Sign in Subscribe
By G.E.M.Simov in University Essays —

Zen Buddhism | Bulgarian | an Essay

Zen Buddhism | Bulgarian | an Essay

първоначално писано през, и публикувано около година след, 2021

Обща характеристика

Дзен Будизмът е трактовка на Махаянското Будистко учение, произлязла в Китай през шести век, под името Чан, и пренесена и преработена в Япония през девети век.

Дзен Будизмът се стреми към усъвършенстването на личността. Постигането на това усъвършенстване се извършва чрез медитация, наречена зазен, която се третира като основен принцип за практикуването, и е начин на живот. Чрез зазен човек се опитва да се въплъти в просветлено състояние, като се сдобива с недискриминираща мъдрост.

Това въплъщение част от същината на самия дзен, който, освен че означава “медитация”, може да бъде заместен с думата “вглъбяване”, като вглъбяването не е просто вглъбяване в нещо специфично, а е вглъбяване в същината на живота. Това съсредоточаване в същината на живота позволява на един човек да се сдобие с мъдрост.

Мъдростта, заедно със състраданието, което е и част от мъдростта, и някак отделна, са изразени в ежедневието чрез личността, другите хора и природата. Това ежедневие, за повечето хора, е процес на поглъщане на живота, който процес изразходва живота и изтощава човек, до който се води от дуалистична мисловна парадигма, мисленето, използващо или-или и его-логично мислене, съпътствани от стрес и притеснение.

За да се отърси от тези неща, на човек е необходима промяна на мисленето, която да го откаже от двойнственото, но и от единственото, която подтиква човек да се съсредоточи върху “тук и сега”, и която упътва човек към разбирането, че нещата са простовати и ясни, за да може този човек да празнува ежедневието и природата, като е въплъщение на свобода, изявяваща първичната човешка природа.

Промяната на човешкото мислене в този подходящ маниер позволява на този, изменил своя мироглед по такъв начин, да се откъсне от ежедневието, и да може да го възприема, като че ли то е далечно от него, но и едновременно с това той да е част от самото ежедневие. Това е тази първична човешка природа, това е свободата.

Един човек може да стане въплъщение на тази свобода, като стане Дзен човек. Дзен означава и седяща медитация, като нейната цел е да се коригира модалността на духа чрез корекция на телесната модалност. Дзен човекът е човек, който е достигнал просвещението чрез своята практика, която никога не приключва.

По време на медитация, когато човек се откъсва от ежедневието, може да се каже, че той се потапя в нулевото време и нулевото пространство. По този начин, човек може да се вглъби във всичко, тъй като той самия е едно със света, и светът е едно с него. Дзен човекът вече може да се озове в състояние на медитация, без да му се налага да се откъсва от ежедневието, защото за един Дзен човек няма пречки в неговото възприятие и присъствие, тъй като той е едновременно тук и сега, но и там и тогава.

Двете големи дзен будистки школи в Япония подхождат към просвещението по сходни начини, като едната се занимава само със седящата медитация, във форма на “просто седене”, докато другата се уповава не само на седящата медитация, а и на коаните.

Простото седене е точно това - човек сяда в подобаващата поза, и извърша едно действие, без да се натрапват личните логически интереси, притеснения или желания, за да остане практиката неопетнена, и по този начин той, понеже е едно със света, и светът е едно с него, има всичко, което му е необходимо, за да извършва практиката, и за да е тя ефективна.

Практиката на коаните комбинира подхода на седящата медитация с учението на коаните, които имат за цел да проверят дали човек е променил възприятието си на света, тъй като един човек, все още гледайки на нещата от дуалистична гледна точка, ще се мъчи до предела на рационалното си мислене, за да успее да разбере и разреши коаните, докато един човек, приел че не е едно, но не са и две, би се справил съвсем лесно.

Онтологически характер

Дзен Будизмът изисква от практикуващия го човек да надмогне дуализма, двойнствеността, защото именно това нещо не му позволява да види света като единство, тъй като винаги има нещо друго, нещо, което е второто. За тази цел може да се изпозлва твърдението, че ако човек се възправи срещу него, това бидейки дуализма, той изчезва, макар и, от его-логическа гледна точка, това да не е много смислено, тъй като за да се възправи срещу нещо, то трябва да има две неща, сиреч, дуалистична позиция, което е нещото, дето трябва да бъде надмогнато.

Заради тази двойнственост има разделение на нещата. Вътрешен и външен свят, аз и другото, и т.н. Това разделение на нещата се дължи именно на факта, че човек вижда от своя гледна точка - той е един, и всичко останало е второ, друго. Аз съм тук, а всичко останало е там - създава се разстояние, не само физическо но и психическо, между човек и другите неща.

