What does Quine's thought experiment "Gavagai" tell us? | Bulgarian | an Essay
първоначално писано през, и публикувано около година след, ??/06/2023
Въведение
За да може да се зададе въпросът: “какво показва X”, трябва първо да е известен X. Поради тази причина ще се представи мисловния експеримент на Куайн[1], след което ще се разгледа това, което се появява като резултат от него.
Експериментът за Гавагай представя една ситуация: Лингвист, отишъл в някаква джунгла, намира племе, с което досега не са се свързвали други хора. Това племе има някакъв свой език, и лингвистът иска да го изучи. След дълги наблюдения се случва да се покаже заек пред племето, и някой казва “гавагай”. Лингвистът е сигурен, че това означава “заек”, но след малко размишление губи сигурността си. Ами ако “гавагай” означава “виж”, а не “заек”? Ами ако означава “вечеря”, защото племето яде зайци? Ами ако означава нещо още по-различно - като например “заешко”?
Експериментът, накратко, води до проблем - проблемът Гавагай[2] - който проблем се свежда до това, че има безкраен брой възможни обвързвания на дума с референт. Щом има безкрайни на брой възможности, то тогава как може да е сигурен един преводач, че превежда правилно чужд език? Изобщо, как може да е сигурен един човек, че разбира това, което му се казва от друг човек? Даже може ли човек да е сигурен, че рабира това, което сам казва?
Прави ли този човек правилна връзка между това, което казва, между смисъла, който влага в едно свое изказване, и това, което реферира, или пък не? Изобщо възможно ли е едно изречение да има стойност по истинност, ако в него няма връзка между смисъла и значението, ала Фреге[3]? Ще се занимаем с тези въпроси.
Безкрайни референти, безкрайни смисли, или нещо друго?
Имайки предвид какво е това, което се явява пред този, който го нарича по някакъв начин, е особено важно. Това, което се явява на този, който го реферира, когато казва нещо, подлежи на множественост, защото това, което се възприема, не е едно нещо.
В примера със заека и “гавагай”, това, което се възприема от лингвиста, може да се каже, че е заек. Но, всъщност, това, което лингвиста възприема, това, което му се явява, е цялата картина, изобразяваща заека, изобразяваща хората от това племе, което племе говори на някакъв специфичен език, което племе има някакви специфични вярвания и приумици, което племе има уникална култура, което племе е обект на изследване, и още какви ли не други спецификации, приложими за съответното племе.
Следователно това, което се явява на лингвиста, не е просто заек, нито е просто някаква дума, изречена от някакъв човек, относно някакъв заек. Лингвистът носи със себе си материал, който материал автоматично се закача за това, което се вижда, и го разкрасява или боядисва по някакъв начин, който начин го прави абсолютно недостижим за другите хора, а и за самия лингвист.
Имайки това предвид, трябва да приемем, че и за изговарящият думата “гавагай” ситуацията е коренно различна. Този член на племето има някакво възприятие, което възприятие е комбинирано с подсъзнателните процеси, протичащи в неговия ум, и поради тази причина той не вижда просто някакво топчесто, пухесто животно с дълги уши, а вижда нещо далеч по-специфично.
Виждайки това далеч по-специфично нещо, дори и то да е наречимо заек, към самият образ на пухестото животно се присламчват и всички асоциации, които този човек прави с него. Заекът може да се асоциира с пролетта, с плодородието, с мекота, с вкусност, с вечеря, с приятното настроение, което обхваща ловеца, когато улови заек, и всякакви такива конотации. Те се съдържат в неговата концепция, неговата представа за заек, и ако, казвайки “гавагай”, той наистина визираше заека, този човек има предвид всичко това, което е заека за него, всичко това, с което той асоциира заека.
И всичката тази информация, всичкия този материал не може да бъде предаден с една дума - била тя толкова великолепна като “гавагай” - поради която причина лингвистът не може да знае, със сигурност, какво се казва от човека, казващ “гавагай”. Дори и да е възможно да се преведе думата, тя няма да означава същото, което означава за този член на племето и което означава на неговия език.
