Ontologization of the Pillow | Bulgarian | an Essay

първоначално писано през, и публикувано около година след, 2021

Думата

Преди да може да бъде започната онтологизацията на предмет (в този случай възглавницата), трябва, първо, да се определи кое е това нещо, кой е този предмет, за да може да се извърши размишление, както и онтологизация.

Както бе споменато, предмета, който ще се онтологизира в този текст, е “възглавницата”. Думата е членувана, тъй като ще се разглежда предмета въглавница, който е по-скоро концепция или представа, отколкото специфичен предмет, който да е предмет на разглеждането, което ще се извърши в този текст. Причината, поради която ще се разглежда “възглавницата”, а не “възглавница”, е следната:

Една възглавница може да има много форми, много приложения и много качества, които да я различават от други възглавници. Ако се разглеждаше възглавница, това би намекнало, че има други възглавници, които съществуват, но не се разглеждат, а за целта на това изследване трябва да се обхванат всички възглавници, доколкото те са възглавници. Какво ще рече това “до колко една възглавница е възглавница”, ще се разкрие по-напред в този текст.

Нека да се започне, тогава, разглеждането на възглавницата. Преди всичко, трябва да се посочи, че тя ще се разгледа, първо, през призмата на думата и на езика. Ще се потърси нейната дефиниция, и, след това, ще се провери каква е тя, за да може да се подходи с възможно най-голяма точност в това изследване.

За целта, авторът на този текст ще се опита да създаде средно статистическо определение на възглавницата, за чиято правилност да са съгласни възможно най-много хора, като се изключват философите, тъй като тези не могат да отговорят на въпроса “какво е това” с кратко изречение, и трудно биха се съгласили с твърдение, което е много обширно.

Това средно статистическо определение се оказва следното: “Възглавницата е нещо, върху което си подпираш главата.”

Лесничко е да се направи такова определение, тъй като в съвременния свят хората използват възглавници всеки ден, за да правят точно това - да подпират главите си. Но, нека не се отнасяме твърде далеч от думата.

Та така, това е средно статистическото определение, което от отрязък хора - десетина, все роднини на автора на тази онтологизация - се оказа със сто процента точност. Обаче, тъй като това не е научно издържано определение, което да е гарантирано от някакво създание (не в смисъла на някакво живо нещо, а на някаква политическа или административна единица, която съществува в някакъв капацитет, като, например, “Българската Академия на Науките”), ще се запрем само на това, че, явно, възглавницата се използва за да се подпират главите на хората.

След като сме стигнали до това заключение, авторът и всичките гласове в главата му, ще се насочим към най-близкия тълковен речник, за да ни разкире той какво, всъщност, означава тази дума. Подръчният, на автора, тълковен речник гласи:

“Възглавница ж. 1. Платнена торба с перушина, вълна, слама и др. за подложка под главата. 2. Мека подложка. Въздушна възглавница.” [1]

Както се вижда, възглавницата е нещо, върху което се подпира нещо друго - главата на човека - така че определението, което бе изготвено от автора с минимални усилия, е правилно, макар и непълно.

В действителност, когато бъдат попитани за подробности, тези, които взеха участие в авторското ‘проучване’, добавят мекотата като важно качество на възглавницата. За всяко друго нещо - като например състава на възглавницата, нейната торбинност, или второто ѝ значение - нямаше достатъчно голямо съгласие, за да може да се достигне до средно статистическа сигурност, с която да може да се твърди, че има потвърждение на това тълкувание, помещаващо се в еди-кой си тълковен речник.

Но важното е, че има припокрития, и то много. Възглавницата е меко нещо, което служи за полагане под глава/ подпиране на глава. Започва да се достига до дефиниция, която би могла да послужи за изследването, което се провежда в този текст, но все още има нещо неясно, което се таи в нейната етимология.

Опасенията на автора, че ще се наложи да се прибегне и до други речници, бяха основателни, тъй като самата дума, която се използва, за да се наименува това нещо, което бива разглеждано - представата за възглавница, концепцията за възглавница, предмета възглавница - е невероятно важна.

Тъй като думите имат смисъл, или дори смисли, трябва да се задълбае по-навътре. Поради тази причина, авторът на това произведение отново си позволява да се разкърши и да излезе извън научното, за да може после да съпостави светското с него.