Това разделение превръща изживяванията отвъд ежедневието в недостижими неща, тъй като човек не може да се отърси от разликата между ум и тяло, добро и зло, любов и омраза. Тази двойнственост ограничава това, което може да бъде известно на човек. Затова Дзен Будизмът казва “не две”.

“Не две”, защото от дуалистичната гледна точка, всяко едно нещо е едно само по себе си, и всяко друго нещо е едно, само по себе си, и тези две неща са различни и несвързани, въпреки че, за да бъде едно нещо едно, то е свързано с друго нещо, за да може това нещо да е другото, следователно дори и когато нещо се обявява за едно, то всъщност не е едно, но, когато се обявяват неща за две, те също не са две, а са едно. Това е единството.

Его-логическото, или-или мислене игнорира този факт и се опитва да раздели всичко. Дзен казва, че обратното е правилно: “Небесата и Земята споделят един корен, и Аз и многообразните други неща сме едно.”

Според Дзен Будизмът, рационалното, логическо мислене, тъй като се използва дискурсивно, не може да опознае нещата в тяхната тоталност. Дискурсивността е нещо, което предразполага към двойнственост, защото един дискурс може да се нарече и дебат, а в дебата има поне двама души, които имат различни позиции, и те, като са подтикнати от своето его-логическо мислене, възприемат всичко, освен самите себе си, за друго, за второ.

Затова човешката природа, и физическата природа, трябва да бъдат разглеждани отвъд съзнанието на егото, те трябва да се разглеждат не като единственото, и не като двойнството, защото, разглеждани по тези начини, биха се създали недовършени мирогледи.

Начина на възприятие на нещата преди практиката, по време на практиката и след практиката, на медитацията, са различни, но също така и не са. Например, планините са планини, а по време на практиката планините не са планини, и, накрая, след осъзнаването, планините са отново планини. Вследствие на това, Дзен Будизма изглежда, като че ли е пълен с противоречия, несмислици и парадокси, но, всъщност, има някаква логика в това твърдение.

Когато човек започне своята практика, той вижда, или по-точно възприема планините, като планини, през парадигмата на своя собствен мироглед, която е изградена от рационални, его-логически схващания. Планините са планини, защото така ги е определил човека, тъй като те са други, чужди нему, и той трябва да ги определи.

По време на практиката, човек губи тази своя парадигма, този свой начин на гледане, и всичко изглежда, като че ли е различно, защото мирогледът на човек, след като е променен, е естествено да е някак различен. Планините не са планини, защото в този момент на възприятие, когато его-логическия подход изведнъж бива изместен, човек не може да се уповава на определенията, които е изградил за себе си.

След практиката, когато човек е вече станал Дзен човек, и е разбрал, че всичко е просто, ясно и естествено, вече всичко като че ли се озовава на мястото си. Планините носят своята същност, като че ли тя е значка - гордо я показват, и е нужен само един поглед, за да могат да бъдат познати като планини. Така е с всяко нещо - същността му е ясно изразена и лесно забележима, и нещото е това, което е.

Но има и неща, които биха се сторили по-трудни за познаване, тъй като нямат форма, която да им позволи да бъдат видяни или изживяни. Едно такова нещо е времето.

Тъй като времето е нещо, което като че ли вечно гложди човешкия ум, и което не може да бъде видяно и разбрано току-така, то би се сторило трудно за познаване. В Дзен съществуват нулевото време и нулевото пространство.

Тези две неща са наречени така, и съществуват по този начин, въпреки, че в ежедневието не са такива, защото за един Дзен човек, времето и пространството не са ограничени от дуалистичното им възприятие.

Например, времето, както се възприема от човек, който не е достигнал просвещението, е дуалистично, защото има сега, и има друго време - било то минало, било то бъдещо. Има едно, и има друго - двойнственост, две неща, които не позволяват на възприятието да бъде истинско.

Как, обаче, Дзен се справя с тази двойнственост, е много просто и директно. Вместо времето да се възприема като някакъв поток, който е необратим, то е по-скоро някакво поле, през което човек може да броди. Макар и да има минало и бъдеще, те не са разграничени, те не са други. Те са част от времето.

Най-лесният начин, по който може да бъде показано това, е чрез думите “покажи лицето си от преди родителите ти да бъдат родени”. Нулевото време е безвремие, тъй като за един Дзен човек, който се е откъснал от ежедневието, по време на медитация, няма нито настояще, нито бъдеще, нито минало. Те всичките са заедно, в едно единство, и този Дзен човек може свободно да се движи измежду тях, да ги възприема не като отделни моменти, а като единни.

