребител на меч предаде мечът си на някого, той се предава сам себе си, понеже вече не може да се бори, защото оръжието му не е в негово притежание. Тази функция на меча може да се простре и по-далеко - когато един човек предаде меча си някому, той би могъл с това свое действие да се закълне да служи на този, комуто е бил предаден меча.

Това оръжие има и друга функция, която е тясно свързана с неговото съществуване, но за да може да бъде посочена тя, бива да се разгледа една функция на меча, която не произлиза от самото му съществуване.

Тази функция е да замества християнския кръст. Тъй като формата на меча, който бе описан в този текст, и който се разглежда в него, е сходна с тази на християнския кръст - това бидейки четири черти, срещащи се в една точка - три от тях еднакво дълги, а четвъртата около два пъти по-дълга от която и да била от другите - е напълно възможно да се използва меча като заместител на кръста. Това би било извършено само ако човека, имащ на разположение меч, не разполага с кръст.

Целта на това би била да се извърши религиозен ритуал - да се помоли човека, който замества кръста с меча си, или пък да се положи меча над гробът на някой загинал човек, ако няма налични материали за създаване на кръстовиден надгробен камък, или дори пръчки, които да се кръстосат.

Тази ритуална използваемост на меча, обвързана с християнството, е обвързана с онази непосочена функция, за която бе споменато по-рано. Мечът, в някои култури, се е използвал като ритуален уред, не за убийство, а за социални цели. Най-лесния за прилагане пример би било рицарството - или, по-скоро орицарствяването. Когато един воин бива провъзгласен за рицар се използва меч, чиято кръстовидна форма позволява на орицарствяващия, ако е крал, да произнесе благословия, освен да създаде рицар.

Чрез това деяние, кралят се доближава до Бога, тъй като той създава нещо - създава рицар, не само с действията си, но и с думите си. Без да бъде провъзгласен за рицар, един воин не би могъл да бъде рицар.

Тук вече се сливат няколко от функциите на меча. Хем като биде носен от рицаря този меч, той показва какво е неговото социално положение, хем този рицар демонстрира каква е вярата на този рицар, хем той демонстрира че този рицар е предал своя меч (живот) някому (на своя крал).

Ритуалните функции на меча, обаче, не се изчерпват само с неговата кръстоподобност. За келтите, един меч е можел да бъде “убит”[7]. Това ще да рече неговото изкривяване до такава степен, че той вече да не е полезен, да не може да бъде използван за това, за което е направен един меч - да убива или нанася телесни повреди чрез пробождане и посичане. Причините, поради които са били “убивани” мечове, са били обвързани със смъртта на своите собственици.

Един загинал келтски воин е щял да отиде в задгробния живот, това е било ясно. Но, ако не му бъде оставено оръжие, той не би имал оръжие, което да използва за да се бори в онзи задгробен живот. Поради тази причина, келтите погребвали воините си с оръжията им - обаче не оставяли мечовете просто така, тъй като ако беше тъй правено, то грабителите на гробища биха могли да се сдобият с много оръжия - мечове, които, както бе посочено по-рано, са скъпи.

За това биват “убити” мечовете на тези мъртви воини - извити до непотребност - и заровени с тях, защото в задгробния живот тези келтски воини могат да ги изправят отново, и да ги ползват.

Това е само един пример за това как мечовете са имали някаква такава, ритуална функция, която пак произлиза от тяхна същнот - да се пазят от противници, да ги убиват или раняват.

Обаче, след като бяха разгледани тези функции на меча, и след като беше разгледан мечът от физическа гледна точка, следва да бъде зададен въпросът каква, всъщност, е целта на меча? Защо го има, изобщо? Това, което беше предложено до момента, е някак смущаващо, тъй като имайки предвид това, което беше казано за човека, и за начина, по който той е устроен, то не би ли било енергийно неефективно да се създаде меч, който да се използва за убиване, като има толкова много други уреди, оръжия, които са също толкова удобни за убиване?

Естествено, ще се има едно наум при задаването, и отговарянето, на този въпрос, и това е, че става въпрос за убиването на човек, а не просто убиване. Та ще Ви приканя да се върнем към нещо, което зачекнахме във Въведението на този текст - а това е именно дефиницията на оръжието. Първото, което бе казано за него, беше обвързано с нападението, но второто, което бе казано за него, бе обвързано със защита от нападател.

Това би трябвало да ни подтикне да се замислим за всяко едно нещо, което до сега бе разгледано - и другите оръжия, и меча, и функциите им - поне тези, които бяха споменати. Освен това бива да се замислим и за предложеното конкретно небитие на меча.

Изглежда, като че ли мечът може да се третира по два начина. Да се възприема като имащ една цел, и като имащ друга цел. Първата цел, която бе вече разгледана от нас, е да се използва за нанасянето на телесна повреда и убиване на други човеци. Втората му цел, която още не е разгледана от нас, е да се използва за защита от други човеци.

Нека си изясним защо това е нещо, което би могло да бъде опция. За целта, ще си помогнем с предложеното конкретно небитие - стиснатите юмруци, използвани за удряне. Самите стиснати юмруци могат да имат това свойство, тази функция, изобщо тази цел, която бе предложена за меча, но трябва да се подходи внимателно.