Базирано на думата “възглавница”, без член в този случай, може да се определи едно нещо, дори от хора, които не се определят като етимолози, било то от самите себе си или от други създания. Това нещо, което може да се определи, е че “възглавницата” е свързана с главата, защото в нея присъства почти цялата дума “глава”.

Тъй като дори и да се обясняваше на човек, който не знае какво е “възглавницата”, но боравеше с българския език, щеше да му стане ясно от самата дума, че предмета е обвързан с главата, то значи това е най-важното нещо, което трябва да се има предвид за определянето на това какво е възглавницата, както и за нейната онтологизация. Естествено, това са светските, извън науката брътвежи на автора, но има важна корелация между тях и научното.

Подръчният етимологичен речник беше крайно нежелаещ да участва в това проучване, тъй като в него дори не се помещаваше думата “възглавница”, но това не е основателна причина за преустановяването на изследването, поради която причина думата бе разделена на три. “Въз-глав-ница”. Трябва да се поясни, че това разделение е извършено по светски начин, което означава, че няма никаква научна коректност в него.

Първата частица бе открита съвсем лесно - въз, а това, което етимологичният речник твърди за нея, е следното:

“въз ‘върху ; при, до, към ; срещу (при движение), нагоре по (към)’, воз (Зап); стб. въз (Син. пс., Син. тр.); като глаголна представка въз- ‘срещу, против’ (Супр. и др.). — Срхр. уз-, уза-, словен. vz-, рус. воз, вз-, взо-, вос, вс-, чеш. vz-, vze-, словаш. vzo-, пол. wz-, wez-, wze-. — Сродно с лит. už, ‘зад, за’, uz- ‘нагоре, върху, въз’, латв. uz- ‘нагоре, върху, въз’, армен. Z-. Като предлог е запазено само в български, а в останалите славянски езици - само като представка.” [2]

Това, за някой, който нито е изучавал етимология, нито е прочел предговора на етимологичния речник, в който е било открито, е много особено, но има неща, които могат да бъдат полезни за изследването, което се провежда тук.

Та, най-важното, което можем да открием във “въз”, е, че означава “върху”. Това, ако се абстрахираме от самата дума “възглавница” и се насочим към значението ѝ - а именно нещо, което се слага под главата - то тогава се появява успех. Когато нещо едно се слага под нещо две (възглавницата под главата), то тогава нещо две се слага върху нещо едно (главата върху възглавницата).

Но, за жалост, когато се насочим към самата дума, тази привидна победа над неяснотата, се оказва празна. Ако третираме думата като разделена на три, както и досега, то тогава имаме “въз- върху”, “-глав- глава”, и “нещото, на което съответства -ница”, което за момента не е открито. Без да ни е известно какво е “-ница” (освен град във Франция), не можем да вникнем в смисъла на думата “възглавница”. А, ако опитаме да го направим, се появява противоречие, което не е полезно за изследването.

Накратко, обаче, нека обърнем внимание на това противоречие. Хем “възглавницата” е нещо, върху което се полага главата, хем обаче думата означава върху глава -ница. Възглавницата не се полага върху главата, следователно това не е правилно, но има надежда за откритието на някаква яснота по този въпрос.

След като бе разгледана вумата “въз”, ще се разгледа и думата “глава”, тъй като тя може да крие тайните, които са ни нужни. В производните на тази дума се появяват две интересни неща, които не са обвързани с нашето проучване, но може и да са свързани с него.

“...главница ‘годеница’ (Плевня, Драмско), главнѝца ‘капитал ; парична сума, дадена под лихва’ (Странджа)...” [3]

Това, което може и да е много важно за изследването, което се извършва в този текст, е втората дума, макар и първата да има потенциала да е важна, също като нея. Обаче, за жалост, това не ни дава достатъчно информация.

Поради тази причина авторът се насочи към друг подръчен етимологичен речник, в който можеше да се открие думичка с “н” - а именно “-ница”, ако изобщо има такава. За жалост, думата “-ница” не се появи в тази си форма, но имаше друго нещо, което послужи за целта, по някакъв начин.

“ницам ‘никна’ (Тръснско)...” [4]

Тази дума може и да свърши работа, та нека се върнем към занимавката ни. Имаме “въз- върху”, “-глав- глава”, “-ница никна”. В случая, тъй като думата се използва, за да се опише нещо - някакъв предмет, поради което ще я набутаме в трето лице, и ще използваме женски род, понеже “възглавница” е дума от женски род, това, което се получава, е следното:

Върху глава никне. Това почти се връзва с дефиницията, която е дадена от тълковния речник, но само едва едва. То, тогава, би било възможно да се използва, вместо значението на “въз” като “върху”, значението на “въз” като “до”.