Нулевото пространство, подобно на нулевото време, е, в действителност, цялото пространство, което съществува, а не просто пространството, което е в обкръжаващата човек среда. И, подобно на нулевото време, нулевото пространство е достижимо за Дзен човек.

Трябва, обаче, да се обърне внимание на факта, че Дзен човек, както и обикновения човек, не могат да се отделят от времето - те винаги са част от него, както и то е част от тях, защото всичко в света е единно. Съществуването не може да бъде отделно от времето, както и времето не може да бъде отделно от съществуването. Та, за да може да се живее, Дзен овременява нулевото време, както и опространствява пространството, защото те, времето и пространството, са полезни за ежедневието, и, за да е част човек от ежедневието, то времето и пространството трябва да са ограничени до ТУК и СЕГА.

Важното за един Дзен човек е да възприеме нещата както са, защото те носят същността си ясно, и, подобно на всяко друго нещо, времето и пространството също са ясни и прости. Човек, когато погледне, вижда това, което е ТУК и СЕГА, следователно времето и пространството са ТУК и СЕГА.

Това съсредоточаване върху настоящето, това вглъбяване, това е начинът, по който човек може да възприеме истинската същност на нещата. ТУК и СЕГА са това, което подсказва на изживяващия ги човек, че не е нужно да се вглежда в далечното минало, или в предстоящото бъдеще, не е нужно да отмества погледа си, за да види, някъде в простора, а трябва да приеме, че нещата са прости.

ТУК и СЕГА са всичко, което е необходимо на човек, за да може той да осъзнае същността на нещата, тъй като самите те, във всеки момент от своето съществуване, представят своята същност. Това, макар и вече споменато, е важно да се отбележи, защото това е самата цел на Дзен Будизма - да покаже на човеците, да ги научи, че всичко е свързано в едно единство, и самите представи, било то за света, за времето и за пространството, също са свързани в една единна същност, която носи себе си представително, та да е лесно да се забележи.

Затова Дзен Будизмът може да бъде наречен анти-философия, защото философията, ако се погледне като търсене на отговори на въпроси, породили се от неспособността на хората, които възприемат света по дуалистичен начин, чрез своите его-логични съзнания, да видят самата същност на нещата, то тогава Дзен Будизмът е точно обратното.

За един Дзен човек това дори не са въпроси, защото нему е необходимо само да се огледа. Това рационално мислене и търсене на нещо задълбочено, нещо друго, нещо отвъд самата същност на нещата, нещо, което да обясни тази същност, то е основата на философията. А Дзен Будизмът, със своя подход, е обратното на това, и за това е, като че ли, анти-философия.

Епистемологическият а-логизъм на Kоаните

Коаните са подобни на пъзели и гатанки. Един коан не може да бъде решен чрез употребата на разума, на логическото мислене, без да доведе до максимално напрягане на егоцентричното съзнание. Това се дължи на факта, че това егоцентрично съзнание се уповава на двойнствени понятия, които са като котва, която задържа човек в ежедневието, от което той трябва да се откъсне, за да може да стане Дзен човек.

Дзен Будизмът позволява на практикуващите го да се просветлят, и да видят истината. Коанът, изглежда, като че ли е нелогичен, той е някаква небивалица, но, когато бъде видян през очи, които възрпиемат нещата не като единствени, или двойнствени, той изведнъж става разбираем.

Коан, гласящ, че не реката тече, а мостът, е нелогичен. Няма смисъл в него, и това е напълно съзнателно. Коаните са направени с цел да са нелогични за хора, уповаващи се на рационалното мислене, тъй като самото то е повлияно от разделението на всичко, от единичността и другостта.

Тъй като не може да се възприеме, от човек, целящ се да разреши един коан, че нещата не са чужди едно на друго, коанът не може да бъде решен с пълна яснота. Дори и да се потруди човек да открие логика в него, тази логика може да не е сходна със значението на коана.

Коанът, гласящ, че не реката тече, а мостът, е логичен. Това е така, защото мостът не би бил мост, без реката. Мостът, макар и да изглежда като едно нещо, което разделя реката на две, и, макар и да изглежда, като че ли реката разделя земята на две, всъщност нито едно от тези неща не е вярно.

Мостът, който тече през реката, е като река, защото той, привидно, разделя реката на две, но всъщност не го прави, точно както самата река, която уж разделя земята на две, не я разделя на две. Мостът е единен с реката, и реката е единна с моста, защото те са привидни разделители, но, всъщност, те свързват. И, тъй като светът е единен, така и мостът, и реката, са единни.