Ще се върнем към пра-историческите времена, от преди дори митичния отрязък на историята - тогава, от когато нищо не ни е известно. Нека представим хипотетична ситуация, която би могла да е била актуална в това минало, макар и нанас неизвестна:

Един човек среща друг човек, който е непознат. В тази ситуация могат да станат много неща, като много от тях зависят от условия, които са също толкова много, и не можем да ги изброим. Но, да кажем че в тази ситуация и двамата непознати, дето са се срещнали, са невъоръжени - имат само ръцете си. Нека използваме тази хипотетична ситуация, и нека дадем цел и на двамата - да намерят храна.

Сега, в зависимост от това дали са много прегладнели, дали са в състоятелност да ядат други хора, дали изобщо това им е минало през ума като опция - има много възможни начини, по които може да се развие тази ситуация. Но има едно нещо, което ще ни подскаже как, всъщност, тя би се развила - и това е физическия вид на тези хора. Ако един от тях е едър и силен на вид, а другият по-слаб и по-дребен, то тогава вторият, бидейки по-малък, не би желал да извършва действия, които биха могли да провокират първия, по-едрия, към борба.

Присъства, в едростта на първия, една плашещост. Страхът на втория е обвързан с потенциала на първия да го убие. Един силен човек може да надвие един по-слаб човек много лесно, и също така може да го убие много лесно. Страхът от тази възможност - да бъде убит, или може и само пребит - един човек, е много властен. Поради тази причина една такава среща ще подкани човекът, който е по-дребен, да се опита да избегне сблъсък, да избегне борба между двамата.

Тези споменати юмруци - те дори и да не са свити, присъстват в потенция. Онзи, едрият, може да свие пръсти и да ги направи на юмруци. Това знание, за тази възможност, е достатъчно за по-дребния. Та предложеното конкретно небитие на меча съществува, стига един човек да има ръце и пръсти, дори и без да са свити самите юмруци. Изобщо, май конкретното небитие на меча, което бе предложено, се оказва някак далечно от същинското му конкретно небитие, което се оказва, че е страхът от смъртта… А може би не е точно страхът от нея, а потенциала да бъде осъществена смъртта на наблюдаващия.

Колкото и да бъде разнищвано това, обаче, може и да не се стигне до никъде, тъй като нито сме историци, нито сме археолози, нито сме антрополози, нито сме психолози, и отговори не притежаваме по съответния въпрос. Важното бе да се посочи, че конкретното небитие на меча, което бе споменато, може би е малко по-различно.

И така, преди дори да се е появил меча, има вече повод за неговото създаване, обаче той не е “да може да убива човеци”, а по-скоро “да може да ме накара да се чувствам в безопасност, защото може да убива човеци”... Макар и това да е много протяжено и някак неточно.

Но, нека се върнем към примера. Имаме един по-дребен човечец и един по-едър човек. В предишният пример, те, и двамата, бяха невъоръжени. Сега примерът ще бъде следния:

Дребният човечец има оръжие - копие, бухалка, някакъв кинжал - а едрият си няма. В тази ситуация, юмруците на едрия изведнъж стават по-малки, отколкото са били преди. Изведнъж онзи, който има оръжие, става по-страшен, защото той може по-лесно да убива, отколкото този с юмруците. Ролите, тогава, се менят - този с юмруците, едрия, не желае да провокира борба между себе си и онзи с оръжието, защото той се бои от смъртта, която може да го сполети, ако се стигне до битка.

Нека дадем още един пример. Имаме цяла селекция оръжия, които биха ни свършили работа. Копието, бухалката, лък, кинжал - всякакви неща. Преди да решим с кое бива да се снабдим, трябва да решим за какво ще го използваме. Както вече беше споменато, всяко едно от тези оръжия има и потенциала да бъде уред за нещо друго, има различна функция. Ако искаме да се защитим от други човеци, кое ще е най-добро?

Първо, да видим лъка. Той стреля на далеч, но пък от близо хич не върши работа. Пък и аз трябва да се прицеля, да стрелям, а онзи може и да успее да избегне моята стрела. Значи, лъкът, може би, не е подходящ.

Копието, тогава - то е доста удобно, защото е такова, дълго, и може да боде доста надалеч. Обаче това копие, то е някак тромаво - аз ако не съм в готовност да бода с него, ако онзи тръгне да ме напада, докато си извадя копето и се приготвя да бода, той може вече да е твърде близо, за да мога да използвам копието както бива. Пък има и възможността онзи, ако е ловък, да успее да хване копието са дръжката. Тогава аз вече почти нямам оръжие. Може би и то не е най-подходящо, ако искам да убеждавам някого да не ме напада, или ако искам да се защитавам.

Бухалката - хубаво, бухалката. Тя е малко по-нетромава от копието, защото е по-късичка, и по-лесничко мога да я размахвам, обаче тя не е остра. Не мога да го пробода, онзи, който може да ме нападне, а мога само да го халосам. Ако не го халосам хубаво, тогава какво? Той ще може да продължи да ме налага, може даже и да я хване, бухалката, и да ми я вземе. Не е като копието, да има някакво остро, което да означава, че ще се пореже и нарани, ако го хване неправилно. Пък и бухалката е ефективна от доста близо - може би не е най-добрият избор.