До глава никне. За жалост и това е някак неточно, поради която причина авторът се насочи обратно към рафта с книгите. Просто речник на българския език, та той би могъл да поясни това, което остана някак забулено в мрака на незнанието. И може би така стана:

“ВЪЗГЛÀВНИЦА ж. 1. Платнена торба, напълнена с вълна, памук, пух, слама и под., която служи за подлагане под главата при спане, за сядане, за облягане или за украса… …2. Калъф, в който се поставя такъв предмет…” [5]

Най-накрая се разнищва мистерията, или поне така изглежда. Ако, всъщност, възглавницата се приеме не като торбата, напълнена с, на пример, пух, а като калъфа, в който се поставя тази торба, то тогава наименованието ѝ по-удачно ли е? Появява ли се смисъл у него, или пък си остава противоречие?

За жалост, не изглежда, като че ли е така. Остава проблемна тази част от онтологизацията на възглавницата, тъй като тя не може да бъде определена точно, или поне не чрез самата дума. Може би, ако се насочим към миналото, или пък към руския, можем да открием смисъл, който да премахне това противоречие.

Ако потърсим падежните форми, които някога са съществували в българския език, макар и наистина отдавна, може и да попаднем на нещо. Може и подредбата да е много специфична, произлизаща от старите думи, които са имали много специфичен смисъл. Възглаве, възглавие… Това си остава някаква мистерия.

НО, все нещо беше извлечено от това. Сдобихме се с определение, с дефиниция, която ще ни послужи в онтологизацията на възглавницата. Сдобихме се и с невероятно важни частици, които също ще ни помогнат - “върху” и “глава”. Предстои да се насочим към още по-далечното минало, обаче, тъй като трябва да открием небитието на това нещо.

Небитието

Колко далеч, във времето, да се отправим? Макар и да не сме отишли на никъде, може и така да се изрази това, което ще бъде направено. Тъй като се сдобихме с тези важни за изследването думички - “върху” и “глава” - ще ги използваме.

Като знаем каква е най-важната функция на една възглавница - полагането ѝ под главата - то тогава можем да започнем да търсим нещо, което технически е възглавница - изпълнява функциите ѝ, макар и да не е възглавница - и да го определим за конкретно небитие на самата възглавница.

За тази цел ще бъдат използвани братовчедите на човеците - едни други примати, наречени шимпанзета.

Първо, това, което е възглавницата, може и да може да се изопачи по начин, който ще ни помогне. Торба, пълна с пух, памук, вълна, слама и под…. Ами това другото, то би ли могло да бъде мазнина, кокали, мускулна маса и органи? Ако възприемем кожата на едно животно - да речем едно шимпанзе - за торба, в която са натъпкани кокалите, мускулите, органите и мазнината му, то тогава бихме ли могли да третираме едно шимпанзе като възглавница в специфични случаи?

Най-вече за бебетата им, но и за други, може би по-възрастни шимпанзета. Има случаи, и то не малко на брой, в които едно бебе може да заспи, легнално върху своя родител. Тялото на родителя е положено под главата на бебето, и това би могло да го превърне във възглавница, или поне част от тялото му. Но в този случай има проблем, който е припокритието със същността на “леглото”.

Значи не е това небитието на възглавницата, което търсим. Но, може би, пак можем да използваме тялото, било то на шимпанзе или човек, за да го отркием.

Някои хора, които нямат възглавници под ръка, за да ги използват като подложки за главите си, използват своите собствени тела. Не целите си тела, а по-скоро ръцете си. И шимпанзетата го правят - подлагат нещо под главите си. Главата е върху това нещо, което прави това нещо някак възглавничесто.

А кое е то? Ръката, като няма много точно посочване на това коя част от нея. Не е дланта, тъй като тя е кокалеста и някак неудобна, и би попречила, по някакъв начин, на съня, пък и използващият я би усетил болка, ако позволи на тежестта на главата си да се отпусне върху дланта си.

Та значи или предмишницата, или бицепса, или някаква съвкупност от тях. Това ще бъде наречено небитието на възглавницата, тъй като технически е възглавница, от гледна точка на неговата функция, изпълняваща се в този момент, обаче от онтологична гледна точка не е това, защото е нещо напълно различно.