Пример за такава недостатъчност може да се даде с една дума в българския език - “заек” - и с две думи от английския език. Едната от тях е “rabbit”, другата е “hare”. И едната, и другата дума се превеждат на български като “заек”[4], но щом в английския език има две думи за заек, значи едната е различна от другата[5].
Наличието на такова различие води до една невъзможност да бъде преведена думата, която се използва, тъй като в единия език тя означава една съвкупност от неща, а в другия друга, и едновременно с това, този, който я изрича, може да не означава това, което според речника се означава с нея, а нещо дгуро, нещо или бегло свързано, или коренно различно.
Поради тази причина употребата на речници за превеждане на думи от един език на друг не е удачно. Всъщност, дори и думата не са удачна за употреба смислова единица[6], тъй като и тя означава нещо, което би могло да се окаже напълно различно от това, което се означава със съответното нещо от друг човек. Вероятно не би било грешно налагането на някаква хипотетична ситуация, в която писателят и читателят на този текст са се уговорили какво ще означава “дума”, но дори и в една такава хипотетична ситуация се явяват пречки.
Тъй като езика се явява метод за превеждане на човешката мисъл от мислено състояние в звуково, или по-точно милсовния език трябва да бъде преведен на звуков език, едно хипотетично уговаряне за значението на “дума” би било невъзможно, или поне неимоверно трудно, защото би изисквало двукратно, адекватно превеждане на някакво изказване.
Но, както се установи благодарение на примера с английския език и българския език, това е крайно невероятно. Дори и да се преведе един път правилно това, което се казва - от мисловния език на първия участник на неговия звуков език - вторият път, който се налага да бъде преведено това изказване, е много погрешимо, тъй като то изисква превод от звуковия език на първия участник на мисловния език на втория участник.
Щом е възможно извършването на объркване при превеждането на звуков език от мисловен, и то от човек, владеещ и двата, какво означава това за превеждането на мисловен език от звуков, и то от човек, владеещ само един от съответните езици?
Когато човек не знае един език, той не разбира това, което се казва на съответния език. Естествено, в случая с мисловния език, няма как друг човек да може да го чуе или някак възприеме чрез сетивата, тъй като той се явява обект на привилегирован достъп[7], но за нас е достатъчно само да разпознаем невъзможността на това да се превежда от един неизвестен език на друг, и то да се превежда превод, който би могъл да е изгубил изначалния си смисъл, изначалното си значение.
Ала как се научава един език? Дали чрез употреба на някакъв справочник, в който са изброени правилата за говорене на съответния език? Не, защото езикът, който ще може да се научи чрез един такъв справочник, ще е някак нечовешки и не би могъл да се превежда[8], следователно неговото научаване също би било невъзможно.
Щом не е чрез справочник, значи е чрез употреба. Този хипотетичен лингвист, чул думата “гавагай”, се опитва да направи точно това - да научи език - и начина, по който това се извършва, е чрез общуване с хора, владеещи езика. Това общуване, поне в началото, ще е изключително едностранчиво - както е и при бебетата, които не могат още да говорят.
Следователно, езикът би могъл да се научи по такъв начин - чрез слушането му и практикуването му - но дали ще бъде истински научен, или ще има само някаква приблизителна познатост на съответния език, остава проблематично.
Дори и съответният език да разполага с писменост, дори и съответният език да разполага с някакъв орган, който се занимава с неговата поддръжка, издаващ справочници и речници, този език няма да бъде научаваем. Това се дължи именно на факта, че дори и двама души да успеят да се съгласят какво е значението на една дума, и я впишат в един речник, тази дума има възможността да бъде еднозначна само за тези двама души.
Ала дори и да успеят да се споразумеят, и двамата ще направят някакви отстъпки, волно или неволно, съзнателно или несъзнателно. Както бе споменато, една дума носи със себе си безброй много конотации, и значението ѝ има възможността да се измени в зависимост от контекста, в който е изговорена - все тънкости, които или биха изисквали разписването на огромни текстове, в които да се обяснява какво значение има една дума, или биха останали напълно недостижими за другите, а може би и дори за този, повлиян от тях при използването на думата.