Тогава кинжала? Той е такъв, мъничък, пък и няма как да го хване онзи, защото дръжката е колкото дланта ми, а останалото е остро и опасно. Само дето, понеже е толкова малък кинжала, той хич не е удачен, защото аз трябва да се приближа до него страшно много, за да го нараня. Пък, на всичкото отгоре, той може и да хване ръката ми, или може да ме набие, като избягва замасите ми, защото да нападам с кинжал е почти като да нападам с юмруците си - нямам по-разширен обсег. Май и това не е най-хубавият уред.

И се пръква мечът. Тъй като кинжалът има качества, които го правят по-удачен от другите опции - не може да бъде взет, и всеки удар с него е много опасен - той се подобрява. По-дълъг се прави, и, изведнъж се появява едно оръжие, което е много страховито.

Дори и в сценарии, който включва двама с оръжия, които тръгват да се борят, ако са с еднакви уреди, битките биха били някак равностойни и премерени. Ако, обаче, бяха с различни оръжия - например един с бухалка а друг с копие - то тогава трябва да се има предвид някаква динамика, да се обмислят възможности. Този с копието ще може от по-далече да ръга, обаче онзи с бухалката може и да може да счупи копието, ако удари добре… Но пък за какво му е на човек да удря оръжието, вместо да удря противника?

Мечът, изглежда, е по-пригоден за борба срещу другите оръжия - това бидейки кинжалите, копията и бухалките - отколкото другите. Лъкът ще бъде изключен, защото от далеч той е непобедим, а от близо той не би могъл да победи почти никого. С меч може да се отбие копието, с меч имаш по-голям обсег отколкото онзи с кинжала, и с меч ударите ти ще са по-опасни от бухалката.

Хипотетичните ситуации, които биха се развили в главата на този от непознатите, който няма меч, биха били неблагоприятни за него самия, и той би се боял от онзи с меча. По този начин, мечът се превръща в някакво нещо, което предотвратява борбата чрез страхът, чрез потенциалната му способност да отнеме живот, или да нанесе телесна повреда.

Та целта на меча може би е да защитава потребителя си от борби, а не да убива и поврежда, телесно, човеци? Макар и това да е възможно, не е много правилно, тъй като в един момент всеки започва да се разхожда напред назад с меч, и всеки има меч. Тогава ще започнат да се търсят други фактори, които да подскажат как би се развило едно потенциално спречкване.

Тогава, това е само функция на меча - да предотвратява борби в специфични обстоятелства.

След като това беше определено, би било удачно вече да се насочим в посока видове, за да можем да разгледаме видовете мечове, който съществуват, както и да посочим какви са техните функции, ако изобщо има такива, които се различават от тези на меча, който до сега разглеждахме.

Преди да се започне това начинание, обаче, трябва да се поясни че има огромно количество разновидности в мечовете, които са били създавани в историята. Толкова много са те, че самата им квантизация е трудно-постижима. Някои източници могат да твърдят че има над 60 различни вида мечове, други могат да твърдят че има 3, или 11. За целите на този текст ще се използва квалификация, твърдяща, че има 21 вида меч [8].

Освен това, за целите на този текст няма да се изброят всички видове меч, споменати в съответната квалификация, а ще се разглеждат такива, които истински се отличават, по някакъв начин, он този меч, който досега бе описван.

Би следвало да се посочи, че мечът, който досега бе разглеждан, може да бъде определен като принадлежащ към вида: “дълъг меч”, но може и да се причисли към вида “ксифос”.

