(Machery's) Concepts are not Natural Kinds | Bulgarian | an Essay

първоначално писано през, и публикувано около година след, 2023;
представлява кратичко представяне на текст с цел разглеждането му по време на семинарно занятие

Концептите са тези съдържатели на знание, което се съхранява в дълготрайната памет и се използва, по фабрична зададеност, в по-висшите мисловни процеси на хората. Някои твърдят, че концептите са естествен вид. Машери не е съгласен.

Във въведението се добавя, че концептите са, предполагаемо, един хомогенен клас ментални репрезентации. Макар и да има разлики между самите концепти и видовете концепти, явно се смята, че те споделят голям брой свойства. Откриването на тези свойства е целта на психологическите теории, защото създаването на адекватна такава теория е предусловие за разбирането на по-висшите когнитивни процеси.

Цитира се Грегори Мърфи, след което се заявява, че естествените видове са клас съществуващи неща, за които могат да се формулират много индуктивни генерализации, което ще бъде наричано “допускането за естествения вид”.

Машери, освен че не е съгласен с допускането, пита дали класът на концептите е естествен вид. Какви свойства трябва да притежава класът концепти, за да е естествен вид? Притежава ли ги изобщо? Ако да, тези свойства имат ли нещо общо?

На тези въпроси тепърва ще се отговаря. Започваме с естествения вид и индукцията, с която е тясно свързан, защото се фокусира върху класовете за които може да се направи индукционна генерализация. От това се прави разграничение между класовете, за които може да се направи такава генерализация, и тези, за които не може. Та, значи, на нас ни трябват такива членове на естествени видове, които споделят неслучайно голям брой логически необвързани, научно значителни свойства, освен свойствата, които са нужни за идентификацията им.

Отхвърлят се две понятия за естествени видове, едното на Пътнам, обвързано с наличността на същност, защото не е вероятно естествените видове да имат същност, другото на Колиер, обвързано със законите - времево и пространствено неограничени генерализации, поддържащи контрафактуали, което пак е твърде ограничаващо, тъй като има малко видове, които биха могли да бъдат такива.

Машери стига до дефиницията на Бойд, която освен че покрива нуждите, представени от Машери, гласи, че има поне един каузален механизъм, който обяснява защо членовете на естествения вид притежават свойствата, които притежават, като този клас (на концепцтите) не принадлежи на друг, по-голям клас.

Голямостта на броя свойства се явява възможен проблем, но Машери го отрязва. Друг проблем се явява въпроса защо да не може един естествен вид да има малък на брой споделени свойства - Машери го отрязва и него, защото такова нещо не би било естествен вид, но прави компромис като въвежда два вида научни вида - естествените видове с много споделени свойства, и фундаменталните видове, които споделят малко свойства.

От тази дефиниция е важно, че естественият вид не е закон - не е нужно всички членове да имат свойството, а да е тенденция, че членовете го имат. Друго важно нещо е, че има няколко възможни механизма за възникването на естествен вид - като хомеостазата, социалните причини и общия произход.

Обаче има проблем - каузалността на естествените видове води то това, че много подразделения на естествени видове не се считат за естествени вдиове. Та, идеята за естествени видове посочва, че класовете на съдържателите на знание, използвани по фабрична зададеност във висшите мисловни процеси, имат три главни характеристики:

Има голям комплект свойства, които, тенденциозно, са притежавани от съдържателите;
Тези свойства са притежавани поради някакъв каузален механизъм;
Този комплект е специфичен за този клас съдържатели на знание.

Възгледът, че концептите са хомогенен клас, принадлежи главно на прототипни теоретици, примерни теоретици и теоретични теоретици. Този възглед предполага наличието на някаква теория, която обхваща всичката информация за концептите, което пък е равносилно на допускането за естествения вид.

После Машери дава три възможни начина, по които да оспори естествения вид - първо, като каже, че концептите нямат общи свойства; второ, че общите свойства биха могли да са случайни; и трето, че имат общи свойства, защото са подразделение на някакъв по-общ клас.

Той ще подкрепи първата опция, и даже твърди, че класът на концептите е разделен на няколко вида, които нямат много общо, и ще нарече това хетерогенната хипотеза, като има много версии на тази хипотеза. Една може да твърди, че различните видове категории са представени (репрезентирани) от различни видове концепти, които нямат почти нищо общо. Може да се твърди, че различните мисловни процеси са дефинирани през различни видове концепти, които нямат много общо… Но Машери не подкрепя тези версии.

Той твърди, че повечето категории са представени (репрезентирани) от множесто концепти, които принадлежат на видове с малко сходства. Пример се дава с кучето, как има три мисловни процеса - индуктивни, дедуктивни, категоризационни - в които се използват видове концепти за кучето - куче 1, куче 2 и куче 3 - като тези концепти реферират към класът или категорията куче, но самите те нямат много общи свойства.

След това Машери представя аргумента от обяснителна необходимост.

1. Концептите, използвани в мисловните процеси, се постулират с цел обясняването на тези процеси
2. Теоретичните структури, постулирани от главните теории, нямат много общи свойства
3. Приема се, че тези теоретични структури се използват по фабрична зададеност в мисловните процеси
4. Следователно, мисловните процеси използват множество видове репрезентации които нямат общи свойства
5. Следователно концептите не са естествени видове

Този аргумент е емпиричен.

