The Essence of music according to Plato and Pythagoras | Bulgarian | an Essay

първоначално писано през, и публикувано около година след, 2022

Питагор

Макар и да липсват източници директно приписуеми на Питагор, неговите идеи са успели да достигнат до нас, и не само това, а са се проявили като невероятно влиятелни и важни. Питагоровата теорема, например, е известна на всеки поне малко образован човек. Обаче, когато се стигне до другите негови виждания, те се оказват много по-неизвестни за средностатистическия човек.

Пример за такива идеи са тези, които са тема на размисъл в този текст. Музиката, и какво, въсщност, е тя?

Това, което би ни казал Питагор, навярно би било засукано и тясно свързано с много други негови разбирания, но нека се опитаме да направим едно по-обобщително обяснение. Грубо казано, музиката е съвкупност от числа, подобно на начина, по който всичко е число.

За разлика от други, по-трудно обясними о-числявания, о-числяването на музиката или е по-лесно за разбиране, защото всеки, който се е запознал малко по-детайлно с нея я възприема чрез числа, или защото изобщо това възприятие е някак свързано с виждането на Питагор.

Според него всяко движещо се тяло издава звук, вибрира, а когато движещите се тела издават звук в някаква хармония, то тогава тази съвкупност е музика. Тази хармония е обвързана със специфична последователност, или по-скоро със специфично съотношение, което съотношение съвпада с “перфектната пета”.

Числа, числа… Важното в случая се оказва това, че перфектната пета е съотношението 2 към 3, което пък означава, че числата, необходими за нейното постигане, са част от тетрактиса - което са първите четири числа, които, щом бъдат събрани, водят до десет, като десет е перфектното число.

В това има някакво съответствие. Има някаква връзка. Може да се каже, че има хармония. Перфектната пета, в случая, е важна, защото тя посочва именно присъствието на такава хармония - защото в хармония нещата трябва да са, количествено, съпоставими. Перфектната пета е интервал, продължителност, промеждутък, който може да бъде подреден в някаква поредица, в резултат от което подреждане да стане хармония, която пък хармония да се окаже музика.

А музиката, която е най-тясно свързана с Питагор е тази на сферите. Сферите - това са планетите - а музиката, която те творят, е вечно присъстваща за хората, поради което ние не можем да я изолираме и чуем сама по себе си, или пък да останем в пълна тишина, по начин, сходен с начина, по който ни е трудно да определим, че сме здрави, ако никога не сме боледували.

Музиката на сферите е основана на тази хармония, защото между сферите (планетите) има такива интервали, такива “пространства”, които да съответстват на тонове - били те половинки, цели или цели с половинки.

И тъй като самият космос е такава музикална хармония, не само в съвременния му смисъл, а и в античния му, то тогава всичко си пасва с тази теория, това виждане, че всичко е число.

Това съвпадение, пък, привидно позволява на музиката да има някакви медицински качества, или по-скоро ѝ придава свойството да влияе на душата.

Платон

Чрез образа на Сократ, Платон споделя със своите читатели страшно много неща. Едно от тези неща е същността на музиката, а друго е възможната полза от нея, комбинирана с възможната вреда. Освен това, той разкрива и някаква повлияност от Питагор, но тази повлияност се оказва, поне привидно, повърхностна.

Същността на музиката е тясно свързана със същността на всяко друго нещо, в Платоновия мироглед, тъй като битието според него е така устроено, че има един универсален първоизточник. Този първоизточник е Идеята, която е перфектна, съвършена, вечна, единна и напълно невъзприемаема за човека.

Поради тази причина, всяко едно нещо, което съществува, всъщност не е това, което би трябвало да бъде. Всяко едно нещо е копие на Идеята, което копие обаче е направено, като че ли докато е била наблюдавана Идеята в процеса на изработка копието, е била обвита в мъгла, или пък е била от другата страна на замъглено стъкло.

Идеята за леглото, например, е перфектна. Идеята, която човек може да притежава за едно легло, има потенциалът да бъде близка до тази перфектна идея, но е несъвършена. Привеждането на идеята от човешкия ум в сетивния свят е още по-проблемно, тъй като има неизброим брой фактори, които пречат на съвършеното предаване на мисълта. Това легло, което бива правено, е някаква имитация. То е едно легло, което може да е, и навярно е, различно от всяко друго легло, което го отдалечава значително от леглото.

А какво е музиката, щом така стоят нещата? Музиката, първо, трябва да се поясни, че за Платон не е само мелодическа и ритмическа, а включва и поетическото изразяване и движението на тялото. Второ, трябва да се посочи, че музиката борави главно с идеите за емоция.