1. Рапира - това ще бъде първият вид меч, различен от този, досега разглеждан, който ще бъде изложен на показ в този текст. Естествено, това е меч, оръжие, и целта му е да нанася телесна повреда или да убива човеци, има дръжка, предпазител и острие, но по останалите си параметри е някак различен.
   Рапирата е малко по-лека в сравнение с меча, който бе разглеждан от нас. Освен това, нейното острие е много по-тънко, отколкото това на дългия меч, но пък за сметка на това е много по-дълго. Това я прави някак неподходяща за употреба в борба срещу човек, използващ дълъг меч, тъй като разликата в теглото, както и тънкостта на рапирата, биха я направили податлива на огъване или дори прекършване, ако бъде извършено блокиране с нея. Обаче това не е нейното форте - не е част от нейната същинска функционалност. Рапира би се използвала в борба срещу човек, който също има рапира, което би уравновесило битката. Но, най-важното тук, може би, е това, че рапирата е оръжие, чиято способност да убива е съсредоточена върху нейната функция да пробожда. Много рапири не са достатъчно остри, за да могат да порязват така, че да застрашат нечии живот, а има и някои, които дори изобщо не могат да порязват, тъй като са с тъпи остриета - само върховете им са остри и смъртоносни. Друго нещо, което различава рапирата от дългия меч, е нейният предпазител, който е много по сложни и дори изтънчени. Те са предоставяли много повече защита за ръката, и по-голяма част от тежестта на рапирата е била съсредоточена върху предпазителя, отколкото при дългия меч, което е променяло центъра на баланса на оръжието, правейки го много по-удобно за употреба.
2. Копис (Κόπις, от древногръцки) - името на това оръжие може да се преведе, от Гръцки, на Български, с думата “рязане”. Това е показателно за начина, по който този уред за убиване е постигал своята цел - чрез порязване, разрязване и може би дори отсичане на крайници.
   В сравнение с един дълъг меч, кописа е бил много по-особен на вид, и е дори доста близък с кинжала, или с ножа, отколкото с меча, но тъй като има много вариации дори на това оръжие, то е предоставено като пример за вид меч. Най-интересната част от кописа е, може би, неговата форма. Това не е право острие, а извито, като тази извивка служи за улесняване на процеса на рязане, който е бил главната функция на кописа. Друго, което бива да се подчертае, е че кописа не е двуостър, като дългия меч, а има само една остра страна - тази, която е от вътрешната страна на извивката на оръжието (чийто ъгъл, ако бе измерен, би било по-малък от 180 градуса). Кописът е имал остър връх, но пробождането с него би било по-неудобно, и може би дори по-неефективно, отколкото би било прорязването, поради извивката на оръжието, както и особената форма на дръжката.
   Кописът не е разполагал с предпазител - острието направо се е вливало в дръжката, която пък е била държана по начин, сходен с начина по който се държи дръжката на куфар, или пък дръжката на сърп.
3. Кхопеш/Хопеш (ḫpš, Египетски произход) - този вид меч, за разлика от другите, досега споменати, въобще не е могъл да се използва за пробождане, поради уникалната му форма. Докато рапирата е главно с умисъла да пробожда, а кописа е главно с умисъла да разсича, и двете могат да се използват за извършването на другото действие, макар и успехът, пожънат в резултат на тези опити, би бил незадоволителен, кхопешът дори няма тази функция.
   Това се дължи на формата му. Ако си представим меча, който бе описван досега, дългия меч, можем да опишем кхопеша. Нека махнем предпазителя, а след това хванем острието и, на около 30, може би 40% от цялата му дължина, започнем да го извиваме. Тези останали 60% от дължината на острието се извиват докато нямат формата на полумесец - като извивката във вътрешността на една купа за супа. Външната извивка на острието е заострена, докато вътрешната не е. Тъй като това оръжие е толкова особено, то е някак несравнимо с меча - може би е по-подобно на брадва, отколкото на описаното двуостро, право острие. Но е меч, защото е бил така наречен от тези, които са го използвало (древните египтяни).
   Каква е неговата функция? Твърди се, че тази куко-подобна извивка е била използвана за хващането на човешки ръце, може би с цел изкълчването им, или за да разкара противников щит.

Както излиза, примерите, които бяха дадени за видове мечове, не са напълно точни, тъй като нещата, които бяха описани, някак не съвпадат с онова, което бе описано като меч - половината не са нито прави, нито двуостри… Но всичките имат една и съща цел, една и съща функция - да убиват, или телесно да повреждат, човеци.

Метод (или как се ползва меч)

След като бяха разгледани тези неща, и вече се има представа какво представлява меча, която представа е по-задълбочена от това, с което се е боравело в началото на този текст, може да се подходи към същинското му опознаване. Методът на употреба на меча, как се използва той, как работи той, и кое е това, което го прави толкова удачно оръжие, толкова полезен уред за убиване, или за нанасяне на телесна повреда?

Това, което трябва да се поясни първо, е начина, по който се държи мечът, тъй като той, самият, определя как се използва съответният уред. Мечът може да се държи и с една ръка, и с две, което е важен фактор в неговата употреба. Най-често, когато се използва с една ръка, мечът е придружен от някакъв друг уред, който има по-скоро защитна функция, отколкото офанзивна. В тези случаи мечът има един метод на употреба, докато в други случаи - когато мечът се държи с две ръце - той има друг метод на употреба.

Нека започне разглеждането от това как се използва мечът с една ръка, но, преди напълно да се потопим в него, трябва да се положи една основа, която е важна за целта на това изследване.

Всеки физически предмет има някаква своя тежест. Тъй като всеки предмет има такава тежест, той е потърпевш на законите на физиката. Законите на физиката са, често пъти, обвързани с движението на телата. Когато един човек се движи, той, самият, е потърпевш на съответните физични закони, и неговите телеса са подвластни на съответните космически сили, които му влияят без той да е наясно, че те му влияят.

При замахването с юмрук, което ще се използва като отправната точка на меча, преди дори да има меч в този юмрук, този юмрук се движи с някаква скорост, защото върху него се упражнява някаква сила (която бива упражнявана върху него от ръката, към която е прикачен). Тази сила го избутва така, че той да се движи в някоя посока.

Този движещ се юмрук, избутван от някаква сила, сам започва да упражнява тази сила върху всяко нещо, което влиза в контакт с него, а всяко нещо, което влиза в контакт с него, и върху което бива упражнявана сила, също упражнява сила върху това, което упражнява сила върху него.

В случая на този юмрук, който използваме за този хипотетичен пример, това, което се среща с него, и върху което се упражнява сила, не е нищо, което да е видимо от човешките очи, но, всъщност, има нещо, което той среща. Това, което се среща, са частиците във въздуха. Те, макар и невероятно малки, влиаят по някакъв начин, и биват засегнати от този юмрук, който пък предава своята сила (която бихме могли да наречем кинетична енергия, тъй като той се движи) на съответните тези частици, и самият той ги задвижва.

Задвижвайки ги, обаче, той (юмрукът) среща съпротивление. Това съпротивление може и да не е огромно, дори може и да не е осезаемо, но то съществува. АКО частиците, които се срещат при движението на юмрука бъдат заменени с една по-голяма ‘частица’, например човешко тяло, то тогава при сблъсъка между юмрука и това тяло съпротивлението би било толкова голямо, че то би попречило на юмрука да продължи своето движение.