Това беше откритието на някакво конкретно небитие за възглавницата. Тогава, щом имаме това, вече можем да започнем да разглеждаме възглавниците по-отблизо.

Видовете

Има много възглавници. Всякакви, както може да се предположи от това, което бе разкрито в секцията, съсредоточена върху думата, сама по себе си. Тогава, нека започнем разглеждането им.

Първото, върху което бива да се спрем, е пълнежа на възглавницата. Той, какъвто и да е, не променя факта, че една възглавница е възглавница. Обаче променя, по някакъв начин, нейното естество. Тъй като различните видове пълнежи имат различни качества, тези качества се придават, или влиаят, на самата възглавница.

Пух - той е мек. Той е пухкав. Пухената възглавница е мека и пухкава, и, пради това, че е пухена, притежава свойство, което други възглавници не притежават - това е набухваемостта. Освен това, тя може и да спихне. Нейната форма подлежи на промяна, която не коригира самата себе си, а се нуждае от чужда намеса, за да бъде извършена.

Пример би била една такава възглавница, пухена, върху която някой спи няколко дни под ред. Той полага главата си върху нея, и я държи там за няколко часа, непрекъснато. Може и да се върти в съня си, което придава на тази глава свойствата на валяк - изглаждащо свойство, което ѝ позволява да изравнява неща, които са неравни. Една пухена възглавница може и да изглежда равна, но, всъщност, не е, тъй като състава и е едно множество от пухчета (перушина, най-често гъша), която позволява за задържането на въздух между отделните пухчета.

Това я прави неравна, тъй като има неща, които не са перушина, в пространствата между преушината. Процесът на спихване е именно този - колкото по-дълго се ползва една възглавница, пухена, толкова по-спихнала тя става, тъй като натиска, упражняван върху нея от главата на ползващия я, изглажда възглавницата, което премахва въздуха от пространствата между пухчетата и кара съответните пухчета да слегнат.

Набухването е обратното на това. Във възглавницата се вкарва въздух, чрез действие, подобно на мачкане и размачкване, за да се увеличат размерът и мекотата ѝ. А, относно изменяемостта на формата ѝ, ако една пухена възглавница е достатъчно голяма, за да може да бъде набухвана и спихната, то, докато тя е спихната, е възможно тя да бъде прегъната на две, и да остане така, докато не бъде разгъната от човек.

Нека се насочим към възглавници, които не са като пухените, и им липсват същите свойства. Метафорично ще хванем вълната. Вълната е, за разлика от пуха, много по-гъста. Следователно, тя, когато бъде натъпкана в една възглавница, ще попречи на тази възглавница да подлежи на набухване и спихване, тъй като в нея няма да има чак толкова място за въздух, по принцип.

Обаче, една такава възглавница все още може да се сгъне или свие, ако човек упражни достатъчно натиск. Мекотата ѝ не е изгубена, но е малко по-различна, заради гъстотата на вълната. Като е гъсто едно нещо, то, най-често, е и по-твърдо, или не е много огъваемо. А, ако е огъваемо, то тогава огънатото състояние не би било естествено за него.

Една вълнена възглавница, ако бъде сгъната, и върху нея бъде полежано известно време, ще бъде сгъната. Обаче, после, ако натиска, който се упражнява върху нея, за да остане сгъната, бъде премахнат, то тогава тази възглавница ще се разгъне от само себе си. Това, естествено, зависи от размера на възглавницата - ако тя е голяма, колкото човек, то би било възможно да бъде сгъната и да остане сгъната, но, ако размерът ѝ е съобразен с такава, която да се използва за подлагане под глава, то тогава вероятността да остане огъната е обвързана с качеството на напълването ѝ.

Ако тя не е добре натъпкана, то тогава тя няма да е толкова твърда, макар и едновременно с това мека. Същото е и адекватно за пухената възглавница - ако не е достатъчно добре натъпкана, свойствата ѝ ще бъдат различни от тези на една добре натъпкана, пухена възглавница.

От друга страна, обаче, една възглавница от слама, ако е добре натъпкана, не би била въобще удобна, и не би притежавала достатъчно мекост, за да се използва по предназначение. Състоянието на пълнежа ѝ също влияе на нейните функции като възглавница. Ако е добре изсушена слама, до такава степен, че да се троши, ако се огъне, то тогава възглавницата не би била много мека и удобна. Ако, обаче, сламата може да се сгъва, то тогава възглавницата, натъпкана с такава слама, би била много по-удобна.