Точно в това се помещава проблемът “Гавагай”, и точно това се показва от експеримента. Езикът, ако се третира като изграден от смислови единици, които смислови единици са твърденията, се оказва крайно сложен и индивидуален, твърде личен за всеки субект и дори някак несподелим.
Това се явява проблем - защото как могат да се разберат хората? Куаин, в Двете Догми на Емпиризма, предлага някакво решение, което се уповава на разширението на смисловата единица. Не терминът, а твърдението.
С това си предложение, Куайн действително прави стъпка към разрешаването на проблема, но не го разрешава напълно. Хората не могат да се разберат, или поне им е страшно трудно[9], а това пък ще бъде приписано на невъзможността им да разберат самите себе си - за целта ще бъде припомнен онзи момент, обвързан с превода на превода. Дори и да използват твърдения, човеците пак се затрудняват с разбирането си.
Но, пък, има възможност за избавяне от този проблем. Допълнително разширяване на смисловата единица, или може би не разширяване на смисловата единица, а разширяване на твърдението. Дали изречението ще бъде: “Вчера пийнах.” или: “Вчера, вечерта в 23:20 часа, изпих една чаша ракия.” - има огромна разлика в разбираемостта му.
От първото би могло да се направи заключението, че изговарящият го е изпил достатъчно алкохол, та да се вкара в нетрезво състояние. Второто изречение, обаче, съвсем не означава това, което би могло да се разбере от първото изречение, макар и да може да им се припише сходен смисъл и дори сходно значение - направо, движейки се по Куайн, синонимност.
Но дори и в една такава ситуация, в която човек влага усилие при правенето на твърдения, той може да остане неразбран. Поради тази причина, макар и разширяването на твърдението, на смисловата единица, да е някакъв вид решение на този проблем, всъщност се оказва, че няма някакво окончателно негово преборване.
Експериментът за “Гавагай” показва, че хората, уповавайки се на езика и дори на други средства, които да допълват езика, не могат да се разберат напълно ясно. Те или не могат да са сигурни, че това, което казват, е това, което мислят, нито могат да са сигурни, че това, което казват, е това, което този, на когото то се казва, ще бъде разбрано.
Заключение
Е, какво показва мисловният експеримент “Гавагай” на Куайн?
Показва, че няма как да съм сигурен, че съм разбрал това, което Куайн е казал. Нито има как да съм сигурен, че читателят ще разбере това, което аз съм казал. Дори няма как да съм сигурен, че самият аз съм разбрал това, което съм казал.
Би могло да се каже, че този експеримент показва и една неадекватност при осланянето на термините като смислови единици, както и една необходимост от разширяване на смисловата единица, пропорционална на желанието на използващия я да бъде разбран.
Библиография:
[1] - Quine, W.V.; “Word and Object”; The MIT Press; 2013
[2] - https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/cogs.12186; Accessed May 28 2023
[3] - Фреге, Готлоб; “Върху смисъла и значението”; “Философия на Логиката”; Бешкова, А., Латинов, Е., Моллов, Б., Полименов, Т.; Изток Запад; Полименов, Тодор; 2003
[4] - Боянова, Снежана, Илиева, Лена, Кильовски, Вакрилен, Златаова, Елена; “Английско-български речник”; Gaberoff; 2000
[5] - “What’s the difference between a rabbit and a hare?”; Merriam-Webster; https://www.merriam-webster.com/words-at-play/rabbit-vs-hare; Accessed May 28 2023
[6] - Куайн, У.В.; “Две Догми на Емпиризма”; “Философия на Логиката”; Бешкова, А., Латинов, Е., Моллов, Б., Полименов, Т.; Изток Запад; Латинов, Евгений; 2008
[7] - Heil, John; "Privileged Access"; Mind XCVII; Oxford Academic; 1988; https://academic.oup.com/mind/article-abstract/XCVII/386/238/1014111?redirectedFrom=fulltext&login=false; Accessed June 04 2023
[8] - пак там, [6]
[9] - Halvorson, Heidi Grant; “No one understands you and what to do about it”; Harvard Business Review Press; 2015