Естествено, за да се прекрати това движение, което се задвижва от сила (кинетична енергия), трябва върху този юмрук да се упражни еднакво голяма сила, която да неутрализира (да изравни силата, която се упражнява върху него от ръката му) неговото задвижващо ‘нещо’. При такъв един удар, или по-скоро сблъсък, между юмрук и тяло, това, което се случва, е че площта на юмрука, която се среща с тялото, се сблъсква с тялото по такъв начин, че енергията се абсорбира.

Това се дължи на неговият размер (един юмрук, както се казва, е голям колкото сърцето на притежателя си) и на площта, върху която е концентрирана силата. Понеже площта е толкова просторна, това означава, че има много точки, в които се срещат юмрукът и тялото, което предизвиква означава, че енергията, която ще се генерира в резултат от този сблъсък (кинетичната енергия), ще се разпредели отделно, и по равно, върху всички точки, в които се сблъскват тези две неща (юмрукът и тялото).

При своето движение, юмрукът непрекъснато трябва да е потърпевш на силата, която се упражнява върху него от ръката, от която е част, инак неговото движение би било секнало - само че не е точно така, защото съществуват два важни за тоза разглеждане фактори. Първият е гравитацията - това е една вечно актуална сила, която се упражнява върху всяко едно нещо на земята, която сила предизвиква нещата да се движат към нейният източник.

Гравитацията дърпа нещата надолу, което означава, че ако един човек иска да удари някого, той трябва да има едно наум, и да вложи повече сила във вдигането на юмрука си, отколкото гравитацията влага в дърпането му надолу, за да може този юмрук да се срещне със своята мишена. Естествено, силата, с която трябва да се задвижва този юмрук, трябва да е постоянна, защото ако тя стигне до един връх, и после започне да отслабва, тя не би успяла да предвижи съответния юмрук така, както нейният източник (ръката на човека, притежаващ съответния юмрук) би желал, защото гравитацията е константа - вечно присъстваща - и вечно упражнявана.

Ако силата, която задвижва юмрука в посока, която не е тази в която гравитацията задвижва всичко на земята (надолу), не е по-голяма от тази, която се упражнява от гравитацията, то тогава юмрукът или няма да се задвижи въобще, или няма да извърши желаното движение.

Следователно, силата, с която се извършва един юмручен замах, трябва да е по-висока от тази на гравитацията, за да може да бъде извършен този замах правилно. Но, ако тази сила е достатъчно висока само за момент, то тогава тя няма да успее да извърши това действие, което е желано… Освен ако моментът не е достатъчно дълъг. Измерването на времето с моменти е много неудобно, тъй като моментът може да бъде толкова дълъг, колкото си желае използващия го. Но тази неопределена продължителност е ключова тук.

Човекът, замахващ със своят юмрук, може би се нуждае от сила, по-висока от тази на гравитацията, за само един специфичен период от време, който не е точно толкова дълъг, колкото е и този период от време, в който ще се извърши замаха от начало до край, защото съществува инерция.

Инерцията е съпротивлението на един предмет, който се движи, на изменението на своето движение. Съпротивлението се определя от тежестта на предмета и от скоростта на движението. Това съпротивление създава условия, които биха позволили на един юмрук да бъде задвижен, с по-висока сила от тази на гравитацията така, че той да се движи в посоката на мишената, след което упражняваната върху него сила, която го е задвижвала, може да бъде отслабена или прекратена, защото неговата скорост, и тежест, ще го задвижват сами по себе си, за известно време, защото той ще се съпротивлява със силата на гравитацията и нейното изменящо влияние върху неговото движение, тъй като съответният юмрук се движи успоредно на земята, а гравитацията цели да го накара да се движи перпендикулярно на земята, и то право надолу. Това е изменение от 90 градуса, и не е малко, което означава, че е нужно време. Време, което се удължава от скоростта и тежестта на юмрука.

Естествено, тези сили не са взаимно изключващи се. Един човек може да опита да нанесе удар, със своя юмрук, върху човек, който се намира под него, и за целта може да използва силата на гравитацията, за да задвижи своя юмрук, може да комбинира силата на гравитацията със тази, която сам той може да произведе, за да нанесе по-тежък удар. Всичко това зависи от неговото разбиране на начина, по-който се движи неговото тяло.

Мечът, според някои казвания, трябва да се третира като удължение на човешката ръка. Като част от тялото на потребителя си. Следователно, когато се използва един меч, той се използва по такъв начин, та да емулира движенията, които биха били извършвани от човек, боравещ с юмрука си. Преди да се задълбочим в тази тема, още едно нещо трябва да бъде пояснено.

Един юмрук е ‘тъп’. Не е остър. Това, че е тъп, означава, че повърхността му е по-обширна, и, следователно, не е малка (или съсредоточена върху една специфична точка), което означава, че при сблъсък на юмрук с нещо друго, това друго нещо може да абсорбира силата на удара, и дори може да бъде извършена дифузия. Концентрирана е енергията върху юмрука, и юмрукът е по-малък от едно човешко тяло, та когато юмрукът се сблъска с това тяло, енергията в него се ‘пренася’ върху тялото.

