Nicomachean Ethics, Sentence by Sentence | Bulgarian | an Essay

първоначално писано през, и публикувано около година след, 2021;
прекратено начинание поради съображения относно качеството на метода

Всяка глава от книгите ще бъде снабдена с коментар, на самия си край. Всяко изречение ще бъде детайлно разгледано, за да се извлече най-много смисъл.

Първа книга

Първа глава

“Изглежда, че всяко изкуство и всяко знание, както и всяко едно действие или избор са насочени към постигането на нещо добро.”

Началото на това изречение изразява несигурност в твърдението, което следва, тъй като се използва думата изглежда. Тя намеква, че самия автор не е напълно убеден в това, което казва, и следователно използва дума, с която да смекчи остротата на своето изявление.

Първо трябва да се погледне думата добро. Какво е това нещо “добро”? Какво е значението на тази дума в контекста на това изречение, на този текст? От това изречение може да се предположи, че става дума за нещо, от което има полза за някого.

Има много изкуства и знания, чийто насоки са към постигането на нещо добро. Изкуството да готвиш, знанието на това коя гъба е отровна и коя не е, това са неща които имат видима, очевидна полза. Но има изкуства и знания, които могат да бъдат определени, като имащи насока към постигането на нещо не добро, или към постигането на добро в замяна на нещо лошо за другиго. В този случаи, това изкуство има ли за цел постигането на нещо добро? Воюването нещо добро ли е, макар и в резултат от него да се губят пари, животи и земи?

Изборите са, подобно на изкуствата и знанията, най-често насочени към постигането на нещо добро, но така ли е всъщност? Ползата от избор, направен от един човек, трябва ли да е лична, или да е за обществото? Ако ползата от един избор, ако доброто, е за един единствен човек, то тогава изборите са насочени към постигането на нещо добро. Но, тогава, ако доброто е за цялото общество, то тогава нещо, което не е в полза за един единствен човек, но е в полза на обществото, би било добър избор.

Как се определя дали това добро, дали постигането на нещата, е в името на един единствен човек, или в името на цялото общество? Кой определя това? Всеки един човек сам за себе си?

Действието е насочено към постигането на нещо добро, но пак трябва да бъде зададен въпроса, наистина ли е така? Ако човек бъде попитан дали е добре, и той излъже, казвайки че е, но всъщност не е, то има ли полза от това действие? Добро ли е то? Не би ли било по-добро действие да каже човек, че не е добре, та да му предложат да отиде при доктор, да види дали му има нещо. Или пък лъжата е добро действие, за да не бъде притеснен този, който бива излъган. Пак се задава въпроса дали доброто е в името на един единствен човек, или в името на цялото общество.

“Затова и хубаво са нарекли доброто онова, към което е насочено всичко.”

Приема се, от автора, че предишното изречение е било вярно, и вследствие се започва с думата ‘затова’. Това, към което всичко е насочено, е доброто, според тези думи, но пак трябва да се зададе въпроса - какво е това ‘добро’? Това изречение би навело на мисълта, че доброто е някаква посока. Но как би могла една посока да е добра? Та нали тя не може нито да научи някакъв занаят, нито да има знание, нито да избира или да действа?

Трябва, тогава, да се използва определението за добро, измислено за да се отговори на въпроси от предишното изречение. Ползата от нещо е добро. Следователно, ползата е онова, към което е насочено всичко. Но кое е това всичко? Вятъра, реките, слънцето - и те ли са насочени към ползата? Могат ли те да се насочат накъдето и да било?

Има ли полза от нечия смърт? Било то преждевременна смърт? Смъртта част ли е от всичкото? Изглежда, като че ли няма полза от всичко, свързано със смъртта, но пък няма как към доброто да е насочено всичко, щом не всичко е добро. Трябва да се намери друго определение на ‘добро’.

“Но очевидно има разлика в целите.”

Изведнъж, противоречие. Това е така, казва автора, но после казва, че не е така. Очевидно има разлика в целите. Кои са целите? Те ли са доброто? Всяка една цел е добра? Изглежда, като че ли не е така, тъй като има разлика в тях.

Какво е целта? Доброто ли е целта? Или целта е доброто? Постига се цел, значи всичко, което се постига, е цел, ако следваме твърдението от първото изречение. Явно тук липсва достатъчно информация.

“Защото едните са дейности, а другите - някакви дела отделно от дейностите, и при тези, които са насочени оттатък дейностите, делата съвсем естествено се смятат за по-добри от дейностите.”

Това е странно изречение, което носи повече объркване отколкото пояснение. Целите са дейности и дела, което е крайно неясно. Не е ли целта причината, поради която се извършва дейност? Не е ли целта причината, поради която се извършват дела? Това въпрос на тълкуване на думите ли е, или има по-различен проблем?

Какво е делото? Нещо, което не е дейност, според думите на Аристотел, което се смята за по-добро от дейността. Не се дава отговор на въпроса какво е това добро нещо, та ще се продължи употребата на полза. Следователно, ползата от делото е по-голяма от ползата от дейността. Как се решава всъщност, че е така? Не е ясно.