Една възглавница от слама е много по-подлежаща на сгъване, отколкото една вълнена или дори пухена, но нейното набухване е много по-различно от това на пухената, и нейната способност да самокоригира състоянието си е почти несъществуваща, ако се сравни с вълнената.

Но има и други възглавници, които не са наложително използвани за подлагане под нечия глава. Има такива, върху които се сяда. Има и такива, които са за украса, и техният пълнеж има много по-различна функция от този на тези, които се използват за главополагане.

При тези декоративни възглавници изобщо се губи самата същност на възглавницата, защото се превръщат в някакво друго нещо, което, по приложение, не е предназначено за подпиране, макар и да могат да се използват по този начин. Удобството, което се предоставя от тях, е доста по-ограничено, в количество, отколкото това, което може да бъде извлечено от лягането върху възглавница, направена за лягане.

Има още видове, които някак се отдалечават от това, което определя възглавницата. Има някои, които служат за прегръщане. Има и други, които прегръщат. Има възглавници, които служат като увеселение, има и възглавници, които изобщо не са възглавници, но се наричат така, защото хората не са измислили думи за тях.

В тази метафорична заешка дупка може да се дълбае дълго, дълго време. Може би безкрайно дълго. Уви, задават се празници, а обемът на този текст вече е повече от надвишил минималните изисквания, според автора, така че няма да се продължи в тази посока.

Усъвършенстването

След като разгледахме какви възглавници има, и каква е функцията на възглавницата изобщо, както и какво е възглавницата, то, тогава, бива да се отдели момент за размисъл. Възглавницата може ли, по някакъв начин, да се усъвършенства?

Сама по себе си, като концепция, може би не. Но, от гледна точка на привеждането на тази представа в реалността, има възможности за подобрение.

Да вземем, за пример, пухената възглавница. Тя има няколко проблема, които са обвързани с нейния пълнеж - с пуха. Ако този пух не беше такъв, какъвто е, а именно малки, фини перца, които могат да се промушат през торбата, която е съставна част от възглавницата, и могат да бъдат лежащия върху нея човек, отнемайки от удобството му и пречейки му да заспи или да си почине, то тогава възглавницата, с пух в нея, щеше да е по-добра.

Ако, пак, пухената възглавница имаше някакъв специален начин, по който да остане бухнала, без да се налага някой да я набухва, то тогава тя би била по-добра.

Обаче тези подобрения не са начини по които възглавницата може да стане по-възглавница, отколкото е, тъй като те не влияят директно на функцията, която се изпълнява от възглавницата. Възможно е да има някаква възможност, по който тя да се усъвършенства, чрез придаването ѝ на допълнителна фунцкионалност, в зависимост от това, за какво се използва, за да улеснява съответното действие, но това би могло да отмени нейната възглавничност, което би било неуместно за задачата на това изследване…

Което приключи.

Източници:

[1] Андрейчин, Л., Георгиев, Л., Илчев, Ст., Костов, Н., Леков, Ив., Стойков, Ст., Тодоров, Цв., “БЪЛГАРСКИ ТЪЛКОВЕН речник” четвърто издание, Попов, Димитър, Наука и изкуство, 2007, 117
[2] Георгиев, Вл., Гълъбов, Ив. ,Заимов, Й., Илчев, Ст., “Българки Етимологичен Речник А-З” фототипно издание, “Проф. Марин Дринов”, 2007, 203
[3] пак там, 244
[4] Анастасов, В., Димитрова-Тодорова, Л., Дукова, У., Иванов, Й. Н., Михайлова, Д., Младенова, О., Рачева, М., Риков, Г., Тодоров, Т. Ат., “Български Етимологичен речник Минго²-Падам”, “Проф. Марин Дринов”, 1995, 658
[5] Балтова, Юлия, Гунова, Здравка, Дечева, Даниела, Димитрова, Милка, Коспартова, Мария, Крумова, Лили, Кювлиева-Мишайкова, Веса, Македонска, Цветана, Мутафчиев, Радослав, Пантелеева, Христина, Пернишка, Емилия, Попов, Димитър, Попова, Албена, Чоролеева, Мария, “РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК 2” В, Издателство на Българската Академия на Науките, 1979, 542