Ако, обаче, юмрукът е замахнат с достатъчно голяма сила, то тя би могла да бъде по-голяма от тази, на която тялото може да издържи, и би могло да доведе до разкъсване на съответната повърхност с която се сблъсква юмрука. Естествено, силата, необходима за такъв юмручен удар, е непосилна за средностатистическия човек (или изобщо за който и да било човек), поради размера на юмрука.

Сега, нека вкараме остротата. Един меч е остър (това е фактор, и то много важен). Тази острота съсредоточава енергията, и силата, в една точка, или в много по-малко количество точки, отколкото при един юмрук. Поради тази причина се получава едно привидно умножение на силата (би могло да се третира така, ако се сравнява силата на един юмрук и силата на едно острие), защото, както бе казано, силата се разпределя равномерно върху всички точки на повърхността, която се сблъсква с друга повърхност.

Когато тези точки са много по-малко, силата се разпределя равномерно върху тях, но в сравнение със силата концентрирана върху една точка на един юмрук, тя е много по-голяма. Пример би била сила от 900, която се разпределя върху 90 точки (примерно юмрук) или върху 9 точки (примерно острие на меч). Силата в една точка на юмрука би била 10, а силата в една точка на острието на меча би била 100. Това е много по-голяма сила.

Та тази концентрация води до неспособността енергията да се разпредели и да бъде абсорбирана, което води до пробождане или порязване. Не е случайна истината, че човек може да се пореже само и леко да натисне остирето на меч или нож, а колкото и да се насилва да натисика една маса, той няма да се пореже.

До тук става ясно, че юмрукът е твърде голям, за да нанася достатъчно тежки телесни повреди. Какво прави мечът, когато бъде вкаран в тази дискусия? Първо, хваща се с една ръка, и започва да се размахва.

Поради добавената си тежест, мечът изисква повече сила, за да се задвижи, отколкото юмрукът, но пък това прави неговата инерция по-ефективна. Следователно, силата, с която един меч може да се сблъска с нещо, е по-висока, отколкото тази, с която един юмрук може да се сблъска с нещо, поради по-високата тежест на меча.

Движенията, които се използват, за да се борави с меча, са почти един и същи като тези, които се използват, за да се борави с юмрук, като единственото изключение е челното замахване, правия удар, който е, може би, един от най-познаваемите начини на един юмрук да се движи с цел да удари нещо. Поради причината, че един меч е стиснат в юмрук на човек, един такъв прав удар, който се уповава на четирите основни фаланги на показалеца, средния, безименния пръст и кутрето, за да се сблъска с нещо, би бил неудобен и безполезен, тъй като нито би нанесъл удара с която и да било част на меча, нито би бил толкова силен, колкото би бил ако мечът не бе в ръката на удрящия, тъй като тежестта на меча би попречила на юмрука да си свърши работата.

Обаче всеки един замах с меч, с една ръка, е почти същия като замах с юмрук. От горе надолу, един юмрук може да бъде замахнат по един и същ начин, както един меч, и би бил постигнат удар. Юмрукът би ударил така, че да положи трите фаланги на кутрето в комбинация със страната на дланта върху площта, с която се сблъсква. Мечът би ударил така, че, ако мечът не беше в ръката на удрящия, ударът да бъде нанесен от трите фаланги на кутрето в комбинация със страната на дланта. Обаче, понеже мечът присъства, ударът се нанася или с накрайника на дръжката, или с острието на меча. Това се дължи на факта, че самият юмрук, държащ меча, може да се извие в три посоки (надолу, на ляво и на дясно). Корекцията, при такъв замах, която би позволила за нанасянето на удар с острието на меча, е обвързана с извиването на юмрука надолу, което концентрира енергията върху острието на оръжието (меча), което пък създава инерция у това острие, и то почти от само себе си, продължава напред, задвижвано от своята инерция (предизвикана то силата, задвилиа го) както и повлияно от гравитацията, дърпаща го надолу.

Голяма част от замасите, които биха се извършили от човек, използващ меч, за да се бори с противник, биха били вариации на гореописания, макар и да има малки изменения в посоката, коят не би била право надолу, а диагонално насочена от, примерно, ляво-горе към дясно-долу или дясно-горе към ляво-долу.

Има, обаче, случаи в които замахът не е от горе надолу, а обратното - от долу нагоре. Тези замаси не биха били толкова богати на сила и кинетична енергия, колкото противоположните си маневри, но са напълно възможни, макар и малко нестандартни. При тях, начина, по който се движи ръката на потребителя на меча, е подобен, или дори идентичен, с начина, по който би се движила ръката на човек, извършващ ‘ъперкът’. Извършващия ‘ъперкът’ би нанесъл удара или с основните фаланги на кутрето и безименния си пръст, или с кокалчетата в основата на основните фаланги на пръстите си, изключая палеца.

При един такъв замах, извършен от потребител на меч, движението е почти идентично - дори може да се извърши едно-към-едно копие на движението, извършвано за нанасянето на ‘ъперкът’, и начина, по който острието на меча се движи, е такъв, че ако мишената е в обсега на замахващия, тя би била поразена от острието. Това се дължи, отново, на инерцията, създаваща се от нужната сила с която се извършва такъв замах.