Следователно, примерът с леглото трябва да бъде заменен с гнева. Идеята за гнева - перфектна; човешката мисъл за гнева - близка, но не е точна; човешкото изразяване на гнева - имитация; и накрая музикалното представяне на гнева е някаква имитация - тъй като не е искрен гняв, искрена емоция - на друга имитация, като качеството на имитацията е по-ниско отколкото на първата имитация.

Това прави музиката, която е сравнима с живописа, едно от най-долните неща, поне според Платон, в отношението ѝ с идеите. И, въпреки това, той открива стойност в нея.

Музиката, поради причината, че е така обвързана с емоциите, е способна на много неща, когато става въпрос за влиянието ѝ върху човека. Тя може да всява страх, да вдъхва увереност, на успокоява слушателя си, както и много други неща. В комбинация с това, когато се вплете в нея и реч, тази реч става много по-убедителна и по-запомнима.

Защо? Защото, щом е мерена, щом е ритмична и някак хармонична, то тогава човешката душа, която се посочва като главно хармонична и ритмична, ще има някаква предзададена нагласа към това да усвои тази мерена реч… Дори би могъл да я приеме като истинна, като вярна, макар и тя да не е такава.

Точно тук се таи и ползата от музиката, и опасността. Тя може да послужи за подронването на стабилността на обществото, да омаловажи законите и да унищожи моралните му ценности, но едновременно с това тя може да послужи за точно обратното, да се превърне в укрепление за обществото, което да поддържа неговата стабилност, да вдъхне уважение към законите му и да даде безценна стойност на моралните му ценности.

Идейни Сфери?

Както беше споменато, Платон е бил някак повлиян от Питагор - хармонията и нейната важност в душата е пример за това - но това влияние е някак особено.

Признава се стойността на хармонията, но едновременно с това се подхожда по начин, който осъжда музиката като нещо с ограничена, ако изобщо съществуваща, стойност. За Питагор, обаче, изглежда, като че ли музиката е невероятно важна част от битието изобщо, тъй като тя е вечно присъстваща и влияеща на много повече от емоциите, а именно здравето на хората.

Функцията на музиката, според Питагор, изглежда, като че ли е далеч по-благоприятна и определяща за Битието. Тя може да бъде поставена на пиедестала, върху който е положена Идеята за Платон - тъй като хармонията съществува само чрез нейното изравняване с реда, а без ред не може да има нищо освен хаос, следователно хармонията е неимоверно важна за света, а по тази линия музиката на сферите е също така наложителна.

Платон, освен че осъжда музиката, също подхожда по начин, който се абстрахира от числовото мислене, което изглежда присъщо на Питагор. Не присъстват тези важни за реда неща, числата, а има едни много по-абстрактни и далечни идеи, които са, по самото си определение, необясними и неопределими, напълно непознаваеми.

При Питагор изглежда, като че ли светът е изграден от множество простички неща, които съществуват на един и същ, пак простичък принцип, и могат да бъдат разбрани и познати. При Платон, обаче, всичко съществува на един и същ принцип, подобно на Питагоровия поглед, но е толкова сложно и неприсъщо на хората, че е напълно непостижимо.

Музиката, и нейното разглеждане от двамата, има сходни черти. При Питагор, тя просто е, и тя може да прави това и онова. Тя не е окачествена като ценна или стойностна, и нейната употреба не е осъдена, а напротив - тя е наложителна за Битието. При Платон, музиката е сложна, имитация на имитацията, която имитация може да има много етически добри ефекти, но може и да има много етически лоши ефекти, поради което тя трябва да се използва ограничено и по много специфичен начин.

Навярно нито Питагор, нито Платон биха оценили рап музиката на съвремието ни, но тъй-наречената класическа музика би им се харесала много.

ЛИТЕРАТУРА :

1. Ravasio, Matteo, "History of Western Philosophy of Music: Antiquity to 1800", The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Fall 2021 Edition), Edward N. Zalta (ed.), https://plato.stanford.edu/archives/fall2021/entries/hist-westphilmusic-to-1800
2. Riedweg, Christoph (2005) [2002], Pythagoras: His Life, Teachings, and Influence, Ithaca, New York: Cornell University Press, ISBN 978-0-8014-7452-1
3. Plato, “Plato’s Republic”, Agora, New Internet Technologies, Audible, 04/01/2016, https://www.audible.com/pd/Platos-Republic-Audiobook/B01CO38QBA?ref=a_library_t_c5_libItem_&pf_rd_p=80765e81-b10a-4f33-b1d3-ffb87793d047&pf_rd_r=PMKKTFJVJNGV276JH7YH