После, защитавайки аргумента, Машери представя трите главни парадигми за концепти, които бяха споменати малко по-рано - а именно теоретичната, примерната и прототипната.

Прототипната теория подсказва, че концептът - съдържателя на знание - е прототип, съдържащ статистическа информация за свойствата на членовете на един клас обекти, и то главно такива свойства, които принадлежат на повечето членове на съответния клас. Тези свойства не са необходими, за да бъде един обект член на този клас.

Примерната теория подсказва, че концептът за специфичен клас обекти се състои от няколко конкретни примера.

Теоретичната теория предполага, че менталните ни репрезентации са подобни на научна теория, и че мисловните ни процеси са сходни с научните форми на обосноваване. Или концептите са заплетени в теории, или концептите СА теории.

Машери се обръща към втората версия - концептът за един клас неща е теория, съдържаща множество генерализации относно съответния клас.

След това се казва, че няма почти нищо общо между тези три теории. При разкритието на разликите между тези теории са важни свойствата, които се използват при характеризирането на менталните репрезентации. Психолозите се съсредоточават върху репрезентационните и функционалните свойства на менталните репрезентации, и ако трите теории имат различни такива свойства, то тогава те нямат много общи неща.

Машери предлага, че трите теории са шифрите за три различни вида знание.

Примерната теория се свежда до приемането че един конкретен индивид е сходен с други индивиди, които имат еди-какви-си-свойства. Умът натрупва информация за свойствата на специфични индивиди.

Прототипната теория предполага, че при налагането на концепт връз някои индивид се основава на достатъчни на брой притежавани свойства, които са сходни с достатъчен на брой други, типични свойства. Умът натрупва статистическа информация относно свойства, които характеризират класи индивиди.

А що се отнася до теоретичната теория, прилагането на концепт връз някои индивид е равносилно на мисленето, че този индивид притежава свойства, дължащи се на някаква модалност, или заради закон или поради функционална или каузална причина. Значи умът натрупва някаква такава информация относно класите индивиди.

Следователно, повечето категории могат да се представят/репрезентират от прототип, теория или комплект примери. Машери представя аргумента, че тези трите се използват в различни видове мисловни процеси.

В случая с прототипите, видяният обект(куче) се сравнява с прототипи и се търсят неговите сходства с прототипите. Ако сходствата му с един от прототипите(този на куче) са повече от тези с другите прототипи, то този обект е съответния прототип (куче).

В случая с примерите става същото, като при прототипите, но се сравнява с примери, а не с прототипи. Разликата се таи в това, че прототипната теория се води линеарна функция, докато примерната е нелинеарна - и следователно мисловните процеси са различни.

При теоретичната теория, мисловните процеси се свеждат до обяснения и инференции, тъй като се предполага, че мисловните процеси не зависят от сходства. Съответните процеси следват законите на логиката.

Ако има прототипи, примери и теории, то тогава има няколко начина по които да се категоризира, да се извършва индукция и т.н., от което следва, че концептите не са естествен вид. Как, обаче, си взаимодействат тези три начина? А конкурират ли се един с друг?

Въвежда се комбинацията на концепти, която изисква наличието на троицата - примери, прототипи и теории. Тя представлява възможността да се формира нов съдържател на знание за клас относно който нямаме концепт в дълготрайната ни памет. Въвежда се и разделението на концептите на прости и сложни - простите са тези, които са в дълготрайната памет, перманенто, и са изчерпаеми, количествено. Това предполага, че има някакъв механизъм който създава сложни концепти от простите.

При една комбинация има свойства, типични за простите концепти - да кажем категории А и Б, и свойства, типични за сложните (формираните от простите концепти) концепти - да кажем категория АБ, които свойства са сходни. В този случай има свойствено наследяване - свойствата на простите концепти се наследяват от сложния концепт. Тази схема е обвързана с прототипната теория - като прототипите съдържат типичните свойства - и от тези прототипи, които са простите концепти, се наследяват някои типични концепти.

Трябва да се отбележи, че сложните концепти не са прототипи. Те съдържат, освен тези типични свойства, модална и каузална информация. Типичността на предметите не е функция на типичността на комплексния концепт.

Тази наследственост зависи и от теоретичното знание относно комбинираните категории (простите концепти) - това са онези гореспоменати модална и каузална информация. Та, това кои свойства са представени от сложната концепция е функция на модалната им сила, на силата на техния начин на съществуване (ама така ли е?).

Освен това се появяват централни (основни?) свойства, във връзка с каузалната частица от сложния концепт. Централното свойство е това, което каузално обяснява наличието на други свойства - примерно извитостта на бумеранга.

Това означава, че трябва да приемем два вида концепти - теоретични и прототипни - обаче теоретични концепти може и да нямаме, а просто да се осланяме на накякво фоново модално и каузално знание относно комбинираните категории - но Машери не е съгласен, защото това знание се използва и в други висши мисловни процеси - та то е концепт(и).

Относно примерните концепти, те са сравнително добре обяснени от това, което до момента е представено, та се приема, че са концепти. Следователно се приема, че съществува теории, примери и прототипи, за да може да се обясни комбинацията на концепти.