Единственият вид маневра, при която не може да се извади меча и да се запази опасността от юмрука, размахващ оръжието, е тази, която се извършва, за да се прободе с върха на уреда за убийство. Тя, отново, се уповава на тежестта, която пък увеличава инерцията, но движението, само по себе си, е доста по-различно.

Когато, обаче, се насочим към двуръчното боравене с меч, тогава започва да става малко по-ясно, че начина, по който се използва едно такова оръжие, е някаква странна вариация на юмручното размахване. Когато дръжката на един меч бъде обхваната с две ръце, едната ръка се намира под другата. Тази подредба е нестандартна за замахването с юмрук, и надали би била удобна за употреба, но има едно важно нещо, което трябва да бъде посочено.

И двете ръце са стиснати в юмруци, а и двете са обвити около нещо (дръжката на меча). Ако се разгледа най-естественото движение, което би се извършило с двуръчно обхванат меч, то ще се забележи, че то е вариация на онова, разгледано по-рано, де що се извършва и с едноръчно обхванат меч. Това е замах от горе надолу, който работи тъй, както вече бе разяснено малко по-горе.

Но, понеже тук оръжието се държи с две ръце, има някакви разлики. Най-вече, и най-голямата е, че се влага повече сила, тъй като има две ръце, които задвижват оръжието. Друга разлика е, че факта, че се държи дръжката с две ръце, ограничава движението на китката, което, пък, не позволява на боравещия с меча да го задвижи по точно същия начин, по който би било задвижено оръжието, ако се държеше с една ръка.

Начинът на поразяване остава същият, като този, описан в едноръчното боравене с меч, но тази неспособност на китките да се извият максимално, тъй като ръцете сами пречат една на друга, някак неутрализира допълнителната сила, с която съответният замах започва, защото съпротивлението е завишено, и голяма част от него се предизвиква от самите ръце на потребителя на меча.

Това привидно означава, че няма значение по какъв начин се борави с меч - било то с две ръце, било то с една ръка - и определящият фактор в неговата ефективност е инерцията му, която пък произлиза от неговата способност да се движи.

Усъвършенстването (или Острието)

Мечът, както може би вече е станало ясно, сам е минал точно през такова едно усъвършенстване, през един процес на подобрение, който пък го е довел до неговата сегашна точка. Дори и другите видове мечове, много от които не бяха споменати, са създадени като усъвършенстване на някакво нещо, което преди вече е съществувало, но поради някакви причини е станало някак безполезно, в сравнение с предишното си състояние.

Може би кхопешът, който бе споменат, е имал друга форма преди, но след появата на щитове, или след тяхното разпространяване на масово ниво, този предишен кхопеш е станал безполезен, или много по-неефективен, отколкото е бил. Та тази извивка може да е била създадена с цел да се подобри меча, за да може отново да бъде ефективно оръжие за убиване, за телесно повреждане.

Макар и мечът да е минал през голям брой подобрения, докато не е достигнал своята върховна форма, поне за момента, той е бил надминат от други оръжия, които са много по-добри в нанасянето на телесна повреда, или в убиването на хора. Обаче, освен това, има и друг фактор - времето.

За да може един човек да овладее меча, той трябва да е физически здрав, физически силен, и трябва да прекара много време в обучение, тъй като има един праг, който трябва да бъде надминат. Този праг ще бъде определен като праг на ефективна употреба - това е някаква величина (умение), която определя колко умело се използва меч(или предмет) за извършването на дадено действие. Този праг, преди да бъде достигнат, употребата на предмета за извършването на дадено действие не е ефективна - пример би бил ножа. Не всеки човек може да грабне един нож и да си нареже нещо.

Преди да го направи, той трябва да е гледал други хора как режат неща с ножове, той трябва и да е държал нож. Пък, дори и да е гледал много дълго време как хората режат неща с ножове, той пак би могъл да употреби ножа неефективно, като се пореже, или като нареже нещото, което е желал да нареже, по начин, който не е бил желателен.

За да стане един меч ефективно употребяван, той изисква дълго обучение. Тъй като мечовете се използват за борба, в която се нанасят телесни повреди, потребителят на меча трябва да е много умел, защото инак не би могъл да използва меча ефективно - а неефективно използване на меч би означавало загубата на много кръв, потенциално пръсти, крайници и дори живота на неефективно използващия го потребител.

Та, това е нещо, което би следвало да се подобри по някакъв начин. Мечът трябва да стане по-лесен за овладяване, или прагът за неговото ефективно използване трябва да се сниши. Защо ли е това един начин, по който може да се усъвършенства мечът? Защото мечът е заместен от друго оръжие в модерното общество.

Това оръжие, естествено, е огнестрелното. Пистолетът, пушката. Тези уреди са много по-лесни за ефективна употреба от меча, пък и са много по-ефективни от него. Но те си имат своите проблеми, в сравнение с меча, така че не са негово подобрение - пък и въобще не са като него.

Но, меча трябва да може да се съревновава, по някакъв начин, с огнестрелните оръжия, за да може да бъде ефективен. Има предложени усъвършенствания, като най-известното от тях би могло да е “лазерния меч” (light saber, от Английски), който ни е показван, многократно, в киното. Поредицата “Междузвездни Воини” (Star Wars, от Английски) е известна именно с това - мечове, които са с лазерни остриета, които могат да разрязват метал с лекота и да отбиват изстреляни към тях снаряди (по-скоро куршуми).