Освен това, мостът, макар и привидно да не се движи, позволява на нещата да се движат. Самата река, също, не се движи, а всъщност водата, която я изпълва, се движи - тя е нещото, което тече. Мостът, който също не се движи сам по себе си, пак се движи, пак тече - всяко нещо, минало по моста, го изпълва, и то тече, като водата. И, естествено, щом реката всъщност не е тази, която тече, а водата, съставяща я е, тогава реката в действителност не тече.

Представители

Модерни представители на Дзен Будизма са школите Сото и Ринзай. Школата Сото се придържа към простото седене, докато школата Ринзай се възползва и от коаните.

Сайчьо и Кукай, макар и да не са директно свързани с началото на Дзен Будизма, са положили основите, върху които други мъдреци са изградили това вярване. Те са основатели на школите Тендай и Шингон, и много от нещата, за които самите те са писали в своите произведения, се припокриват с възгледите на Дзен Будизма.

Основателят на школата Сото, Доген, е бил монах в планина Хией, където се е помещавала школата Тендай. От ученията на Тендай, той си задал въпрос, който го провокирал да отиде и да потърси отговор. Мъдреците Будисти в Япония не могли да му отговорят, но го посъветвали да потърси този отговор в Китай.

След пътуването си в Китай, където изучавал Чан, Доген се връща в Япония, но напуска школата Тендай, тъй като тя се опитва да потисне развитието Дзен учението. Последните години на Доген са обхванати от отправяне на критики към школата Ринзай.

Школата Ринзай е всъщност китайската школа Линджи, пренесена в Япония от Мьоан Ейсай, който, след като изучавал школата Тендай двадесет години, отишъл в Китай и се върнал, опитвайки се да основе школа, която да следва ученията на Линджи Йиксуан. Освен това е приписана нему традицията да се пие чай в Япония. Единственият оцеляващ до ден днешен клон на Ринзай учението е въведен от Нанпо Шмойо, основател на родът Отокан.

Последни Забележки

Всичко, посочено досега в текста, беше съкратено предаване на информацията, открита от мен самия, относно Дзен Будизма. Поради факта, че повече от 90% от съответните източници, използвани от мен, бяха на английски език, и поради факта, че не притежавам сертификат, който да потвърждава способността ми да превеждам от този език, съм се постарал да не си позволявам да превеждам това, което е казано, и да го цитирам, тъй като то можеше и да е грешно.

Поради тази причина, това, което е написано по-горе в текста, може да се третира като опростено въвеждане в Дзен Будизма, като целта на това въведение е да подтикне читателя да потърсни допълнителни материали, за да разшири знанието си относно това интересно учение. За тази цел, бих искал да препоръчам да се използват източниците, които са споменати на последната страница на този документ, тъй като те бяха изчерпателни и позволиха на мен самия да се сдобия с представа за това какво представлява Дзен Будизма.

Опасявам се, обаче, че поради начина, по който процедира това учение, то не може да бъде обстойно обсъдено и оценено, без този, извършващ оценяването и обсъждането, да е станал Дзен човек, възприел света, както се възприема от хора, достигнали просветлението, тъй като за един външен човек, който все още гледа на нещата чрез своята его-логична призма, няма да е напълно възможно да може да достигне до заключение, което да е напълно адекватно, относно Дзен Будизма.

За да може да се проведе дискусия, трябва поне някои от тези, взимащи участие в нея, да са практикувщи или практикували Дзен Будизма, защото в този случай те биха могли да изявят своите заключения, наблюдения и биха могли да обяснят начина, по който възприемат света.

Тъй като в това учение се отхвърля западния подход към разглеждането на нещата, и към търсенето на отговори на въпроси, то тогава просто не би било коректно да се направи някаква оценка, именно през призмата на този его-логичен, или-или начин на мислене, който не позволява на човек да възприеме нещата цялостно, както е според Дзен Будизма.

Единственото, което може да бъде споменато, са лично моите впечатления, а те гласят, че, макар и да не съм започнал да практикувам Дзен Будизъм, все пак съм на мнението, че това, което съм прочел относно него, и това, което съм разбрал, са ми послужили по някакъв свой си начин. Може да не са разширили мирогледа ми, но със сигурност са го променили.

Най-важното, което бих могъл да определя, в Дзен Будизма, е тази абстракция от личното. Да се погледне от друга гледна точка, и то не гледната точка на друг човек, или друго създание, а да се погледне светът като нещо цялостно, нещо свързано. Теория, в най-стария смисъл на думата, от гръцки, θεωρία, съзерцание.

Да се съзерцава светът, цялото, от което е част и самия човек, който го съзерцава. Това е, може би, най-важното нещо, което един човек, недостигнал до просвещението, и нерешил се да започне практика, може да извлече от Дзен Будизма.

Източници:

Subscribe

Get mail for new publications. Paid members gain access to additional publications.
gunga@example.com
Subscribe