Има и друга алтернатива. Този “лазерен меч”, който бе споменат, някак се отдалечава от едно от качествата на меча, и се насочва към едно от другите му качества. Тези оръжия, когато не са в употреба, са не по-дълги от пластмасови шишета за 250 милилитра вода. Те могат да бъдат скрити много лесно, пък и дори да бъдат на показ, те не изглеждат като нещо, което е заплашително, освен ако не могат да бъдат идентифицирани като такива “лазерни мечове”, което пък отнема от тяхната функция да са заплашителни, да защитават своя притежател и да предотвратяват възможни сблъсъци, възможни борби.

При самата им употреба, също се наблюдават различия. Поради факта, че един такъв меч не тежи, въобще, той би изгубил своята способност да увеличава инерцията си, и силата на замахванията с него би зависела само и единствено от задвижващите го ръце. Обаче, той е неизмеримо по-остър от един железен меч, което пък означава, че точката, върху която се съсредоточава, е още по-малка. Онзи пример, даден с 900, може да бъде приложен и тук. Нормалният меч, или по-скоро острието му, беше заявено, че упражнява сила от 100 в 9 различни точки. Лазерният меч, тогава, би упражнявал сила от 300 в 3 различни точки, или сила от 450 в 2 различни точки - което е голямо увеличение, в сравнение с железният меч.

Тогава би трябвало да се предложи някаква възможна посока, в която да се насочи меча, за да се подобри истински. Да наблегне на своята тежест, на нейната способност да се възползва от инерцията, но и едновременно с това да улесни своята употреба, може би чрез някакво олекване. Ако се вложи някакъв механизъм, който да контролира влиянието на гравитацията върху меча, и който механизъм да му позволява привидно да олеква, благодарение на отслабено влияние на гравитацията, а, след натискане на някакво копче, да усилва влиянието на гравитацията върху меча, та да го прави още по-тежък, и още по-инертен, тогава би могъл да бъде по-ефективен и по-лесен за употреба.

Друго подобрение би била интензификацията на този замах, и на съответното взаимодействие между острието и инерцията. За пример, бихме могли да закачим някакъв механизъм, който позволява на острието на меча да се накланя напред или назад (успоредно на предпазителя), в съответствие от това в коя посока е бил задвижен меча, и дали спре. Този механизъм би било удачно да се помещава някъде на средата на дължината на острието на меча, за да може да се извърши това внезапно спиране на меча (в резултат на сблъсък с тялото на опонента), и тази част, която е прикачена към механизма, да може да продължи да се движи, подно на махало, задвижвана от инерцията, въпреки, че останалата част от меча е спряла своето движение.

Макар и да са дадени тези възможни пътища, които водят към усъвършенстването на меча, пистолетът и пушката са го надминали много одавна. Ефективна употреба, в контекста на модерното общество, включва в себе си и някои неща, които не са били толкова важни в миналото, когато мечът е бил в разцвета на своята популярност. От части защото е нямало друга алтернатива, от части защото това, което сега се възприема като неудобство, в миналото би могло да е било много по-различно.

Но близостта, която се изисква от един меч, е много по-тежка, психически, за използвалия го приложение човек, отколкото за човек, използвал пистолет. Убийство, извършено с меч включва течаща кръв, която би оплискала убиеца, включва физическа близост, включва и взирането в лицето на прободения, който умира. Тежестта на тялото, което е било нанизано на меча, би натежала и върху съвестта на убиеца, и то може би по-отчетливо, отколкото при един боравещ с пистолет.

Разстоянието между хората расте. По-ранните мечове са били по-къси от по-късните. А тези дълги мечове, и дори рапири, са били заменени от далекобойни оръжия, които убиват от голямо разстояние. Може би мечът вече е твърде далечен за съвременните хора, и никога не би могъл да бъде усъвършенстван, не заради своите качества или недостатъци, а заради самите хора.

Но това вече е по-субектно, отколкото предметно.

Източници:

[1] Андрейчин, Л., Георгиев, Л., Илчев, Ст., Костов, Н., Леков, Ив., Стойков, Ст., Тодоров, Цв., “БЪЛГАРСКИ ТЪЛКОВЕН речник” четвърто издание, Попов, Димитър, Наука и изкуство, 2007, 1006
[2]Пак там, 579
[3]Пак там, 579
[4]Define Weapon, Google, Google LLC, 30 January 2022, https://languages.oup.com/google-dictionary-en/
[5] Андрейчин, Л., Георгиев, Л., Илчев, Ст., Костов, Н., Леков, Ив., Стойков, Ст., Тодоров, Цв., “БЪЛГАРСКИ ТЪЛКОВЕН речник” четвърто издание, Попов, Димитър, Наука и изкуство, 2007, 450
[6] Gladiatoria (MS KK5013)
Codex Wallerstein, ed. Zabinski, Paladin Press, (2002), ISBN 1-58160-339-8
[7] “Journal of Celtic Studies in Eastern Europe and Asia-Minor”, Balkan Celts, Mac Congail, April 2019, 30 January 2022, https://balkancelts.wordpress.com/tag/celtic-bent-swords/
[8] “Classification of Swords”, Wikipedia, Wikimedia Foundation, 26 January 2022, 30 January 2022, https://en.wikipedia.org/wiki/Classification_of_swords